Бунтар, любовник, еко-активист, актьор. От Животът на момчето и Защо

Ди Каприо # DEPARTED: Най-сините очи на Холивуд на 40

Бунтар, ухажор, еко-активист, артист. От „ Животът на момчето " и „ Защо тъгува Гилбърт Грейп " до „ Вълкът от Уолстрийт ", Леонардо Ди Каприо пътува през функциите със пристрастеност, която се оглежда в кристалните му сини очи. Благодарен на ориста, подценяван от Американската Филмова Академия, мечтан от най-хубавите режисьори и милиони влюбени дами. На 40 години, свободен.

(Portrait of Leonardo DiCaprio, 2000s)

За разлика от доста артисти, моята орис не беше предопределена в детството. Отраснах в гетата на Холивуд и си мислех, че като огромен ще стана вманиачен.
В детството си мечтаех да бъда биолог, само че това в списанията не го написа.

Независимо от това, че съм роден в Холивуд, до 13-та си година бях съществено уверен, че актьорството наподобява на масонството – заложено е в кръвта и се предава генетично. Никога не ми хрумна, че просто мога си наема сътрудник и да отида на пробни фотоси.

Не обичам учебното заведение – там те принуждават да се съсредоточаваш върху това, което не искаш да знаеш.
В учебно заведение на мен рядко ми обръщаха внимание. Поне досега, в който от досада, започнах да се преструвам на безумен глупак със счупена ръка.

Мисля, че е пресилено да ме назовават упорит и твърдоглав, само че обстоятелствата приказват за противоположното. Спомням си, че на 15 години, към този момент бях ходил на 160 прослушвания и проби, без да получа нито една роля.
Винаги съм харесвал метода, по който майка ми се отнася към моите триумфи. Помня, че когато внезапно се трансфорах в звезда, всяка заран тя идваше в стаята ми и споделяше: „ Ставай от леглото, прави извършения и не помни за мързела, дребен приспивен червей! "

Радостта от славата минава много бързо и ти разбираш, че основната премия не е в това, че всеки те разпознава по улиците, а че филмите ти ще живеят след теб.
Където и да отида, хората се втренчват в мен и се пулят с очи. И до в този момент не мога да схвана какво демонстрират с това – дали, че са ме познали или че съм облечен като глупак.

Подозирам, че това е нещо в действителност мъчно – да бъдеш уединен.

Харесвам напълно елементарни дами – тези, които всеки ден виждаме по улиците – студентки, сервитьорки, този вид... Много постоянно на всякакви събития ме виждат с някое момиче, с което не ме свързва нищо друго, с изключение на другарство. Струва ми се, че всичко е просто, само че никой не желае да го повярва – когато отидеш на кино с момиче, това не значи, че безусловно искаш и да спиш с нея.

Повече от всичко на света бих желал да стана безконтролен безделник, каквито са мнозина от моите другари. Но когато се замисля за следствията, разбирам че надали мога да си го разреша.

Последното, което желая е да се трансформира в типично мазно холивудско копеле с пари. Раснал съм в беднотия и най-щастлив съм бил точно тогава.

Ако ме питат с кого бих желал да поговоря от тези, които към този момент не са сред живите, ще кажа – с Орсън Уелс. В момента, когато е основал „ Гражданинът Кейн ". Но публицистите в никакъв случай не задават такива въпроси.

Африка – едно от последните места, където и до през днешния ден ми се удава да запазя анонимност.
Най-удивителното е, че за проблемите на Африка се замислих не от новините, а след една ария на Кани Уест.
Доста време съм прекарал в Африка и видях с какви проблеми се сблъскват хората там. Когато се върнах вкъщи взех решение, че в никакъв случай повече не желая да чувам за проблемите, които безпокоят хората в моето обграждане.

Славата – това е повсеместен пропуск – където искаш, там и отиваш.
Струва ми се, че най-големият проблем в днешно време е по какъв начин да накараме хората да използват по-малко.

Старая се да се отнасям с внимание към околната среда. На покрива си имам слънчеви панели, карам кола-хибрид – подарих такива коли на майка си, на татко си и на неговата нова жена. Но знам, че това не е задоволително. Аз да вземем за пример нямам компостна яма.

Ако имах вяра на всички идиотщини, която пишат за мен, вероятно трябваше да съм на болнично легло, заобиколен от загрижени психиатри. Най-озадачаващото нещо, което съм чувал за себе си е, че съм гей.

Нямам никакви политически желания. И до през днешния ден се срахувам до гибел от хора, които имат такива.
Като цяло, на мен ми харесва по какъв начин е усторен светът.
Нямам толкоз доста страхове – единствено акули, извънземни и световното стопляне.

Винаги се стремете към истината.

Leonardo DiCaprio and Danny Nucci in Titanic directed by James Cameron, 1997