Бюджет 2018: Реформите пак ги няма
Бюджет 2018 година не дава огромни учредения, че ще се проведат нужните промени в България.
Има планувани повече пари, с цел да се усилят учителските заплати, което надали ще усъвършенства българското обучение, в случай че не се реформира доста повече просветителната инфраструктура на образователните заведения.
Има планувани в допълнение пари и за опазване на здравето, само че не излиза наяве дали ще се организира промяна в лечебните заведения, тъй че да не банкрутират и да се понижат задълженията им, като се задържат младите лекари в страната, а не да отпътуват на работа в чужбина.
Има обещани повече пари за пенсии, без обаче промяна на пенсионния ни модел, като тези повече пари за пенсии са за сметка на увеличение на осигурителната тежест.
Отново се усилва осигурителната вноска и по този начин се усилва общата данъчно-осигурителна тежест на всички работещи за сметка на това пенсионерите да получат нарастване на пенсиите.
Така че бюджетът е обществен за тези, които са получатели от него, само че не е за тези, които обезпечават приходите в него.
Бюджетът продължава да изостава с финансовите разноски и вложения, като има понижение на финансовите разноски, а финансовите разноски това са в действителност разноските за огромните строителства и държавните инфраструктурни планове, които се чака още веднъж да се финансират главно от еврофондове и европрограми.
Намалението на финансовите разноски не ни дава съображение да се надяваме, че ще се усилят и вложенията, а не се чака да има и увеличено капиталообразуване в българската стопанска система.
Това е и едно увещание, че в идващите няколко години България би трябвало да си промени стопанската система по този начин, че да разчита повече на независимото си финансиране, в сравнение с европомощите, които ще понижават с времето, тъй като единствено с тях не можем да развиваме стопанската система си и да разчитаме главно на свежи пари от Европейския съюз.
България би трябвало да усъвършенства доста своята капиталова среда, да търси и да откри стратегически вложители, които да оказват помощ за развиването на стопанската система ни, а това се реализира със структурни промени.
Относно задълженията в бюджета има също много притеснителни неща, като тук би трябвало да вършим разлика сред явните и скритите задължения.
Явният дълг е образуван от сбора на всички бюджетни остатъци и дефицити през годините и е главен аршин при рестриктивните мерки на Европейски Съюз – до 3% от Брутният вътрешен продукт недостиг и до 60% от Брутният вътрешен продукт обществен дълг.
От друга страна този индикатор не разкрива цялата истина за дълговото задължение на България, което надвисва в бъдеще.
След като към него се прибави по този начин наречения прикрит дълг, дългът ще надвиши избрания таван от 60% от Брутният вътрешен продукт.
Така бюджетът в действителност няма остатък, а също така всяка седмица има нови банкрутирали общини и общински лечебни заведения.
Препоръките ми за ограничения през бюджета са да има повече ефикасни ограничения за битка с корупцията, осъществяване на структурни промени в стопанската система, възстановяване на демографията, повишение качеството на образованието и понижение на данъчното облагане (намаление на Данък добавена стойност и диференцирано ДДС), както и въвеждане на необлагаем най-малко на приходите.
Има планувани повече пари, с цел да се усилят учителските заплати, което надали ще усъвършенства българското обучение, в случай че не се реформира доста повече просветителната инфраструктура на образователните заведения.
Има планувани в допълнение пари и за опазване на здравето, само че не излиза наяве дали ще се организира промяна в лечебните заведения, тъй че да не банкрутират и да се понижат задълженията им, като се задържат младите лекари в страната, а не да отпътуват на работа в чужбина.
Има обещани повече пари за пенсии, без обаче промяна на пенсионния ни модел, като тези повече пари за пенсии са за сметка на увеличение на осигурителната тежест.
Отново се усилва осигурителната вноска и по този начин се усилва общата данъчно-осигурителна тежест на всички работещи за сметка на това пенсионерите да получат нарастване на пенсиите.
Така че бюджетът е обществен за тези, които са получатели от него, само че не е за тези, които обезпечават приходите в него.
Бюджетът продължава да изостава с финансовите разноски и вложения, като има понижение на финансовите разноски, а финансовите разноски това са в действителност разноските за огромните строителства и държавните инфраструктурни планове, които се чака още веднъж да се финансират главно от еврофондове и европрограми.
Намалението на финансовите разноски не ни дава съображение да се надяваме, че ще се усилят и вложенията, а не се чака да има и увеличено капиталообразуване в българската стопанска система.
Това е и едно увещание, че в идващите няколко години България би трябвало да си промени стопанската система по този начин, че да разчита повече на независимото си финансиране, в сравнение с европомощите, които ще понижават с времето, тъй като единствено с тях не можем да развиваме стопанската система си и да разчитаме главно на свежи пари от Европейския съюз.
България би трябвало да усъвършенства доста своята капиталова среда, да търси и да откри стратегически вложители, които да оказват помощ за развиването на стопанската система ни, а това се реализира със структурни промени.
Относно задълженията в бюджета има също много притеснителни неща, като тук би трябвало да вършим разлика сред явните и скритите задължения.
Явният дълг е образуван от сбора на всички бюджетни остатъци и дефицити през годините и е главен аршин при рестриктивните мерки на Европейски Съюз – до 3% от Брутният вътрешен продукт недостиг и до 60% от Брутният вътрешен продукт обществен дълг.
От друга страна този индикатор не разкрива цялата истина за дълговото задължение на България, което надвисва в бъдеще.
След като към него се прибави по този начин наречения прикрит дълг, дългът ще надвиши избрания таван от 60% от Брутният вътрешен продукт.
Така бюджетът в действителност няма остатък, а също така всяка седмица има нови банкрутирали общини и общински лечебни заведения.
Препоръките ми за ограничения през бюджета са да има повече ефикасни ограничения за битка с корупцията, осъществяване на структурни промени в стопанската система, възстановяване на демографията, повишение качеството на образованието и понижение на данъчното облагане (намаление на Данък добавена стойност и диференцирано ДДС), както и въвеждане на необлагаем най-малко на приходите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ