Великата трагедия в „Чарли и Шоколадовата фабрика“
Буковски постоянно припомня, че с цел да може един човек да написа и да изсипва цялата си душа върху листите хартия, той би трябвало да усеща това добре познато парене в пръстите, трепетът и потребността да изкара всичко от системата си, което не разрешава даже естественият сън да го победи вечер. През годините редица създатели са разказвали за същото чувство, а за създателя на една доста обичана детска книга, продадена близо 20 милиона пъти и преведена на 55 езика, всичко това е било едно незабравимо и прекомерно дълго премеждие.
Роалд Дал оставя на света една от най-сладките книги в литературата – „ Чарли и шоколадовата фабрика “. Легендата за златния билет, разходката в шоколадовата фабрика, както и всички останали приятни моменти, които идват от захаросаните страници, са най-голямото му предизвикателство. Вдъхновението, както знаем, може да пристигна в най-странните моменти, а за този създател се е култивирало години наред.
За него вдъхновението било като малко семенце, което стартира да проправя концепцията си, до момента в който не пристигна вярното време. За себе си постоянно ще споделя, че има дарбата да се смее на шегите, които децата към момента схващат и харесват. За цялата история би трябвало да се върнем в детството на Дал. На 13-годишна възраст сменя учебното заведение „ Св. Питър “ и през 1929 година е записан в Рептън в Южен Дербишир.
Роалд още не знаел за великата загадка в това образователно заведение – безвъзмезден шоколад.
Шокалдовата компания Кадбъри постоянно изпращала безвъзмездни проби на учениците, с цел да ги употребява като фокус група, която да даде оценка на новия артикул. Както доста от неговите съученици и той почнал да се вълнува от бизнеса с шоколадово бонбони и желал да разбере по какъв начин тъкмо се вършат:
„ Тогава разбрах, че във великата шоколадова фабрика Кадбъри би трябвало да име стая за изобретения, секретно място, където възрастни мъже и дами в бели престилки си играят с огромни кипящи концентрати, захар, какао и ги смесват, с цел да се получи нещо фантастично. “
Очаквано и младият Дал почнал да си фантазира за това магическо място. Представял си по какъв начин ще тича по коридора и ще показва новите шоколадови произведения на притежателя – господин Кадбъри. Докато бил в пансиона на учебното заведение, Роалд постоянно си представял какво вършат хората във фабриката и върху какво може да работят. Мечтите са оставени на изчакване, когато стартира да работи за петролна компания. Работата му разрешава да се реалокира в Танзания през 1934 година
С настъпването на Втората Световна война е освобождава позицията и се включва в Кралските Военновъздушни сили през 1939 година в Найроби. След като лети в Либия и Гърция, пътят му го води до Вашингтон, където е помощник на въздушното аташе на Англия. През 1942 година съумява да се срещне с английския новелист Сесил Скот Форестър. Двамата прекарват известно време дружно, описват най-различни истории и най-сетне Роалд схваща, че би трябвало да стартира да написа. И по този начин с малко помощ от Уолт Дисни в издаването, светът съумя да се запознае с книгата „ Гремлините “ през 1943 година, къса сбирка от истории през 1946 година и „ Някой път Никога “.
Творчеството му не се лимитира до там, само че един от най-ценните литературни писания следва да бъде написан, освен това в изключително тежки времена за самия него. През 1960 година стартира да написа историята на „ Шоколадовото момче на Чарли “. Заедно с професионалните триумфи се появява и първородния му наследник Тео. За страдание единствено 4 месеца след раждането, когато бавачката извежда детето на слънце, количката му е ударена от такси. По това време писателят най-вероятно работи върху своята книга.
За следващ път фантазията му остава на назад във времето, тъй като следва една от най-жестоките борби – за живота на сина му. Тео има тежки черепни пострадвания и след девет интервенции обстановката става още по-критична. Хирурзите регистрират повишението на флуиди, които могат да застрашат зрението му. Докато търси решение на казуса, Роалд предлага на негов другар – производител на играчки на име Стенли Уейд – да създаде специфичен клапън,с който да освобождава насъбраните течности от черепа.
Уейд приключва плана, само че Тео към този момент е съумял да се възвърне. Устройството въпреки всичко се употребява и оказва помощ на 3000 други деца с сходни контузии. Работата продължава, когато фамилията се завръща назад в Англия през 1961 година Всичко се движи обикновено, само че идната година удря по-тежка покруса. 7-годишната щерка на писателя стартира учебно заведение и се заразява с дребна шарка. Последното, което Дал си спомня, е по какъв начин прекарва прекалено много време в четене на приказки вечер. Една заран вземат решение да си играят с плюшени играчки, когато за първи път излиза наяве, че няма синхрон сред ръцете и мозъка на щерка му.
В един съдбовен ден през 1986 година дребната Оливия споделя, че има потребност от сън. След час към този момент е в безсъзнание, а след още 12 часа е мъртва. Поредният тежък удар изпраща Роалд в дълбока меланхолия. Дълго време стои надалеч от пишещата машина, пробва се да избяга от нещастието и даже да не мисли, до момента в който не се оказва, че точно тя е спасението и връщането назад в действителността. Събраната тъга стартира да се канализира на листите и дълго откакто работи върху книгата си, писателят ще признае, че си е представял по какъв начин я споделя на Оливия. „ Чарли и Шоколадовата фабрика “ се ражда за четири години от 1960-1964 година и мнозина признават, че това са били най-тежките мигове от живота му.
Снимка: By Rob Bogaerts / Anefo – http://proxy.handle.net/10648/ad6ddf02-d0b4-102d-bcf8-003048976d84, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73243041
Ето за какво и Уили Уонка се показва като персонаж, който може да преживее и пребори безусловно всичко. Мнозина, които са познавали Дал, осъзнават, че той просто е основал оня облик, който в никакъв случай не е могъл да бъде. За разлика от създателя, Уонка бил несклоняем и тъкмо това събудило още по-сериозни терзания и горест в околните. Успехът на тази творба води до писането на сюжет за филм и през 1971 година се ражда „ Уили Уонка и Шоколадовата фабрика “.
Дал умира през 1990 година от зараза на 74-годишна възраст. 15 години по-късно се прави римейк на кино лентата и този път в основната роля е Джони Деп. След това идва и операта „ Златният билет “, както и мюзикъл през 2017 година Дълго време никой не подозира, че зад почтената детска усмивка на създателя се крие жестока тъга, която го подтиква към основаването на този шедьовър. Една от най-големите секрети се споделя от неговата брачна половинка. Тя споделя, че в тези четири години се наложило да изхвърли стотици станьоли и опаковки, с което се потвърждава и една от най-великите пристрастености на създателя – шоколадът.
