БСП да признае, че застава на страната на новия нацизъм

БСП да признае, че застава на страната на новия нацизъм - край с претенциите за „ антифашистското “минало, хайл Путин

Илиана Славова

Посещението на ръководещите в Киев можеше да е акт на достолепие, ако… Ако тематиката не беше отлагана цели два месеца до момента в който умират хиляди почтени хора. Ако не бяха сложили украинския външен министър Дмитро Кулеба в неловката нужда да им изяснява, че с великодушните обещания за каски и бронежилетки – против падащите съветски бомби и ракети, за украинците не остава друго с изключение на да умрат предпазени. Ако преди заминаването имаше, въпреки и закъсняло, решение за изпращане на военна помощ, било то и с гласовете на опозицията. И не, продажбата на муниции на трети страни, които ги дават на Украйна, не е помощ. Помага не който подписва покупко-продажби само в своя полза, а който подарява. При това България нямаше да бъде ощетена, тъй като съдружниците биха ни компенсирали за дарените остарели руски оръжия.

Вместо това политиците ни

отиват в Киев като двойкаджии,

закъсняващи за час, без домашно. Ошамарени от кремълския фюрер, който спря газа, макар унизителното им снишаване. В три четвърти състав, тъй като Българска социалистическа партия откри за по-разумно да избяга от час.

Какво в действителност чака да реализира Кирил Петков с това посещаване? Ако е считал да изтръгне от Българска социалистическа партия реакция на човещина при гледката на зверства и човешко страдалчество, да получи единодушие за оказване на военна помощ и да избави обединението от настоящия срам, очевидно

тактиката му не работи

Българска социалистическа партия отхвърли даже да види страданието, тъй като без друго няма желание да промени позицията си: Корнелия Нинова все по този начин не дава „ и един патрон “ на Украйна, за „ да спре по-скоро войната “. Нищо, че при добре въоръжения съветски агресор това значи всичко да завърши в интерес на Кремъл, а суверенна Украйна да бъде прегазена.
Вчера еврокомисарят по външната политика Жозеп Борел съобщи, че в тази война „ неутралността “ е неправилна идея точно тъй като поддържа нападателната война на Русия.
Но ние съчувстваме, споделя Нинова, даваме филантропична помощ на украинците. А дали е помощ да утешиш с кифла осиротяло дете, когато си можел да окажеш помощ на родителите да се защитят и да са живи? Каква помощ е да подслониш изнасилена жена, в случай че си можел да спреш насилника? Що за цинизъм е да претендираш, че лекуваш нечии рани, в случай че са нанесени с безмълвното ти съучастничество? При това ги „ лекуваш “, натяквайки какъв покровител си, настройваш обществото какъв брой скъпо излиза това и заплашваш да оставиш страдащите сами със страданията им – тъкмо това направи излъченият от Българска социалистическа партия министър на туризма Христо Проданов с предлагането всички помощи за бежанците да се спрат след 31 май.

Разбира се, че с сходно държание Българска социалистическа партия брани електоралната си територия от конкуренцията вляво и от позиция на политическата прозорливост, това държание е предстоящо. Но от човешка позиция отводът на социалистите да се изправят пред непознатото страдалчество е бягство от личната хилавост, която Българска социалистическа партия отхвърля да види в огледалото на истината. Иначе ще би трябвало да признае, че застава на страната на рашизма (новия нацизъм) и на всеобщия палач в Кремъл, който надмина по свирепост първообраза си Хитлер. Край с претенциите на „ антифашистското “минало, хайл Путин! Най-малкото сходни искания към този момент не са законни.
Очевидно с този съдружен сътрудник няма да има единодушие по тематиката за Украйна нито в София, нито в Киев, нито където и да било. Въпреки това се възнамерява българската делегация да замине (освен в случай че прекъсването на газовите доставки не се окаже мотив за смяна в плановете). А може би жестът е повече външнополитически? Проява на гузна съвест след неуместното отношение към Кулеба в София? Едва ли. Колкото и да твърди министър председателят в съпричастието на „ индивида Кирил Петков “, не наподобява да е претърпял политически катарзис от единия ден за другия.

Може би е реакция на унизителното състояние, в което изпадна страната ни като

въздържан съизвършител на Путин,

единствена в Европейски Съюз с изключение на Унгария? Но това би имало смисъл, в случай че Петков отиде в Киев с решение за военна помощ – нито един задграничен политик не зае позиция, “дойдох и видях, само че няма да помогнем “.

Патетичният жест с дарената премиерска заплата и апелът българите да създадат аналогично подаяние, в случай че желаят да се закупят оръжия за Украйна, надали трансформира нещата всъщност. Разбира се, Дмитро Кулеба благодари, както може да се чака от един посланик, само че какво става в реалност?

Първо, това е класическа замяна на тематиката. Вместо да приказваме за неспособността за ръководещите да вземат политическо решение, Петков измества диалога към финансовия аспект. Все едно в случай че жителите (хипотетично) съберат пари за пет гаубици, държавното управление драговолно ще ги купи и ще ги подари на Украйна под благосклонния взор на Българска социалистическа партия. Отделен въпрос е, че никоя страна не прави това с дарения от жители и министър председателят прелестно го знае. На този декор даже е неуместно да разясняваме какъв брой от българите могат да си разрешат да отделят една своя заплата. Второ, съпричастните от дълго време подаряват средства за украинските бежанци и за украинската войска. Ако Петков е толкоз надменен, та да допусне, че българите чакат неговото снизхождение, с цел да постъпят като хора, най-малко многото вести за съпричастност към Украйна би трябвало да го смъкват на земята.

Трето, в случай че с апела си въобще реализира нещо, то е, че налива вода в мелницата на прокремълските пропагандатори, които насаждат злост в обществото с внушения от типа „ няма за нас, тъй като даваме на тях “, „ от кое място накъде ще им даваме “… А може и тъкмо това да е задачата, да се предизвика отрицателна социална реакция и Петков да каже – ето, народът не желае да дадем такава помощ. И да оправдае политическата импотентност на обединението с националната воля. Може да става за вътрешна приложимост, само че надали ще заблуди някого от сътрудниците в чужбина.

При всички прояви на политическа некомпетентност от страна на Петков, в това начинание са забъркани и съветници, и съдружни сътрудници, които биха могли да компенсират дефицитите му. Но не го вършат. Вероятно тъй като огромната част от гласоподавателите на тази коалиция, изповядващи евроатлантически полезности, са на път да отдръпват доверието си и да лишат от легитимност партиите, претендиращи да ги съставляват. Разминаването сред обещанията и действителностите към този момент е толкоз трагично, че партиите в Демократична България са подготвени на всевъзможен ход, за

да спасят от цялостен разпад евроатлантическия си облик

Нямат отговор на въпроса, който гласоподавателите непрекъснато задават – по какъв начин по този начин Българска социалистическа партия съумява да постанова алените си линии, а вие не можете? А дали няколко селфита в Киев или в изстрадалата Буча ще трансформират нещата? Добър въпрос, над който политиците да помислят.

Всеки опит да се открие логичност в държанието на държавното управление водят до констатация за липса на воля и управнически ступор. А дали е морално страданията на украинците да се употребяват като лепило за изначално пропукани обединения, обикновен пиар или сдобряване на гласоподавателите с тяхното политическо посланичество? Това е ценностен диалог, за който сегашните ни ръководещи не демонстрират подготвеност.