By Viktor Katona - January, 2018, oilprice.com Знаете ли какво

By Viktor Katona - January, 2018, oilprice.com

Знаете ли какво сплотява Франция, Португалия, Финландия, Швеция и Белгия? Всички те нямат никакво произвеждане на газ (интересно е, че Париж се гордее с него и има желание да забрани изцяло несъществуващото произвеждане на газ до 2040 г.).

Междувременно Румъния, която дълго време е в сянка на европейските огромни компании, макар че е третият по величина производител на газ в Европейски Съюз, е подготвена да ускори добива и да усили притока на газ допустимо най-скоро.

До началото на 20-ти век Румъния е измежду водещите производители на нефт в международен мащаб - историята на Втората международна война приказва за размерите й по това време. Хитлер се бори да избегне каквото и да било спиране на доставките от нефтените полета на Румъния, най-много от региона на Плоещ, защото, съгласно него, животът на Оста зависи от тоди нефт, защото хидрогенирането на немските въглищни запаси удовлетворява единствено част от петролните потребности на Райха. След като е претърпяла Втората международна война и интензивните бомбардировки на Алианса (операция Tidal Wave), инфраструктурата на Румъния е възобновена, с цел да доближи през 1976 година връха на производството на петрол; предходното въздействие на Румъния постепенно спада (сега възлиза на 85 000 барела/ден).

Тъй като смисъла на петрола понижава, вероятностите на природния газ са възходящи както за румънските управляващи, по този начин и за вложителите. Инвеститорите в газовия бранш в Румъния изследват опциите отвън платформата „ Мизия”, която до момента съставлява огромна част от добива на въглеводороди, повече на изток и на север по Перикарпатичната грешка/ Pericarpathian.

Едно ново изобретение през 2016 година в окръг Бузау се оказа най-голямата газова находка през последните 30 години – с потенциала си от 26 BCm находището Caragele се чака да бъде пуснато през 2019 година По-рисковите компании, като Prospex да вземем за пример, създават биогенни ресурси от газ в североизточната част на страната, въпреки и до момента с стеснен триумф.

Румъния е първата черноморска страна, която използваше офшорните си ресурси; през 1981 година тя включи назад първата си офшорна сонда. Оттогава една от водещите румънски компании Petrom навлезе допълнително от 80 содажа, преобладаващо в плитките елементи на Черно море. Обаче, както се оказа, същинската съкровищница е в дълбоководна зона - през 2012 година ExxonMobil и OMV Petrom откриха находището Neptun на дълбочина 930 метра, чиито запаси се правят оценка сред 1,5 и 3 Tcf (43-85 BCm).

Компаниите към този момент са в стадий на инженеринг и планиране, след окончателното капиталово решение в края на 2019 година, първият газ се чака да бъде придобит до 2021 година Съседният блок Pelican се чака да донесе още 20-25 BCm /милиарда куб. м газ. Освен това, сондата на LIKOIL Lira в блока Trident, на към 90 благи от брега, на морска дълбочина 700-800 метра, доближи газ, който се чака да бъде повече от 30 BCm. Тъй като площта на блока надвишава 1000 км2, по-нататъшното изследване може да извади нескрито нови перспективни залежи.

Основното предизвикателство, пред което са изправени офшорните вложители, е маркетирането на газа в среда, която към момента е надалеч от оптималното. Въпреки че Румъния е съвсем самостоятелна от позиция на природния газ (внася единствено към 10% от своите потребности от Русия) и вероятно може да изнася газ в чужбина, неприятното положение на инфраструктурата й до момента пречи на тези проекти. Налягането в газовите тръбопроводи е по-ниско от това в прилежащите страни, тъй че едвам след 2019 година този експорт може да се сложи на подозрение. След това би трябвало да бъде приключен междусистемната връзка Унгария - Румъния - България, която да разреши експорт до близки пазари. Ако се усилят количествата от Черно море, вътрешната инфраструктура на Румъния би трябвало да получи забележителен подтик, с цел да има повече потенциал.

Инфраструктурата не е единствената структурна спънка, която лимитира добива на газ в Румъния. Дори неприятната успеваемост не е най-опасната част. Въпреки че Румъния има повече от 13 000 индустриални сондажа, разпределени в над 400 нефтени и газови залежи, равнищата на рандеман са известно ниски (21 барела петролен еквивалент на сондаж дневно спрямо 2,350 boe/w/day в Норвегия или 363 boe/w/day в Обединеното кралство).

Политическите операции и промени плашат най-вече вложителите. Създават и доста главоболия за производителите. Като се опълчват на общите европейски трендове за понижаване на възнагражденията и характерните данъчни ставки за интервала 2014-2016 година на фона на падащите цени на въглеводородите, румънските цени и данъчни ставки в действителност се усилиха до приблизително 17,5% (само Унгария и Холандия, които наподобява, имат намерение да затворят Groningen, имат по-високи данъчни ставки). Многократното преразглеждане на данъчната система до момента не съумя да се реализира позитивни промени. Румънските управляващи ще би трябвало да преразгледат и доста объркващия правилник за запасите от газ.

Европейският съюз би бил доста заинтригуван да види повече румънски газ на европейския пазар. Дори и да наподобява малко и нищожно спрямо съветския размер на експорт, това е добре за Брюксел и неоспоримо потребно да употребява спомагателен производител на сила. Това изяснява, за какво Европейската комисия стартира следствие на покупко-продажбите на румънския държавен оператор на газопреносна система Transgaz, предполагайки, че е злоупотребил с господстващото си състояние и съзнателно не е вложил в инфраструктура. Да се освободи изцяло от корупцията в Румъния може да е дълъг развой, само че е значима причина - развиването на запасите от природен газ в Черно море може да започва дълго чаканото придвижване за бистрота в енергийния бранш.

Преводът е оповестен в бюлетина на Центъра за проучване на Балкански и черноморски район