Бурлеска е особена форма на изкуство, която съчетава винтидж блясък,

Бурлеска е особена форма на изкуство, която съчетава винтидж искра, гиздав стриптийз и закачливо другарство с публиката.

През последните десетилетия то претърпява динамична поредност от спадове и върхове: през 90-те всички бяха луди по него, а по-късно изчезна от светлините на сцената.

„ Когато е нужна като дискурсивна форма, пародия постоянно се появява “, споделя пред BBC Джаки Уилсън, доцент по пърформанс и полденс в университета в Лийдс.

И въпреки че през последните години, най-малко в Обединеното кралство, мил шоуто я измести като наклонност в кабарето, няколко нови представления демонстрират, че бурлеската може би се завръща с цялата си атрактивност, помпозност и сексапил.

„ Смятам, че сега бурлеската претърпява същински подем - в целия свят “, споделя за BBC изпълнителката на пародия Тоска Ривола. Нейният театър Diamonds and Dust с присъединяване на Дита декор Тийз, беше открит неотдавна в Лондон.

И въпреки че Фон Тийз може би е безконечната кралица на тази форма на изкуство, даже тя се възползва от резултата на Тейлър Суифт, като доближи до нова аудитория с присъединяване във видеото към сингъла на певицата Bejeweled от 2022 година

В Уест Енд скоро следва и премиера на мюзикълъ „ Бурлеска “ - театрална версия на кино лентата от 2010 година с Кристина Агилера и Шер, а на световноизвестния фестивал Fringe в Единбург това лято ще се организира нов Международен фестивал на бурлеската в продължение на цялостен месец.

И в случай че през последните 15 години ултрабляскавата версия се е наложила повече в Съединени американски щати, в сравнение с в Обединеното кралство, там тя също се радва на самобитен подем. Тази година афтърпартито на Met Gala беше отдадено точно на бурлеската, добавя BBC.
Кратка история
За да не потънем в многопластови хронологии, ето къса история. Бурлеската води началото си от викторианска Англия: когато на респект са мюзикхола и водевила. Когато през 1868 година трупата на Лидия Томпсън „ Британски русокоски “ посещава Ню Йорк, комбинацията от подигравка, комизъм, пеене, танци и секси костюми провокира сензация.

„ Бурлеската в основата си е феминистка гражданска война - възвръщане на женската половост “, споделя Кей Сиблер, доцент в Университета на Небраска в Омаха, пред BBC.

„ Коренът „ бурле “ е италиански и значи ирония, а бурлеската в началото е основана от суфражистки, чиято цел е била да заемат общественото пространство и да не бъдат ограничавани от патриархалните хрумвания за това какво значи да си жена. “

Но американската пародия се развива друго, като акцентът последователно се измества към стриптийз. Не може да се отхвърли и че съществува паралелна история за тази форма на изкуство в Европа, по-специално зараждането ѝ в кабаретните клубове на Париж и Берлин в края на 19 век.

През 90-те години на предишния век в Съединени американски щати се ражда необурлеската.

В средата на 20-те години, възродена от триумфа на филми като „ Мулен Руж “ и „ Чикаго “, бурлеската спомага за по-широката наклонност за винтидж искра и господства на сцените на кабаретните клубове по целия свят - като форма на изкуство, основана от дами за дами.

„ През 90-те години на предишния век бях мощно подвластна на хетеро-мъжкия взор “, споделя Фон Тийз пред BBC, до момента в който размишлява върху кариерата си, почнала в стриптийз клубове.

„ Но бих споделила, че към 2002 година базата ми от почитатели се измести към доста женска... Мисля, че бурлеската откри отклик у хората и те почувстваха, че имат някакво позволение да се отдадат на искра и да прегърнат чувствеността си. “

Задължителни за тези времена са дълги нанизи от перли, мрежести чорапи, корсети и ленти от пера.

Колкото по-популярна става бурлеската, толкоз по-внимателно се преглежда, като от ден на ден се разисква въпросът дали тя в действителност е форма на изкуство, или просто развлечение. Някои задават въпроса дали дамите, които излизат на сцената единствено по корсет и чорапогащи, не са просто протест към патриархалните правила?

Тезата на Дит декор Тийз е, че необурлеската е основана и изпълнявана от дами, за аудитория от дами и гейове; тя може да употребявал езика на класическото хетеросексуално предпочитание, само че се е трансформирала в безвредно пространство за предизвикателство на пристрастеностите и чувствеността.
Ново или добре забравено остаряло
През 2025 година в крайник с мил и куиър културата, и с по-широкото придвижване към многообразие и приобщаване от последното десетилетие, бурлеската също е напът да се трансформира, само че може би незадоволително ясно. Изненадващо за някои от новите оферти е какъв брой старомодни наподобяват те, добавя BBC.

Според доцент Сиблер „ истинската пародия е обществен отговор какво значи да бъдеш жена “. Тази красива, дразнеща женственост, е „ традиционен сюжет, който дамите са усвоили, с цел да кажат: моята власт е моята полова мощ. Но какъв брой лимитирана е тази власт? “

Доц. Уилсън има друга позиция: допуска, че бурлеската надалеч не се завръща в този момент, а продължава да се развива в ъндърграунд форма.

„ Сега бурлеската включва куиър общността, по-възрастните дами, по-младите мъже, транссексуалните, дамите от работническата класа. Тя включва разнообразни хора, които желаят да предизвикат другите какво значи половост, какво значат тези стандарти. “

Този тип пародия, изпълнявана от дилетанти, е, несъмнено, надалеч от излъсканите, комерсиални представления, които съгласно Уилсън отклоняват вниманието от по-радикалния капацитет на формата.

„ Наистина виждам феминистката стойност на бурлеската. Това е извънредно безвредно пространство за дамите, в което те могат да премислят ззначението на телата си. “