Африка е с най-малка вина за климатичните промени, но ще понесе най-тежките последици
Брутният вътрешен продукт на 65-те най-уязвими страни ще намалее приблизително с 20% до 2050 година и с 64% до 2100 година, в случай че светът се затопли с 2,9 градуса по Целзий, сочи отчет, оповестен в понеделник по време на договарянията за климата COP26 в Глазгоу, заяви Агенция Франс Прес.
Дори в случай че световното повишаване на температурата бъде лимитирано до 1,5 градуса по Целзий, както гласи най-амбициозната цел на Парижкото съглашение, същите страни ще понесат удар по Брутният вътрешен продукт от 13% до 2050 година и 33% до края на века, се споделя в изследването, поръчано от Christian Aid. Към днешна дата междинната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1,1 градуса по Целзий спрямо равнищата от края на XIX век.
![Заради климатичните промени: 86 милиона африканци ще мигрират в други страни до 2050 година]( "Заради климатичните промени: 86 милиона африканци ще мигрират в други страни до 2050 година")
Заради климатичните промени: 86 милиона африканци ще мигрират в други страни до 2050 година
Около 86 милиона африканци ще бъдат принудени да мигрират в други континенти до 2050 година поради световното стопляне и изменчивия клима...
Констатациите на Christian Aid демонстрират, че повече от една трета от страните по света незабавно се нуждаят от помощ, с цел да могат стопанските системи им да устоят на настъплението на горещините, сушите, наводненията и бурите, които стават все по-интензивни и смъртоносни.
Осем от десетте най-засегнати страни са в Африка, а две - в Южна Америка. Всичките 10 страни са изправени пред вреди върху Брутният вътрешен продукт в размер на повече от 70 % до 2100 година при сегашната траектория на политиката за климата и 40% даже в случай че световното стопляне бъде лимитирано до 1,5 °C.
Страната, която е изправена пред най-сериозните загуби на Брутният вътрешен продукт, е Судан, който през септември безпомощно претърпя проливни дъждове и неочаквани наводнения, засегнали повече от 300 000 души. До 2050 година Брутният вътрешен продукт на страната ще намалее с 32%, а до 2100 година - с 84%, спрямо ситуацията, в което би се намирала, в случай че нямаше климатични промени.
Страните, обхванати от отчета, съставляват два основни преговорни блока на договарянията на Организация на обединените нации за климата, които не престават до петък: Най-слабо развитите страни (НСРС) и Алиансът на дребните островни страни (АМОД).
![Домът на Тарзан: Най-старата оживяла гора в Африка е на 60 милиона години]( "Домът на Тарзан: Най-старата оживяла гора в Африка е на 60 милиона години")
Домът на Тарзан: Най-старата оживяла гора в Африка е на 60 милиона години
Националният парк Коруп в Камерун е единствено един от 10-те национални парка в страната, само че съхранява най-древната тропическа гора в Африка...
Досега богатите страни отделят единствено скромни суми, с цел да оказват помощ на бедните да се приспособяват към климатичните въздействия. " Африка е съдействала минимум за изменението на климата, само че този отчет демонстрира, че тя ще бъде изправена пред най-тежките последствия. Това е надълбоко незаслужено ", сподели Мохамед Адоу, шеф на основания в Найроби мозъчен концерн за климата и енергетиката Power Shift Africa.
Дори в случай че световното повишаване на температурата бъде лимитирано до 1,5 градуса по Целзий, както гласи най-амбициозната цел на Парижкото съглашение, същите страни ще понесат удар по Брутният вътрешен продукт от 13% до 2050 година и 33% до края на века, се споделя в изследването, поръчано от Christian Aid. Към днешна дата междинната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1,1 градуса по Целзий спрямо равнищата от края на XIX век.
Около 86 милиона африканци ще бъдат принудени да мигрират в други континенти до 2050 година поради световното стопляне и изменчивия клима...
Констатациите на Christian Aid демонстрират, че повече от една трета от страните по света незабавно се нуждаят от помощ, с цел да могат стопанските системи им да устоят на настъплението на горещините, сушите, наводненията и бурите, които стават все по-интензивни и смъртоносни.
Осем от десетте най-засегнати страни са в Африка, а две - в Южна Америка. Всичките 10 страни са изправени пред вреди върху Брутният вътрешен продукт в размер на повече от 70 % до 2100 година при сегашната траектория на политиката за климата и 40% даже в случай че световното стопляне бъде лимитирано до 1,5 °C.
Страната, която е изправена пред най-сериозните загуби на Брутният вътрешен продукт, е Судан, който през септември безпомощно претърпя проливни дъждове и неочаквани наводнения, засегнали повече от 300 000 души. До 2050 година Брутният вътрешен продукт на страната ще намалее с 32%, а до 2100 година - с 84%, спрямо ситуацията, в което би се намирала, в случай че нямаше климатични промени.
Страните, обхванати от отчета, съставляват два основни преговорни блока на договарянията на Организация на обединените нации за климата, които не престават до петък: Най-слабо развитите страни (НСРС) и Алиансът на дребните островни страни (АМОД).
Националният парк Коруп в Камерун е единствено един от 10-те национални парка в страната, само че съхранява най-древната тропическа гора в Африка...
Досега богатите страни отделят единствено скромни суми, с цел да оказват помощ на бедните да се приспособяват към климатичните въздействия. " Африка е съдействала минимум за изменението на климата, само че този отчет демонстрира, че тя ще бъде изправена пред най-тежките последствия. Това е надълбоко незаслужено ", сподели Мохамед Адоу, шеф на основания в Найроби мозъчен концерн за климата и енергетиката Power Shift Africa.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ