Бог ни се мръщи, царят зает, народът - в неизбежна...
Бяхме се тормозили, че тематиката за превишилия нормите честен и цивилен конфликт сред доктор Димитров и крадеца рецидивист Жоро Джевизов - Плъха, приключил съдбовно за втория, по този начин ще и си остане незавършена, в случай че не се чуе мнението по нея на господин Б. Борисов. И то се чу в сряда. Премиерът поръча на отрасловите си министри да поработят по ново законодателство за неизбежната самозащита.
Каза на постоянното съвещание на държавното управление, че народът, който за следващ път избра неговото държавно управление, желае правдивост и те /т.е. правителството/ са длъжни да му я обезпечат. Възможно е ние да бъркаме, само че съгласно нас, дано да сме мрънкащи, министър председателят ни отново потегля отзад-напред.
Откакто съществува страната, неизбежната самозащита не е основата за решение на въпроса за справедливостта. Тя се постанова, с цел да запълни пропуските във функционалностите на страната, предопределени да обезпечават правдивост. Знаем, че е елементарно за даващите и досадно за получаващите да даваш ум, само че в случай че нас питате, добре е страната да стартира с другите, институционалните ограничения за обезпечаване на правдивост, с цел да не го удря народът на неизбежна самозащита. Не него така и така не му би трябвало доста, с цел да се хване за револвера. Защото тези други, моралните и Божи закони, от дълго време ги е позабравил.
Наскоро излязоха обстоятелства, които сочат една от аргументите за тежка безнравственост в средите на Министерство на вътрешните работи. Една немалка част от чиновниците там, поради възрастта си и дефицит на искащи да служат като служители на реда, били по едно и също време и чиновници, и пенсионери. Получавали и пенсия, и заплата.
За да запазят по-дълго това си привилегировано състояние, те по всякакъв начин се стараели да не позволен и най-малката неточност. А е известно - не бърка този, който не работи. И те просто не работят. Служителите на възраст още надалеч от пенсионната, подражавали на по-старите си сътрудници, най-малкото с цел да не се минават. И това май е неизбежна самозащита, само че от различен тип.
Иначе с ръка на сърцето би трябвало да си признаем, че и ние в медиите от време на време прибягваме към неизбежната самозащита, някак си пригодена към нашата активност.
Тези, които закъсняха да се включат в медийната акция, героизираща доктор Димитров, като юнака, що отсякъл огнедишащата глава на ламята, наричана циганска престъпност, в този момент си го наваксват в акцията, разнищваща въпроса - по какъв начин е допустимо човек, полагал Хипократова клетва, да надвишава рамките на неизбежната защита. По-нагличките от тях приказват и пишат, че те казвали, че има нещо незаконно в държанието на доктора, но другите като се втурнали да го вършат воин и народът като им повярвал…
Някъде в по-популярните текстове по логика на психиката в предишното можеше да се прочете забавен образец. Който твърдеше, че в случай че трима другари вървят нощем по неосветена улица и внезапно, ненадейно за тях, попаднат в плитка траншея, без ни минимум да се наранят, а единствено са уплашени, единият от тях безусловно ще каже - аз нали ви споделих, че тук има дупка.
Той, несъмнено, нито е знаел, нито е казвал, че ще попаднат в дупка, само че инстинкт някакъв го кара по най-бързия метод да избави себе си, като се измъкне от груповия грях или груповата неточност. Следователите доста разчитали на този инстинкт при разнищването на груповите закононарушения.
Посещението на патриарх на Москва и цяла Русия Кирил у нас във връзка на 140 години от Руско-турската освободителна война ни подложи на другото огромно тестване. И русофилите, и русофобите затракаха кръвожадно зъби доста преди реликва му да кацне в София. Беше чакан мотив едната агитка да се втурне към другата и да стартират бойните дейности.
От тези дейности най-вече пострада президентът Румен Радев. Фобите го упрекнаха в чуждопоклонничество, тъй като се качил на връх Шипка, с цел да прислужва на съветския патриарх, вместо да е пред Паметника на незнайния войник. Филите му се намръщиха, тъй като бил позволил съветският патриарх да си отпътува за Москва, афектиран от това, че в речите на големците ни във връзка на юбилея заслугите на съветските войни и заслугите на войните от другите стотина етноса в тогавашната Руска империя се поставят на една нога.
Мен в случай че питате, трябваше да се спомене и Япония. Защото самураят Сейго Ямадзава, тогава представител на японския император в настоящата съветска войска на Балканите, самичък е поискал да се включи в бойните дейности на страната на русите и е посочил чудеса от смелост. Казвам това като почитател на източните бойни изкуства. Но единствено като почитател, тъй като другояче ще ме скъсат от бъзик, че се върша на Б. Борисов.
Почти съм сигурен, че съвсем всички сте чели Балзак и не сте подминали без внимание романа му „ Братовчедът Понс ”. Нали сме начетена нация. Но се не помни и по тази причина ще ви напомня две-три фрази от този разказ.
Братовчедът Понс е саморазорил се с разблуден живот в Париж представител на висшата класа, който обаче е надарен музикант, диригент и тъничък познавач на изкуството. Но е противен ерген към този момент в преклонна възраст и му е останал един-единствен недостатък, събрал в себе си чувствата за наслаждение от всички други, към този момент недостъпни за героя пороци - чревоугодието.
Понс удовлетворява потребностите на този си недостатък, като е щатен посетител на обедите и вечерите, давани от същински и мними негови заможни родственици, с цел да показват те съгласно условията на това време заможността си.
Понс не е непризнателен, само че е безпаричен, по тази причина употребява дарбата си на ценител на изящното. Купува на безценица от несръчен антиквар ветрилото на Мадам Помпадур, направено от доста прочут и умел ювелир, с цел да го подари на една дама, брачна половинка на властник, хазаин на един от обедите, който Понс постоянно посещава.
Дамата няма очи за прелестното и се отнася към супер изискания подарък надменно. Докато измежду гостите се появяват осведомени ценители и от техните думи тя осъзнава величието на подаръка.
Ето за какво беше този муден увод, изтъквам: „ Подробно говореха за хубостта на десетте му клонки от слонова кост, всяко от които беше украсено с необикновено тънка резба. Една рускиня, на посетители у граф Пепино /руснаците постоянно считат, че се намират в Русия/, предложи на председателшата шест хиляди франка за невероятното ветрило, тя се подсмихваше, виждайки в какви ръце е попаднал този шедьовър, тъй като би трябвало да се признае, че ветрилото бе почтено за херцогиня ”.
За да не кажат русофобите - ха, ето го нашия човек измежду международните класици, ще кажа, че в този разказ Балзак прави национални характерности и на немците, и на италианците, и на англичаните.Тънко и незлобливо. А и рускинята в тази ситуация се оказва веща ценителка. Но е епизодична героиня, с цел да не се превъзбуждат филите!
При визитата си у нас тези дни съветският патриарх Кирил удостовери това наблюдаване на Балзак от преди съвсем два века. Руснаците, изключително пък съветските величия, се усещат като в Русия на всички места, а у нас изключително го акцентират. Явно при скоростното му преквалифициране от силовак във върховен свещеник Негово преосвещенство Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия, е странял от часовете по дипломация.
Някой беше споделил, че силовите политици гледат на дипломацията с пренебрежението, с което пехливаните се отнасят към балета. Нали Сталин беше запитал какъв брой дивизии има папата.
Патриарх Кирил е висшият представител на всички руснаци и в Руската федерация, и по света, които откровено имат вяра в Бога и православието и него почитат като собствен нравствен лидер. Те са наследниците на тези техни прародители, тръгнали на гибел, с цел да освободят поробените православни братя преди 140 години.
А какви са били желанията и упоритостите на съветския император и неговото държавно управление, е въпрос за професионалните историци. Освобождаването на поробените братя християни е онази мощна мотивация на елементарните бойци от всички етноси, населяващи империята тогава и съставящи императорската войска, която е донесла освобождението ни.
Днес патриарх Кирил е лицето на съветското православие и ние показваме нашата респект и признателност не толкоз към него персонално, колкото и да е висок санът му, колкото към паметта на прадедите на неговите пасоми, за душите на които той и нашият патриарх отслужиха заупокойна панихида.
От епохи църквата управлява вярата и дали това оказва помощ, или пречи на вярата, не нам е съдено да споделяме. Но в десетте си основополагащи заповеди Бог беше споделил не кради и не убивай. Ако Плъха и докторът го бяха послушали…
И те обаче, като госпожа опозицията, очевидно не слушат Бог и църквата. К. Нинова опита да яхне националните митинги против далаверата ЧЕЗ, само че някак прекомерно бързо се превъзбуди. В този смисъл очевидно не е била инцидентна спуснатата още през междинните епохи строга наредба на църквата дамите да яздят единствено странично.
Каза на постоянното съвещание на държавното управление, че народът, който за следващ път избра неговото държавно управление, желае правдивост и те /т.е. правителството/ са длъжни да му я обезпечат. Възможно е ние да бъркаме, само че съгласно нас, дано да сме мрънкащи, министър председателят ни отново потегля отзад-напред.
Откакто съществува страната, неизбежната самозащита не е основата за решение на въпроса за справедливостта. Тя се постанова, с цел да запълни пропуските във функционалностите на страната, предопределени да обезпечават правдивост. Знаем, че е елементарно за даващите и досадно за получаващите да даваш ум, само че в случай че нас питате, добре е страната да стартира с другите, институционалните ограничения за обезпечаване на правдивост, с цел да не го удря народът на неизбежна самозащита. Не него така и така не му би трябвало доста, с цел да се хване за револвера. Защото тези други, моралните и Божи закони, от дълго време ги е позабравил.
Наскоро излязоха обстоятелства, които сочат една от аргументите за тежка безнравственост в средите на Министерство на вътрешните работи. Една немалка част от чиновниците там, поради възрастта си и дефицит на искащи да служат като служители на реда, били по едно и също време и чиновници, и пенсионери. Получавали и пенсия, и заплата.
За да запазят по-дълго това си привилегировано състояние, те по всякакъв начин се стараели да не позволен и най-малката неточност. А е известно - не бърка този, който не работи. И те просто не работят. Служителите на възраст още надалеч от пенсионната, подражавали на по-старите си сътрудници, най-малкото с цел да не се минават. И това май е неизбежна самозащита, само че от различен тип.
Иначе с ръка на сърцето би трябвало да си признаем, че и ние в медиите от време на време прибягваме към неизбежната самозащита, някак си пригодена към нашата активност.
Тези, които закъсняха да се включат в медийната акция, героизираща доктор Димитров, като юнака, що отсякъл огнедишащата глава на ламята, наричана циганска престъпност, в този момент си го наваксват в акцията, разнищваща въпроса - по какъв начин е допустимо човек, полагал Хипократова клетва, да надвишава рамките на неизбежната защита. По-нагличките от тях приказват и пишат, че те казвали, че има нещо незаконно в държанието на доктора, но другите като се втурнали да го вършат воин и народът като им повярвал…
Някъде в по-популярните текстове по логика на психиката в предишното можеше да се прочете забавен образец. Който твърдеше, че в случай че трима другари вървят нощем по неосветена улица и внезапно, ненадейно за тях, попаднат в плитка траншея, без ни минимум да се наранят, а единствено са уплашени, единият от тях безусловно ще каже - аз нали ви споделих, че тук има дупка.
Той, несъмнено, нито е знаел, нито е казвал, че ще попаднат в дупка, само че инстинкт някакъв го кара по най-бързия метод да избави себе си, като се измъкне от груповия грях или груповата неточност. Следователите доста разчитали на този инстинкт при разнищването на груповите закононарушения.
Посещението на патриарх на Москва и цяла Русия Кирил у нас във връзка на 140 години от Руско-турската освободителна война ни подложи на другото огромно тестване. И русофилите, и русофобите затракаха кръвожадно зъби доста преди реликва му да кацне в София. Беше чакан мотив едната агитка да се втурне към другата и да стартират бойните дейности.
От тези дейности най-вече пострада президентът Румен Радев. Фобите го упрекнаха в чуждопоклонничество, тъй като се качил на връх Шипка, с цел да прислужва на съветския патриарх, вместо да е пред Паметника на незнайния войник. Филите му се намръщиха, тъй като бил позволил съветският патриарх да си отпътува за Москва, афектиран от това, че в речите на големците ни във връзка на юбилея заслугите на съветските войни и заслугите на войните от другите стотина етноса в тогавашната Руска империя се поставят на една нога.
Мен в случай че питате, трябваше да се спомене и Япония. Защото самураят Сейго Ямадзава, тогава представител на японския император в настоящата съветска войска на Балканите, самичък е поискал да се включи в бойните дейности на страната на русите и е посочил чудеса от смелост. Казвам това като почитател на източните бойни изкуства. Но единствено като почитател, тъй като другояче ще ме скъсат от бъзик, че се върша на Б. Борисов.
Почти съм сигурен, че съвсем всички сте чели Балзак и не сте подминали без внимание романа му „ Братовчедът Понс ”. Нали сме начетена нация. Но се не помни и по тази причина ще ви напомня две-три фрази от този разказ.
Братовчедът Понс е саморазорил се с разблуден живот в Париж представител на висшата класа, който обаче е надарен музикант, диригент и тъничък познавач на изкуството. Но е противен ерген към този момент в преклонна възраст и му е останал един-единствен недостатък, събрал в себе си чувствата за наслаждение от всички други, към този момент недостъпни за героя пороци - чревоугодието.
Понс удовлетворява потребностите на този си недостатък, като е щатен посетител на обедите и вечерите, давани от същински и мними негови заможни родственици, с цел да показват те съгласно условията на това време заможността си.
Понс не е непризнателен, само че е безпаричен, по тази причина употребява дарбата си на ценител на изящното. Купува на безценица от несръчен антиквар ветрилото на Мадам Помпадур, направено от доста прочут и умел ювелир, с цел да го подари на една дама, брачна половинка на властник, хазаин на един от обедите, който Понс постоянно посещава.
Дамата няма очи за прелестното и се отнася към супер изискания подарък надменно. Докато измежду гостите се появяват осведомени ценители и от техните думи тя осъзнава величието на подаръка.
Ето за какво беше този муден увод, изтъквам: „ Подробно говореха за хубостта на десетте му клонки от слонова кост, всяко от които беше украсено с необикновено тънка резба. Една рускиня, на посетители у граф Пепино /руснаците постоянно считат, че се намират в Русия/, предложи на председателшата шест хиляди франка за невероятното ветрило, тя се подсмихваше, виждайки в какви ръце е попаднал този шедьовър, тъй като би трябвало да се признае, че ветрилото бе почтено за херцогиня ”.
За да не кажат русофобите - ха, ето го нашия човек измежду международните класици, ще кажа, че в този разказ Балзак прави национални характерности и на немците, и на италианците, и на англичаните.Тънко и незлобливо. А и рускинята в тази ситуация се оказва веща ценителка. Но е епизодична героиня, с цел да не се превъзбуждат филите!
При визитата си у нас тези дни съветският патриарх Кирил удостовери това наблюдаване на Балзак от преди съвсем два века. Руснаците, изключително пък съветските величия, се усещат като в Русия на всички места, а у нас изключително го акцентират. Явно при скоростното му преквалифициране от силовак във върховен свещеник Негово преосвещенство Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия, е странял от часовете по дипломация.
Някой беше споделил, че силовите политици гледат на дипломацията с пренебрежението, с което пехливаните се отнасят към балета. Нали Сталин беше запитал какъв брой дивизии има папата.
Патриарх Кирил е висшият представител на всички руснаци и в Руската федерация, и по света, които откровено имат вяра в Бога и православието и него почитат като собствен нравствен лидер. Те са наследниците на тези техни прародители, тръгнали на гибел, с цел да освободят поробените православни братя преди 140 години.
А какви са били желанията и упоритостите на съветския император и неговото държавно управление, е въпрос за професионалните историци. Освобождаването на поробените братя християни е онази мощна мотивация на елементарните бойци от всички етноси, населяващи империята тогава и съставящи императорската войска, която е донесла освобождението ни.
Днес патриарх Кирил е лицето на съветското православие и ние показваме нашата респект и признателност не толкоз към него персонално, колкото и да е висок санът му, колкото към паметта на прадедите на неговите пасоми, за душите на които той и нашият патриарх отслужиха заупокойна панихида.
От епохи църквата управлява вярата и дали това оказва помощ, или пречи на вярата, не нам е съдено да споделяме. Но в десетте си основополагащи заповеди Бог беше споделил не кради и не убивай. Ако Плъха и докторът го бяха послушали…
И те обаче, като госпожа опозицията, очевидно не слушат Бог и църквата. К. Нинова опита да яхне националните митинги против далаверата ЧЕЗ, само че някак прекомерно бързо се превъзбуди. В този смисъл очевидно не е била инцидентна спуснатата още през междинните епохи строга наредба на църквата дамите да яздят единствено странично.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ