БСК: Бизнеселитът застарява, не дава бизнеса на младите
Бурното софтуерно развиване отваря бездна сред младите и по-възрастните поколения мениджъри. Навлизането на новите осведомителни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря бездна сред младите и по-възрастните поколения.
Проучванията демонстрират, че в България съществуват обилни разлики сред поколението създатели и поколението приемственици - разлики, както в полезностите, по този начин и в моделите и визията за развиването на бизнеса. Този раздор може да се окаже препъникамък в процеса на обезпечаване на последователност ". Това се споделя в отчет на тематика "Приемственост и поколенчески разлики в бизнес елитите на Прехода ", с създател Томчо Томов - началник на Националния център за оценка на компетенциите при Българската стопанска камара, оповестиха от пресцентъра на работодателската организация.
Докладът е бил показан от Томов през днешния ден на научна конференция "Мобилност на елитите на прехода " (1989 -2017 г.) и се основава на данни от интернационалните проучвания и изследвания на БСК за предприемачеството в България и приемствеността сред поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес). В отчета се показва още, че предприемаческата среда в България е относително по-слабо развита по отношение на другите страни в преход.
Изследванията демонстрират, че се открояват две категории бизнесмени - движени от опция или движени от нужда. Броят на движените от нужда бизнесмени, съставлява към една-трета от общия брой бизнесмени у нас, което е прекомерно висока стойност спрямо доста други страни, се отбелязва в документа.
В метода на правене на бизнес се открояват също две групи бизнесмени - едните са дребна (20 на сто), само че елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са доста по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с нововъведения и са ориентирани най-вече към пригаждане и оцеляване. За да се зареди българският стопански напредък, е значимо: да се разпознават тези дейни бизнесмени, които разчитат на високи темпове на напредък и да бъдат подкрепени посредством регулаторни и други ограничения, защото те са бизнес водачите, от които се чака да внесат нова динамичност в икономиката; да се популяризира иновационната просвета измежду втората група бизнесмени и по този начин да се разшири базата, от която зависи интернационалната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Като цяло, структурата на бизнеса в България е прекомерно раздробена и маргинализирана. Към сегашния миг са регистрирани към 1 млн. компании, само че единствено 45 на 100 от тях имат някаква икономическа активност. Около 93 на 100 от дейните компании са микропредприятия (от 0 до 9 заети). Близо 6 на 100 са дребните предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на междинните и огромните предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в границите на 1 на 100.
През последните 6 години са закрити общо 4 085 предприятия - 85 огромни, 1000 междинни и 3 000 дребни. Фамилният бизнес съставлява към 42 на 100 от всички частни български компании. Семейните компании обезпечават близо 20 на 100 добавена стойност към Брутният вътрешен продукт на страната и към една-трета от работните места.
Специфичните потребности и капацитет на фамилния бизнес в България се подценява и подценява от държавните институции. Един от главните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предугаждане, обмисляне на унаследяването и обезпечаването на равномерен преход от едно потомство към друго.
Според отчетите на Европейската комисия приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от виталния цикъл на дребната компания и един от главните опасности във фамилния бизнес. Според интернационалните изследвания, единствено към 40 на 100 от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто потомство и едвам 15 на 100 доближават третото потомство наследници.
Страните с развита пазарна стопанска система имат основани обичаи и просвета в обезпечаването на последователност и се стремят да подкрепят този развой посредством изследвания, съвещания, регулаторни механизми и директна институционална поддръжка. Този проблем е настрана от дневния ред на българския бизнес хайлайф и държавните институции, показва създателят.
Нещо повече, съгласно изследване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в сериозни размери. Около 35-40 на 100 от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още към 35 на 100 от тях наближават пенсионната възраст.
Това е индикатор за неналичието на доверие към идващото потомство и за неналичието на подготвеност и предпочитание за реализиране на равномерен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази наклонност могат да се окажат извънредно неподходящи за българската стопанска система, се показва в отчета.
Проучванията демонстрират, че в България съществуват обилни разлики сред поколението създатели и поколението приемственици - разлики, както в полезностите, по този начин и в моделите и визията за развиването на бизнеса. Този раздор може да се окаже препъникамък в процеса на обезпечаване на последователност ". Това се споделя в отчет на тематика "Приемственост и поколенчески разлики в бизнес елитите на Прехода ", с създател Томчо Томов - началник на Националния център за оценка на компетенциите при Българската стопанска камара, оповестиха от пресцентъра на работодателската организация.
Докладът е бил показан от Томов през днешния ден на научна конференция "Мобилност на елитите на прехода " (1989 -2017 г.) и се основава на данни от интернационалните проучвания и изследвания на БСК за предприемачеството в България и приемствеността сред поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес). В отчета се показва още, че предприемаческата среда в България е относително по-слабо развита по отношение на другите страни в преход.
Изследванията демонстрират, че се открояват две категории бизнесмени - движени от опция или движени от нужда. Броят на движените от нужда бизнесмени, съставлява към една-трета от общия брой бизнесмени у нас, което е прекомерно висока стойност спрямо доста други страни, се отбелязва в документа.
В метода на правене на бизнес се открояват също две групи бизнесмени - едните са дребна (20 на сто), само че елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са доста по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с нововъведения и са ориентирани най-вече към пригаждане и оцеляване. За да се зареди българският стопански напредък, е значимо: да се разпознават тези дейни бизнесмени, които разчитат на високи темпове на напредък и да бъдат подкрепени посредством регулаторни и други ограничения, защото те са бизнес водачите, от които се чака да внесат нова динамичност в икономиката; да се популяризира иновационната просвета измежду втората група бизнесмени и по този начин да се разшири базата, от която зависи интернационалната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Като цяло, структурата на бизнеса в България е прекомерно раздробена и маргинализирана. Към сегашния миг са регистрирани към 1 млн. компании, само че единствено 45 на 100 от тях имат някаква икономическа активност. Около 93 на 100 от дейните компании са микропредприятия (от 0 до 9 заети). Близо 6 на 100 са дребните предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на междинните и огромните предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в границите на 1 на 100.
През последните 6 години са закрити общо 4 085 предприятия - 85 огромни, 1000 междинни и 3 000 дребни. Фамилният бизнес съставлява към 42 на 100 от всички частни български компании. Семейните компании обезпечават близо 20 на 100 добавена стойност към Брутният вътрешен продукт на страната и към една-трета от работните места.
Специфичните потребности и капацитет на фамилния бизнес в България се подценява и подценява от държавните институции. Един от главните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предугаждане, обмисляне на унаследяването и обезпечаването на равномерен преход от едно потомство към друго.
Според отчетите на Европейската комисия приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от виталния цикъл на дребната компания и един от главните опасности във фамилния бизнес. Според интернационалните изследвания, единствено към 40 на 100 от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто потомство и едвам 15 на 100 доближават третото потомство наследници.
Страните с развита пазарна стопанска система имат основани обичаи и просвета в обезпечаването на последователност и се стремят да подкрепят този развой посредством изследвания, съвещания, регулаторни механизми и директна институционална поддръжка. Този проблем е настрана от дневния ред на българския бизнес хайлайф и държавните институции, показва създателят.
Нещо повече, съгласно изследване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в сериозни размери. Около 35-40 на 100 от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още към 35 на 100 от тях наближават пенсионната възраст.
Това е индикатор за неналичието на доверие към идващото потомство и за неналичието на подготвеност и предпочитание за реализиране на равномерен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази наклонност могат да се окажат извънредно неподходящи за българската стопанска система, се показва в отчета.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ