Вредите от бягането за здраве, за които вероятно не подозирате
Бягането за здраве безусловно унищожава организма, сигнализират експерти. Ставите се износват, костите изтъняват, организмът се изтощава, а сърцето страда най-вече и даже се смалява
Противно на общоприетото разбиране, че бягането по няколко километра всеки ден удължава живота, става известно, че лекоатлетите несъмнено не са измежду най-дълголетните спортисти, дори противоположното. Практикуващите изтощителния спорт рядко доживяват 80-ата си година в положително здраве.
Голямата илюзия
През 1970 година бягането беше провъзгласено за идеалния тип упражнение. То усъвършенства физическото положение на тялото и оказва помощ за стабилизиране активността на сърдечносъдовата система, споделяха треньорите и диетолозите. Други пък прокламираха, че този тип интензивно упражнение въздейства за ускорение процесите на метаболизма и несъмнено, може да помогне да се избавите от наднормените килограми. Това обаче се оказа огромната илюзия на така наречен крепко потомство.
Голяма част от феновете на джогинга за здраве към този момент безусловно не могат да движат краката си, тъй като коленните им стави са окончателно унищожени. А, както знаем, за тялото аварийни част не се продават в магазина. Именно по тази причина всяко придвижване, което правим, би трябвало да бъде доста деликатно съобразено и премерено.
Освен това от организъм до организъм има огромна разлика, която се обуславя най-много и от наследствеността. Това значи, че в случай че за един немец бягането в парка може да бъде напълно безпроблемно занятие, за един китаец да вземем за пример тичането за здраве може да се окаже най-погрешната стъпка към дълголетието. Просто ставите на хората са разнообразни, структурата на костите им е друга. В 99 % от случаите обаче по този начин потребното бягане се оказва нездравословно.
Лондонският личен треньор Грег Брукс, измежду чиито клиенти има както доста звезди и съумели предприемачи, по този начин и елементарни домакини, счита, че тичането за здраве е измежду огромните заблуди на съвремието и дори формулира прословутите си „ 7 смъртни гряха на тичащия “.
“Много хора стартират да се занимават с тичане, с цел да смъкват килограми и това не всеки път се получава “ споделя Брукс и изяснява за какво.
„ Първо, бягането води до понижаване размера на сърцето, тъй като дребните мускули употребяват по-малко сила при огромна успеваемост, а сърцето е мускул. Освен това провокира контузии от повтарящи се придвижвания. “
Тичането не въздейства по никакъв метод върху процеса на ускорение на метаболизма , счита Грег. Точно противоположното. При тичане на дълги дистанции тялото стартира да унищожава мускулната тъкан , с цел да запълни дефицита от сила. И също така то се запасява с мазнини за по-дълго време. Брукс допуска, че от бягането човек даже може да качи килограми.
Противно на общоприетото разбиране, че бягането по няколко километра всеки ден удължава живота, става известно, че лекоатлетите несъмнено не са измежду най-дълголетните спортисти, дори противоположното. Практикуващите изтощителния спорт рядко доживяват 80-ата си година в положително здраве.
Голямата илюзия
През 1970 година бягането беше провъзгласено за идеалния тип упражнение. То усъвършенства физическото положение на тялото и оказва помощ за стабилизиране активността на сърдечносъдовата система, споделяха треньорите и диетолозите. Други пък прокламираха, че този тип интензивно упражнение въздейства за ускорение процесите на метаболизма и несъмнено, може да помогне да се избавите от наднормените килограми. Това обаче се оказа огромната илюзия на така наречен крепко потомство.
Голяма част от феновете на джогинга за здраве към този момент безусловно не могат да движат краката си, тъй като коленните им стави са окончателно унищожени. А, както знаем, за тялото аварийни част не се продават в магазина. Именно по тази причина всяко придвижване, което правим, би трябвало да бъде доста деликатно съобразено и премерено.
Освен това от организъм до организъм има огромна разлика, която се обуславя най-много и от наследствеността. Това значи, че в случай че за един немец бягането в парка може да бъде напълно безпроблемно занятие, за един китаец да вземем за пример тичането за здраве може да се окаже най-погрешната стъпка към дълголетието. Просто ставите на хората са разнообразни, структурата на костите им е друга. В 99 % от случаите обаче по този начин потребното бягане се оказва нездравословно.
Лондонският личен треньор Грег Брукс, измежду чиито клиенти има както доста звезди и съумели предприемачи, по този начин и елементарни домакини, счита, че тичането за здраве е измежду огромните заблуди на съвремието и дори формулира прословутите си „ 7 смъртни гряха на тичащия “. “Много хора стартират да се занимават с тичане, с цел да смъкват килограми и това не всеки път се получава “ споделя Брукс и изяснява за какво.
„ Първо, бягането води до понижаване размера на сърцето, тъй като дребните мускули употребяват по-малко сила при огромна успеваемост, а сърцето е мускул. Освен това провокира контузии от повтарящи се придвижвания. “
Тичането не въздейства по никакъв метод върху процеса на ускорение на метаболизма , счита Грег. Точно противоположното. При тичане на дълги дистанции тялото стартира да унищожава мускулната тъкан , с цел да запълни дефицита от сила. И също така то се запасява с мазнини за по-дълго време. Брукс допуска, че от бягането човек даже може да качи килограми.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ