Дребната корупция в МВР убива бързо и зрелищно
Буба и Симона не са лицето на полицията, никой не приказва за сътрудниците им, които отхвърлят подкупи
Корупция се бори от горе надолу. В противоположната посока не става. Банкнотите в ръката на пътния служител на реда са разследване от по-голям проблем, който остава неуреден.
Да се сложим на мястото на ченгето, което застъпва нощна по график, откакто е вечеряло и гледало новините. Милиарди от обири за градеж на пътища, милиарди от медиатори за газа, стотици милиони невнесено Данък добавена стойност, покои в чужбина на политици и магистрати. Преди години - източени банки, заменки, бандитска приватизация. Героите от тези истории греят от екрана, вършат бизнес и ръководят. Светъл образец за застъпващия на промяна служител на реда. Дребната корупция убива зрелищно и инцидентно. Едрата - постепенно, само че несъмнено. Но и двете - съдбовно, пише Кирил Борисов в .
След смъртните инциденти с дрогираните Георги Семерджиев и Димитър Любенов отново се приказва за полицейски чадъри над бандити и за подкупи на пътя. Логично хората се питат: Полицията пази ли ни, или ние да се пазим от полицията?
Симона на Семерджиев и Буба от случая с поршето се трансфораха в знак на униформения служител на реда. С хиалурона, татуировките, позите, предизвикателните фотоси в обществените мрежи. Дали тези дами в униформа и сътрудниците им са вземали подкупи, би трябвало да каже правосъдната система. Но доста преди нейната дума към този момент е реалност - реномето на българския служител на реда е мощно разтърсено. А обществената загадка за дребните подкупи на улицата и чадъра над престъпни детайли още веднъж пълнят новините.
Май е време да си кажем почтено - това са неприятните образци. Те са възмутителни, само че атрактивни и за тях се приказва с дни. Според вътрешния министър обаче те са 5%. И повече да са! Но това няма да промени действителността - в Министерство на вътрешните работи има доста съзнателни чиновници.
Бегъл обзор в описите на делата за корупция в съдилищата демонстрира други образци, за които никой не приказва. 90% от тези, в които е забъркано Министерство на вътрешните работи, са против водачи, дръзнали да подкупят служители на реда. Онези самоуверените и безсмъртните, които хвърлят банкноти в купето на патрулката. Или непосредствено ги подават в ръката на проверяващия дружно с документите.
И дрънчат белезници вместо взаимни пожелания за прелестен ден
Преди да убие двете дами на бул. “Черни връх ” в София, същият този Семерджиев е задържан от полицията за владеене и разпространяване на дрога, наказан е и е лежал в пандиза. Не от същите, които са посещавали автомивката му с персоналните си коли, а от друга работа.
Корупцията в Министерство на вътрешните работи е сензитивен проблем. Знаем единствено за тази от най-ниското равнище. Тя става ясно след фатални инциденти, които не могат да се покрият.
Но всички са наясно, че казусът е доста по-дълбок. И че единствено с камери и микрофони на униформата няма да се реши. Нито с полиграфи, проби за алкохол и дрога, порицания за провинилите се и даже общественото им линчуване. Макар затворена и даже консервативна система, Министерство на вътрешните работи не е изолирано от цялото общество, за което дребната корупция, връзкарството и слагачеството са допустими и даже наложителни детайли за разцвет.
Няма смисъл да мечтаем, че всички там ще станат ангели небесни. То и не е нужно, тъй като множеството работят с бандити. Въпросът е да има ясни граници, които не би трябвало да се прескачат с двата крайници, и да има система за надзор. Без значение дали ще е за държанието на Симона, Буба или сътрудниците им на улицата, дали за криминалистите и така наречен нерегламентирани контакти с незаконния контингент.
В Министерство на вътрешните работи работят 45 хиляди души, 24 хиляди от тях са с полицейски пълномощия. Огромна система, която постоянно реформират и постоянно остава недореформирана. И
над 90% от бюджета отива за заплати - една от аргументите тези 5-10% от чиновниците да злоупотребяват с пълномощията си.
Трябва да си мечтател от друго време, с цел да започнеш от най-ниското ходило в системата с вярата, че ще живееш добре с 1200 лева и с тези пари ще си плащаш сметките и заема без проблем, децата ще са облечени добре и няма да пестиш от храна. Синдикатите от време на време излизат на митинг и желаят по-големи хонорари, само че бедна страна като България няма по какъв начин да направи богати 45 хиляди души внезапно. Особено без промяна и без резултати. И доста от тях си докарват в допълнение. Някои с рушвети на пътя или на границата, други с информация, трети с въздействие. С времето това се трансформира в система на работа. Тя не приема и даже изплюва доста от тези, които са подготвени да работят почтено. Представата за положителното героично ченге от холивудските филми бързо се разрушава в действителността.
След време се предават и влизат в схемата, отчитайки нагоре.
Затова и няма боязън от закона, което е другата причина за корупцията
Униформени като тези от случаите “Семерджиев ” и “Димитър с поршето ” от време на време биват задържани и съдени. Много от тях ги оправдават поради негодни доказателства, събирани от сътрудниците им и от прокуратурата. После осъждат Министерство на вътрешните работи и се връщат в системата изпрани. В предишното имаше акции против цели звена, които се оказаха несполучливи. Още се помнят арестите на смени от граничари с почерпките за кафе, за които не знаем да са влезнали в пандиза. Повечето сашотръпковци, които петнят системата, са наказани условно. Най-големите им санкции са да изоставен хранилката. Но на тяхно място идват други, които не престават по същата скица.
Вътрешните проблеми с корупцията Министерство на вътрешните работи може да реши благодарение на законодателната и правосъдната власт. Но има и външни. Те зависят от хората, които заплащат налози за услугата “сигурност ”. Полицаят на пътя взема, тъй като му дават. Масово българите си затварят очите и не подават сигнали за корупция в Министерство на вътрешните работи, Национална агенция за приходите, автомобилната администрация, общината, гората... Или я утвърждават, или не ги визира персонално. А доста и поради това, че никой няма да обърне внимание и даже ще им отмъсти.
Било въпрос на нрав, споделят. И несъмнено е по този начин, само че манталитетът не се предава генетично, възпитава се. Затова страната би трябвало да има тактика и политика за промяна на чипа още от детската градина. Ако са устойчиви, след две-три генерации никой няма да си спомня полицейската имитация “И какво ще вършим в този момент? ”.
Корупция се бори от горе надолу. В противоположната посока не става. Банкнотите в ръката на пътния служител на реда са разследване от по-голям проблем, който остава неуреден.
Да се сложим на мястото на ченгето, което застъпва нощна по график, откакто е вечеряло и гледало новините. Милиарди от обири за градеж на пътища, милиарди от медиатори за газа, стотици милиони невнесено Данък добавена стойност, покои в чужбина на политици и магистрати. Преди години - източени банки, заменки, бандитска приватизация. Героите от тези истории греят от екрана, вършат бизнес и ръководят. Светъл образец за застъпващия на промяна служител на реда. Дребната корупция убива зрелищно и инцидентно. Едрата - постепенно, само че несъмнено. Но и двете - съдбовно, пише Кирил Борисов в .
След смъртните инциденти с дрогираните Георги Семерджиев и Димитър Любенов отново се приказва за полицейски чадъри над бандити и за подкупи на пътя. Логично хората се питат: Полицията пази ли ни, или ние да се пазим от полицията?
Симона на Семерджиев и Буба от случая с поршето се трансфораха в знак на униформения служител на реда. С хиалурона, татуировките, позите, предизвикателните фотоси в обществените мрежи. Дали тези дами в униформа и сътрудниците им са вземали подкупи, би трябвало да каже правосъдната система. Но доста преди нейната дума към този момент е реалност - реномето на българския служител на реда е мощно разтърсено. А обществената загадка за дребните подкупи на улицата и чадъра над престъпни детайли още веднъж пълнят новините.
Май е време да си кажем почтено - това са неприятните образци. Те са възмутителни, само че атрактивни и за тях се приказва с дни. Според вътрешния министър обаче те са 5%. И повече да са! Но това няма да промени действителността - в Министерство на вътрешните работи има доста съзнателни чиновници.
Бегъл обзор в описите на делата за корупция в съдилищата демонстрира други образци, за които никой не приказва. 90% от тези, в които е забъркано Министерство на вътрешните работи, са против водачи, дръзнали да подкупят служители на реда. Онези самоуверените и безсмъртните, които хвърлят банкноти в купето на патрулката. Или непосредствено ги подават в ръката на проверяващия дружно с документите.
И дрънчат белезници вместо взаимни пожелания за прелестен ден
Преди да убие двете дами на бул. “Черни връх ” в София, същият този Семерджиев е задържан от полицията за владеене и разпространяване на дрога, наказан е и е лежал в пандиза. Не от същите, които са посещавали автомивката му с персоналните си коли, а от друга работа.
Корупцията в Министерство на вътрешните работи е сензитивен проблем. Знаем единствено за тази от най-ниското равнище. Тя става ясно след фатални инциденти, които не могат да се покрият.
Но всички са наясно, че казусът е доста по-дълбок. И че единствено с камери и микрофони на униформата няма да се реши. Нито с полиграфи, проби за алкохол и дрога, порицания за провинилите се и даже общественото им линчуване. Макар затворена и даже консервативна система, Министерство на вътрешните работи не е изолирано от цялото общество, за което дребната корупция, връзкарството и слагачеството са допустими и даже наложителни детайли за разцвет.
Няма смисъл да мечтаем, че всички там ще станат ангели небесни. То и не е нужно, тъй като множеството работят с бандити. Въпросът е да има ясни граници, които не би трябвало да се прескачат с двата крайници, и да има система за надзор. Без значение дали ще е за държанието на Симона, Буба или сътрудниците им на улицата, дали за криминалистите и така наречен нерегламентирани контакти с незаконния контингент.
В Министерство на вътрешните работи работят 45 хиляди души, 24 хиляди от тях са с полицейски пълномощия. Огромна система, която постоянно реформират и постоянно остава недореформирана. И
над 90% от бюджета отива за заплати - една от аргументите тези 5-10% от чиновниците да злоупотребяват с пълномощията си.
Трябва да си мечтател от друго време, с цел да започнеш от най-ниското ходило в системата с вярата, че ще живееш добре с 1200 лева и с тези пари ще си плащаш сметките и заема без проблем, децата ще са облечени добре и няма да пестиш от храна. Синдикатите от време на време излизат на митинг и желаят по-големи хонорари, само че бедна страна като България няма по какъв начин да направи богати 45 хиляди души внезапно. Особено без промяна и без резултати. И доста от тях си докарват в допълнение. Някои с рушвети на пътя или на границата, други с информация, трети с въздействие. С времето това се трансформира в система на работа. Тя не приема и даже изплюва доста от тези, които са подготвени да работят почтено. Представата за положителното героично ченге от холивудските филми бързо се разрушава в действителността.
След време се предават и влизат в схемата, отчитайки нагоре.
Затова и няма боязън от закона, което е другата причина за корупцията
Униформени като тези от случаите “Семерджиев ” и “Димитър с поршето ” от време на време биват задържани и съдени. Много от тях ги оправдават поради негодни доказателства, събирани от сътрудниците им и от прокуратурата. После осъждат Министерство на вътрешните работи и се връщат в системата изпрани. В предишното имаше акции против цели звена, които се оказаха несполучливи. Още се помнят арестите на смени от граничари с почерпките за кафе, за които не знаем да са влезнали в пандиза. Повечето сашотръпковци, които петнят системата, са наказани условно. Най-големите им санкции са да изоставен хранилката. Но на тяхно място идват други, които не престават по същата скица.
Вътрешните проблеми с корупцията Министерство на вътрешните работи може да реши благодарение на законодателната и правосъдната власт. Но има и външни. Те зависят от хората, които заплащат налози за услугата “сигурност ”. Полицаят на пътя взема, тъй като му дават. Масово българите си затварят очите и не подават сигнали за корупция в Министерство на вътрешните работи, Национална агенция за приходите, автомобилната администрация, общината, гората... Или я утвърждават, или не ги визира персонално. А доста и поради това, че никой няма да обърне внимание и даже ще им отмъсти.
Било въпрос на нрав, споделят. И несъмнено е по този начин, само че манталитетът не се предава генетично, възпитава се. Затова страната би трябвало да има тактика и политика за промяна на чипа още от детската градина. Ако са устойчиви, след две-три генерации никой няма да си спомня полицейската имитация “И какво ще вършим в този момент? ”.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ