Не питайте родните политици за пенсиите
Bсички гласоподаватели сме наясно, че преди избори и след лов се лъже най-вече, само че има една изключително обичана на политиците тематика, при която обещанията са толкоз надалеч от действителността, че осведомените с детайлите изпадаме в лек потрес, щом стартират да се четат партийните прокламации. Става дума за пенсионното дело, при което разликата сред удвояването на парите за възрастните хора, в което се вричат претендентите, се сблъсква челно с обстоятелствата от аритметиката и демографските трендове, които ни споделят, че даже на сегашните равнища на пенсиите държавното публично обезпечаване е банкрутирало.
Звучи шокиращо, само че числата са елементарно налични в докладите на Национален осигурителен институт. В момента парите, които всички работещи плащаме като осигуровки за пенсии на страната, покриват едвам към половината от разноските. Очакваният недостиг във фонд “Пенсии ” за 2018 година е 3,94 милиарда лв., което е скок от 262% от не толкоз далечната 2007 година, когато дефицитът е бил единствено 1,5 милиарда лв.. С други думи, в случай че няма съществени финансови прехвърляния от други бюджетни доходи, страната не може да покрие даже на половина днешните обидно ниски пенсии.
Всъщност, по-лошото следва поради характера на нашата пенсионна система и влошаващата се демографска картина в страната. Тъй като държавното пенсионно обезпечаване е от вида “разходо-покривно ” на процедура сме в обстановка, в която, в случай че изключим парите, които отиват по наша персонална сметка в частен фонд (5% от брутната заплата), всички останали вноски на работещите се употребяват за изплащането на пенсиите за днешните пенсионери. Такъв способ може и да е работил добре в края на XIX век, когато е основан, с малцина пенсионери, с по-ниска дълготрайност на живота и с преобладаващо младо население, само че никога не е подобаващ за днешната демографска конюнктура. Днес сме в края на една траяла десетилетия финансова пирамида.
Всички сме наясно с ниската раждаемост, застаряващото население и всеобщата емиграция. Още по-проблемно е съотношението сред пенсионери и работещи, за което следи държавната статистика през коефициента за възрастова взаимозависимост. Той е повишен от 24,9% през 2005 година до 31,2% през 2015 година, а доближи ли 50% – за всяко лице над 65 години ще имаме по-малко две на възраст сред 16-64 години. Опрем ли до обстановка, в която един служащ устоя един пенсионер, системата ще рухне изцяло. Всъщност, тежките последици за държавния бюджет, за равнищата на данъчно облагане, за икономическият растеж и даже за обществения мир ще дойдат много преди цялостния провал. Официалната прогноза на Национален статистически институт е коефициент на възрастова взаимозависимост от 58,2% през 2055 – т.е. рецесията ни е обезпечена в идващите 15 години.
В Национален осигурителен институт и Министерство на финансите от дълго време са усетили за какъв брой огромен проблем става дума. Говорим за система, която през днешния ден съставлява повече от? от всички бюджетни разноски и 9,4% от Брутният вътрешен продукт на България. За страдание, единственото, което получаваме като решения, са краткотрайни кръпки, които от горната страна на всичко имат съществено отрицателно влияние върху пазара на труд и цялостното действие на стопанството. Видяхме да вземем за пример, поредното нарастване с по 1% на пенсионните вноски през последните две години, което с изключение на, че подвига цената на труда (изяжда непосредствено от приходите на работниците) налива още повече пари в една пробита система, която просто харчи през днешния ден парите за старини, вместо да икономисва. Още по-опасни бяха опитите (например през зимата на 2014-а) за национализация на към този момент спестеното във втория пенсионен дирек, както и измененията от 2015 година, които на процедура имат за цел да точат към този момент събраното от жителите, с цел да може политиците да запушат краткотрайно дупката и да оцелеят до идващите избори.
И по този начин вършим цялостен кръг до политиците, които отбягват тематиката, както демон тамян. И кой би се изненадал, щом знаят, че освен не може да има удвояване, утрояване или дoри повдигане на пенсиите, освен това осведомени са за идните тежки драми в системата.
Излизането от кашата, в която сме се вкарали с държавната разходо-покривна пенсионна система, ще бъде мъчно. Изисква още от в този момент да стартираме намерено да приказваме за казуса, да представим истината за действителното положение на пенсионното обезпечаване. Да покажем на към този момент пенсионираните по какъв начин са били излъгани, да разбираем на младите работещи, че евентуално ще би трябвало да заплащат и за себе си, и за родителите си. Да предупредим работещата и създаващата класа в България, че пенсионните осигуровки купуват единствено обещанията на политици, които няма да понесат никаква отговорност за неспазването им – в противен случай, те ще са натрупали задоволително, с цел да не се интересуват от това дали имат държавна пенсия.
Нужни са ограничения на равнище политики – понижаване на вноските към държавния дирек и отплата на недостига посредством редуциране на разноски по други пера. Отваряне на опция да се икономисва в персонални сметки отвън частните пенсионни фондове, които към момента провокират съществени въпроси с държанието и вложенията си. Най-вече вдишване на персонална отговорност от младите за личното им бъдеще. Историята, стопанската система, числата на Национален осигурителен институт, даже трезвата мисъл би трябвало да демонстрират, че да разчиташ на днешните политици за благосъстоянието си след 30 години, не е доста рационална концепция.
Властта единствено кърпи дупките
Големият плюс за днешните политици е, че рецесията ще се стовари дълго откакто те към този момент са минали през властта и са получили нейните облаги. За тях най-хубавата електорална тактика през днешния ден е да кърпят дупките, да подвигат пенсионната възраст, да покачват осигуровките, да заграбват, каквото хората са икономисали, и да дават обещание празни очаквания на по-наивните възрастни гласоподаватели. Последните 10 години са посочили, че освен не можем да разчитаме на настоящето потомство национални избраници да реформират или даже да отчетат въпроса, а би трябвало да пазим дребното работещи детайли от системата от краткосрочни партийни ползи и проекти.
Звучи шокиращо, само че числата са елементарно налични в докладите на Национален осигурителен институт. В момента парите, които всички работещи плащаме като осигуровки за пенсии на страната, покриват едвам към половината от разноските. Очакваният недостиг във фонд “Пенсии ” за 2018 година е 3,94 милиарда лв., което е скок от 262% от не толкоз далечната 2007 година, когато дефицитът е бил единствено 1,5 милиарда лв.. С други думи, в случай че няма съществени финансови прехвърляния от други бюджетни доходи, страната не може да покрие даже на половина днешните обидно ниски пенсии.
Всъщност, по-лошото следва поради характера на нашата пенсионна система и влошаващата се демографска картина в страната. Тъй като държавното пенсионно обезпечаване е от вида “разходо-покривно ” на процедура сме в обстановка, в която, в случай че изключим парите, които отиват по наша персонална сметка в частен фонд (5% от брутната заплата), всички останали вноски на работещите се употребяват за изплащането на пенсиите за днешните пенсионери. Такъв способ може и да е работил добре в края на XIX век, когато е основан, с малцина пенсионери, с по-ниска дълготрайност на живота и с преобладаващо младо население, само че никога не е подобаващ за днешната демографска конюнктура. Днес сме в края на една траяла десетилетия финансова пирамида.
Всички сме наясно с ниската раждаемост, застаряващото население и всеобщата емиграция. Още по-проблемно е съотношението сред пенсионери и работещи, за което следи държавната статистика през коефициента за възрастова взаимозависимост. Той е повишен от 24,9% през 2005 година до 31,2% през 2015 година, а доближи ли 50% – за всяко лице над 65 години ще имаме по-малко две на възраст сред 16-64 години. Опрем ли до обстановка, в която един служащ устоя един пенсионер, системата ще рухне изцяло. Всъщност, тежките последици за държавния бюджет, за равнищата на данъчно облагане, за икономическият растеж и даже за обществения мир ще дойдат много преди цялостния провал. Официалната прогноза на Национален статистически институт е коефициент на възрастова взаимозависимост от 58,2% през 2055 – т.е. рецесията ни е обезпечена в идващите 15 години.
В Национален осигурителен институт и Министерство на финансите от дълго време са усетили за какъв брой огромен проблем става дума. Говорим за система, която през днешния ден съставлява повече от? от всички бюджетни разноски и 9,4% от Брутният вътрешен продукт на България. За страдание, единственото, което получаваме като решения, са краткотрайни кръпки, които от горната страна на всичко имат съществено отрицателно влияние върху пазара на труд и цялостното действие на стопанството. Видяхме да вземем за пример, поредното нарастване с по 1% на пенсионните вноски през последните две години, което с изключение на, че подвига цената на труда (изяжда непосредствено от приходите на работниците) налива още повече пари в една пробита система, която просто харчи през днешния ден парите за старини, вместо да икономисва. Още по-опасни бяха опитите (например през зимата на 2014-а) за национализация на към този момент спестеното във втория пенсионен дирек, както и измененията от 2015 година, които на процедура имат за цел да точат към този момент събраното от жителите, с цел да може политиците да запушат краткотрайно дупката и да оцелеят до идващите избори.
И по този начин вършим цялостен кръг до политиците, които отбягват тематиката, както демон тамян. И кой би се изненадал, щом знаят, че освен не може да има удвояване, утрояване или дoри повдигане на пенсиите, освен това осведомени са за идните тежки драми в системата.
Излизането от кашата, в която сме се вкарали с държавната разходо-покривна пенсионна система, ще бъде мъчно. Изисква още от в този момент да стартираме намерено да приказваме за казуса, да представим истината за действителното положение на пенсионното обезпечаване. Да покажем на към този момент пенсионираните по какъв начин са били излъгани, да разбираем на младите работещи, че евентуално ще би трябвало да заплащат и за себе си, и за родителите си. Да предупредим работещата и създаващата класа в България, че пенсионните осигуровки купуват единствено обещанията на политици, които няма да понесат никаква отговорност за неспазването им – в противен случай, те ще са натрупали задоволително, с цел да не се интересуват от това дали имат държавна пенсия.
Нужни са ограничения на равнище политики – понижаване на вноските към държавния дирек и отплата на недостига посредством редуциране на разноски по други пера. Отваряне на опция да се икономисва в персонални сметки отвън частните пенсионни фондове, които към момента провокират съществени въпроси с държанието и вложенията си. Най-вече вдишване на персонална отговорност от младите за личното им бъдеще. Историята, стопанската система, числата на Национален осигурителен институт, даже трезвата мисъл би трябвало да демонстрират, че да разчиташ на днешните политици за благосъстоянието си след 30 години, не е доста рационална концепция.
Властта единствено кърпи дупките
Големият плюс за днешните политици е, че рецесията ще се стовари дълго откакто те към този момент са минали през властта и са получили нейните облаги. За тях най-хубавата електорална тактика през днешния ден е да кърпят дупките, да подвигат пенсионната възраст, да покачват осигуровките, да заграбват, каквото хората са икономисали, и да дават обещание празни очаквания на по-наивните възрастни гласоподаватели. Последните 10 години са посочили, че освен не можем да разчитаме на настоящето потомство национални избраници да реформират или даже да отчетат въпроса, а би трябвало да пазим дребното работещи детайли от системата от краткосрочни партийни ползи и проекти.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ