Букурещ… Три пъти бях ходила в този град и винаги

Букурещ… Три пъти бях ходила в този град и постоянно откривах нещо ново и забавно, което не съм забелязала преди. Влизала съм в Патриаршията, покланяла съм се пред мощите на Свети Димитър Басарбовски, посещавала съм Парламента – втората по величина административна постройка в света, разглеждала съм Музея на селото, наподобяващ Етъра в Габрово, ходила съм в двореца Могошoая, виждала съм Триумфалната арка, Атенеумът и още доста емблематични здания, разхождала съм се из остарелия квартал Липскани… Мога да изброя десетки видени неща, а още с какъв брой забележителности ми следва да се срещна – евентуално в пъти по толкова…

И по този начин, открих в интернeт, че през месец март от нашия град Стара Загора се организира екскурзия до Букурещ, включваща разглеждане на двореца Котрочени и взех решение, че това е прелестна опция още веднъж да се потопя в приказната атмосфера на обожавания от мен град.

Та, в уречния ден и час с приятеля ми поехме към румънската столица. Помолихме лидерката на групата да пропуснем автобусната панорамна обиколка, като слезем в централната част на Букурещ и се разходим независимо. Вече три пъти бяхме гледали постройките през прозореца, искахме да ги забележим „ онлайн ”, а и търсехме нови за нас забележителности и чувства, и те не закъсняха…

Оставиха ни против университета. Времето беше прелестно и като че ли ни призоваваше да се разходим из Липскани, из този древен мистериозен свят и да се полюбуваме на красивите сгради под лъчите на слънцето.

Пресякохме улицата и… изненада! На площада против образователното заведение открихме пролетен базар, отдаден на любовта. Къщичките във виенски жанр бяха същите от коледните базари, само че в този момент грееха в пролетна одеждa. Предлагаха се ръчно направени артикули, присъщи за Румъния. В някои от тях забелязахме прилики с типичните български сувенири. Още като бяхме в рейса, екскурзоводката ни осведоми, че  румънците също имат мартеници. Тук на базара ги видяхме – сходни са на нашите. Много ме впечатлиха тези, които бяха направени в триизмерна форма и си купих такава мини кошничка с цветя. Понастоящем тя краси секцията в хола и ми припомня за моето последно (засега) пътешестване до Букурещ.

На базара имаше и открита сцена, където група свиреше приятна румънска музика.

В някои къщички предлагаха храна, типична за северната ни съседка – качамак, или както му споделят в Румъния – мамалига, кебапчета, известни като „ мичи ”, наденички и така нататък Примамливите миризми ни изкушиха, а така и така беше време за обяд. Не знам за какво в България непрекъснато се тиражира версията, че в Румъния храната е доста скъпа. След четири визити в страната на Дракула останах със напълно друго усещане. Вероятно има и артикули на много високи цени, само че постоянно когато съм ходила там, съм успявала да се наям вкусно на много по-ниски от родните цени. На проления базар за порция от три наденички с питка и гарнитура от пържени картофи и лъжичка горчица дадохме по 10 леи, което е към 5 лв. на човек. Наобядвахме се под звуците на музиката, чувствайки се като на коледен базар, само че в извънредно топло време и със слънчеви очила.

После тръгнахме да се насладим на старините здания в Липскани. Тази част на Букурещ постоянно ме въодушевява и ме зарежда с позитивизъм. Има нещо в стила, нещо в духа, нещо във въздуха… Нещо, което усещам, само че съм безсилна да опиша с думи…

Възползвайки се от хубавото време, доста от хората бяха насядали пред многочислените кафенета и ресторантчета, а други сходно на нас се разхождаха из чудните улички. Въпреки че сме били нееднократно в Липскани, още веднъж забелязахме непознати за нашите очи неща – здания, реставрирани в нови багри, украси и така нататък В остарялата част на Букурещ постоянно има какво да се види.

Вървейки към паркинга на рейса, където беше избрана срещата ни с групата си купихме от известните румънски гевреци. Продаваха се по два за проливам, т.е. към 25 стотинки (няма грешка) за численост, и са вкусни освен това.

Пътьом, се отбихме в дребна уличка, по която не бяхме минавали и след няколко метра пред очите ни се откри красива, огромна черква. Казват, че в Букурещ имало 365 черкви – по една за всеки ден от годината. Склонна съм да имам вяра, че цифрата се приближава до истината.

После отидохме на паркинга, където групата към този момент се събираше. Качихме се в рейса и се отправихме към двореца Котрочени. По пътя видяхме доста вили, разнообразни по жанр. Отново открихме забавна, непозната част на Букурещ.

Стигнахме задачата и слязохме, само че почакахме много преди да успеем да влезем в самата постройка. Проверката на входа задминаваше по стриктност тези в румънския парламент и в музеите на Истанбул, които се славят с извънредно непоколебим надзор на посетителите. При нормалното слагане на чанти, фотоапарати и така нататък под скенер, при няколко души, измежду които и аз, машината откриваше нещо „ съмнително ”. Моето беше мини флаконче дезодорант, което ме накараха да покажа. Винаги разполагам с сходно в дамската чанта, минавала съм доста пъти такива инспекции, само че тук за първи път откриват „ неправда ”.

Въпреки лекото изнервяне най-сетне цялата група съумя да влезе в двора. Там екскурзоводката стартира да ни разкава за двореца. Разбира се, всички извадихме фотоапаратите и телефоните и започнахме да снимаме, само че ни предизвестиха, че фотографирането е позволено единствено вътре в постройката, което ми се стори много необичайно. Важното в тази ситуация е, че въпреки всичко към този момент бяхме съумели да създадем няколко фотоси.

Разбрахме, че в началото дворецът е издигнат в интервала 1679 – 1682 година от влашкия княз Шербан Кантакузино. През вековете служи като база първо на австрийската, след това на съветската войска, а по-късно и на бунтовниците на Тудор Владимиреску. Силно потърпевша от  многобройни пожари и трусове, истинската постройка е разрушена и съградена още веднъж в края на XIX век. Тогава там заживява новобрачната двойка княз Фердинанд и княгина Мария, станали по-късно крал и кралица на Румъния. Знатната дама е позната в България с построяването на Двореца в Балчик.

По времето на социализма  Котрочени се е употребил като замък на пионерите, а понастоящем част от него служи за президентска резиденция. Дворцовият комплекс разполага с черква, фонтан, градини… Мястото е доста прелестно.

След къс престой в двора влязохме във фоайето на постройката. Там се наложи да нахлузим найлонови терлици върху обувките, което се среща и в други музеи, само че странното тук беше, че е неразрешено да се носи връхна дреха в ръка – би трябвало или да е облечена  или да се остави в гардеробната. Тази “мярка за сигурност “ още веднъж ме изуми, както случката с дезодоранта. Но си споделих, че това са дребни елементи от екскурзията, които вършат преживяването по-запомнящо се.

Най-после се отправихме по красивите стълби към вътрешността на двореца. Той се отличава с това, че всяка зала е в друг жанр – френски, италиански и така нататък Помещенията са богато декорирани с разнородни орнаменти. След пролетната атмосфера на базара в централната част на Букурещ, в Котрочени внезапно се пренесохме на…Коледа. Обясниха ни, че в двореца се снима филм, чието деяние се развива на Рождество Христово и заради това някои пространства бяха с типичната за този празник декорация.

На излизане от замъка ни раздадоха брошури, за жал на румънски език, само че най-малко имат красиви фотографии.

После с рейса ни закараха до АФИ мол Котрочени.

Нещото, което постоянно ме възмущава при проведените екскурзии от нашия град до Букурещ, е към двучасовия престой из търговски центрове, където няма нищо изключително за разглеждане, пазаруване или правене, та от време на време сме се чудили по какъв начин да си “убием “ времето. Но този път нещата бяха напълно разнообразни. Мол Котрочени ме изненада със своята автентичност и нестандартност, която се вижда още от самия вход, завършен като голяма стъклена топка. Вътре в комерсиалния център има влакче, ледена паразалка, водопад… Доста е друг от общоприетите молове, в никакъв случай не бях виждала подобен…

В подземното равнище обаче молът е организиран като съвсем всеки различен – има хранителен хипермаркет. Оттам си купихме “скъпи “ и вкусни румънски шоколади (не става дума за кувертюр), струващи към 50 български стотинки за численост, както и някои други дребни неща.

После се отправихме към рейса и поехме към родната страна, взели в себе си парченце обич, пролетно въодушевление (с щипка коледен привкус) и европейски дух от красивата румънска столица.

За създателя:

Ивелина Желязкова живее в Стара Загора – града на липите, поетите и вършиме улици. Определя себе като всестранно недоразвита персона. Обожава пътешествията, природата и архитектурата. По обучение е финансист, само че известно време се е занимавала с публицистика. Пише, откакто се помни (още преди да се научи да пише). През 2016 годинапечели състезанието на National Geographic за пътепис на месеца за април и е наградена от конкурса „ Пътепис за мястото, което най-силно ме е впечатлило в България “ на уеб страницата Българска история.