„Булерия, булерия, така дълбоко в душата моя,това е кръвта на

„ Булерия, булерия, по този начин надълбоко в душата моя,
това е кръвта на земята където съм роден.
Булерия, булерия, с всеки ден те обичам повече.
Влюбен съм в теб, откогато те видях. “

Така стартира неповторимата ария на Давид Бисбал. Музиката от песента пък вечно остава в сърцата на хората, които обичат художествена гимнастика, като музиката на едно „ златно момиче “ – Невяна Владинова.
Снимка: Getty Images
Със своята „ Булерия “ – това огнено комбиниране с лента, Владинова завоюва златен орден на Световната купа в Баку през 2017-а и накара даже създателят на песента – самия Давид Бисбал, да ѝ се поклони. А „ Булерия “-а на Невяна доста отива и на последните две години в живота ѝ. Години, в които ориста нищо не й спести: ужасяващи травми, разочарования, болката от това да осъзнаеш, че олимпийската ти фантазия за Токио просто няма метод да се сбъдне.

„ Ако 2021-а би трябвало да бъде „ Булерия “, може би това най-вече би се доближило до страстите, които изпитвах до момента в който играех това комбиниране “, признава плевенчанката, която през 2020-а постави публично завършек на кариерата си поради тежка контузия във врата. Днес тя крачи самоуверено по чисто нов път: тя към този момент е втори вицепрезидент на Българската федерация по художествена гимнастика.

„ Доста се промени живота ми през 2021-а, само че всичко беше положително. Имаше доста обрати, чисто професионално обаче съм доста удовлетворена от развиването си. Вярвам, че има накъде повече и съм се засилила добре, с цел да мога да продължа и през идната година още по-нагоре “, окуражена е Владинова, която дни преди Коледа взе участие в грандиозния бенефис на „ златните девойки “ в „ Арена Армеец “.

Неви не крие, че е предходна през доста уроци, само че не съжалява за нито един от тях:

„ Минах през доста уроци. Аз не съм доста прочувствен човек, само че това не значи, че не ги одобрявам нещата вътре в себе си. Мисля, че всичко за мен беше урок. Не мисля, че нещо, което не би трябвало ми се е случило. Нещата се случват по този начин, както е потребно за мен. Уверявам се в това. Просто пораснах и помъдрях прекомерно бързо за тези последни две години. “
Снимка: Lap.bg
Пречките по пътя не са в положение да откажат Невяна да прави положително, без да й го желаят и без да чака нищо в подмяна:

„ Аз се усещам доста по-щастлива, когато знам, че съм помогнала на някого. Когато не чакам нищо, то постоянно ми се връща, дори двойно. Не виждам за какво да не оказваме помощ на хората, когато на нас това не ни коства нищо. “

През новата година Владинова си е сложила и съответни цели:

„ Да оказа помощ на клубовете в страната, с цел да имат по-добри условия, при които да упражняват, с цел да могат да бъдат по-амбицирани и треньорите, и състезателите. Всяко второ момиченце мечтае да бъде гимнастичка и мисля, че децата заслужават да получат късмет да осъществен фантазиите си. “

Снимка: Lap.bg

Когато една врата се затваря, друга се отваря. Мракът не трае постоянно. Най-тъмно е преди разсъмване, а светлината, положителното, те постоянно си проправят път. Един състезателен път, на един незабравим състезател, завърши. Но единствено, с цел да може един кадърен, образован и упорит човек да тръгне по нов, още по-красив път.

Защото го заслужава. И тъй като ориста ѝ дължи реванш.