Икономически и инвестиционен профил на Североизточен район
Брутният вътрешен артикул в Североизточния регион доближава 12.3 милиарда лева през 2019 година (последни публични данни на Национален статистически институт на регионално равнище към август 2021 г.). С максимален принос е област Варна (7.7 милиарда лева.), до момента в който в областите Добрич и Шумен брутният вътрешен артикул е по 1.7 милиарда лв.. На последно място в региона се подрежда област Търговище с 1.2 милиарда лв.. Относителната стойност на брутния вътрешен артикул в Североизточния регион доближава 13.3 хиляди лева на човек от популацията и слага региона на трето място в страната след Югозападна и Южна Централна България. С най-голям БВП на човек от популацията за 2019 година още веднъж е област Варна – 16 хиляди лева, а в останалите три области – Добрич, Търговище и Шумен, той е малко над 10 хиляди лв..
Брутната добавена стойност в региона през 2019 година е 10.6 милиарда лева, от които 6.6 милиарда лева са в област Варна. Структурата на стопанската система на Североизточния регион е сходна на междинната за страната, с по-висок дял на земеделието (8%, при 4% за страната), само че областите от региона доста се разграничават. Добрич е една от най-аграрните области както в региона, по този начин и в страната, и делът на брутната добавена стойност в аграрния бранш доближава 13% (при 4% за страната). В областите Търговище и Шумен промишлеността заема дял от 1/3 от брутната добавена стойност (при 1/4 за страната), а услугите са под 60% (при над 71% за страната). Добавената стойност в област Варна е съсредоточена в услугите (73% при 71% за страната). Причина за последното е по едно и също време размера на региона и туристическият є образ.
Източник на данни: Национален статистически институт
Икономическата и капиталовата интензивност в региона също отделят внезапно Варна от останалите области в Североизточния регион и през 2019 година Предприемачеството в област Варна е на по-високи равнища от междинните за страната с условен брой на нефинансовите предприятия в област Варна, достигащ 71 на хиляда души от популацията (при 61 на хиляда души за страната), до момента в който в област Търговище той се задържа на съвсем двойно по-ниско равнище – 37 на хиляда души от популацията. Инвестициите също са съсредоточени главно в област Варна, измерени посредством разноските на придобиване на дълготрайни материални активи и директните задгранични вложения. Разходите за дълготрайни материални активи в региона се задържат на 2.7 хиляди лева на човек от популацията, до момента в който в областите Добрич и Шумен даже понижават и доближават до 1.8 хиляди лева на човек. Преките задгранични вложения в нефинансовия бранш в област Варна понижават за втора поредна година, само че равнището им остава относително високо – 3.7 хиляди евро с струпване на човек. В Североизточния регион най-ниски остават в област Шумен – 665 евро на човек. Относителният размер на създадената продукция в региона продължава да нараства и в област Варна доближава 23 хиляди лева на човек, до момента в който в останалите три области равнището му е към 15-16 хиляди лева на човек.
Наетите по трудово и служебно правно отношение в Североизточния регион са вторите (след тези от Югозападния район) най-добре платени и през 2019 година. Средната годишна работна заплата нараства до 13.3 хиляди лева, като най-висока е в област Варна (14.3 хиляди лева.), а най-ниска – в област Добрич (11,4 хиляди лева.). Това предопределя и относително ниския условен дял на бедните в региона – 20% (при 24% за страната). Населението, живеещо с материални ограничения обаче, остава близо до междинните равнища за страната.
Пазарът на труда в Североизточния регион следва междинните индикатори за страната, само че данните демонстрират разнообразни трендове в обособените области в региона и през 2020 година. Работната мощ наброява 423,2 хиляди души, като стопански дейните хора (заети и търсещи работа) образуват коефициент на икономическа интензивност от 71,1% за популацията на възраст 15-64 година, задържайки се под междинния за страната (72,2%). Най-висока е икономическата интензивност в област Шумен (75,0%) и област Варна (71,8%), а най-ниска – в област Търговище (63,4%). Сравнително ниската икономическа интензивност в региона е съпроводена от релативно ниска претовареност и висока безработица. Коефициентът на претовареност на популацията за Североизточния регион понижава до 66,7% (при 68,5% за страната) през 2020 година. Варна е единствената област в региона, при която той е по-висок от междинния за страната – 70,2%. Най-нисък пък е в област Търговище – едвам 56,5%. Коефициентът на безработица в Североизточния регион е вторият най-голям в страната (след този в Северозападния район) – 6,2% (при 5,2% за страната) за популацията на 15-64 години. Отново в област Варна стойностите са доста по-благоприятни и безработицата е едвам 2,2%, до момента в който в останалите три области коефициентите са 10 и повече %.
Предизвикателства пред пазара на труда в Североизточния регион и през 2020 година остават застаряването на популацията и относително ниското обучение на работната мощ.
Коефициентът на демографско заменяне като отношение на популацията на 15-19 година към това на 60-64 година в региона като цяло е по-благоприятен от междинния за страната, само че застаряването понижава работната мощ от ден на ден. В област Варна коефициентът е най-голям – 77,5% (при 67,1% за страната), което значи, че на всеки 100 възрастни хора, на които им следва да излязат от пазара на труда през идващите няколко години, подхождат 78 младежи, на които им следва вливане в работната мощ. Демографското заменяне в останалите три области е под 70%, като най-ниско е в област Шумен (66,3%).
Работната мощ в Североизточния регион е относително едва образована. Изключение прави област Варна, в която делът на висшистите измежду популацията на възраст 25-64 година е под междинния за страната (25% при 29% за страната), само че хората със приблизително обучение съставляват огромната част от популацията (61% при 54% за страната). В останалите три области от региона относителният дял на популацията с главно и по-ниско обучение е над 25% (при 17% за страната), достигайки 38% в област Търговище.
Районът е относително добре инфраструктурно развъртян. С изключение на област Добрич, областите Варна, Шумен и Търговище са с по-висока от междинната плътност на пътната и железопътната мрежа, по-голям дял на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа, по-добро качество на пътната настилка и по-голям достъп на семействата до интернет.
Текстът е част от второто издание на книгата " Инвестиции и райони ".
Брутната добавена стойност в региона през 2019 година е 10.6 милиарда лева, от които 6.6 милиарда лева са в област Варна. Структурата на стопанската система на Североизточния регион е сходна на междинната за страната, с по-висок дял на земеделието (8%, при 4% за страната), само че областите от региона доста се разграничават. Добрич е една от най-аграрните области както в региона, по този начин и в страната, и делът на брутната добавена стойност в аграрния бранш доближава 13% (при 4% за страната). В областите Търговище и Шумен промишлеността заема дял от 1/3 от брутната добавена стойност (при 1/4 за страната), а услугите са под 60% (при над 71% за страната). Добавената стойност в област Варна е съсредоточена в услугите (73% при 71% за страната). Причина за последното е по едно и също време размера на региона и туристическият є образ.
Източник на данни: Национален статистически институт
Икономическата и капиталовата интензивност в региона също отделят внезапно Варна от останалите области в Североизточния регион и през 2019 година Предприемачеството в област Варна е на по-високи равнища от междинните за страната с условен брой на нефинансовите предприятия в област Варна, достигащ 71 на хиляда души от популацията (при 61 на хиляда души за страната), до момента в който в област Търговище той се задържа на съвсем двойно по-ниско равнище – 37 на хиляда души от популацията. Инвестициите също са съсредоточени главно в област Варна, измерени посредством разноските на придобиване на дълготрайни материални активи и директните задгранични вложения. Разходите за дълготрайни материални активи в региона се задържат на 2.7 хиляди лева на човек от популацията, до момента в който в областите Добрич и Шумен даже понижават и доближават до 1.8 хиляди лева на човек. Преките задгранични вложения в нефинансовия бранш в област Варна понижават за втора поредна година, само че равнището им остава относително високо – 3.7 хиляди евро с струпване на човек. В Североизточния регион най-ниски остават в област Шумен – 665 евро на човек. Относителният размер на създадената продукция в региона продължава да нараства и в област Варна доближава 23 хиляди лева на човек, до момента в който в останалите три области равнището му е към 15-16 хиляди лева на човек.
Наетите по трудово и служебно правно отношение в Североизточния регион са вторите (след тези от Югозападния район) най-добре платени и през 2019 година. Средната годишна работна заплата нараства до 13.3 хиляди лева, като най-висока е в област Варна (14.3 хиляди лева.), а най-ниска – в област Добрич (11,4 хиляди лева.). Това предопределя и относително ниския условен дял на бедните в региона – 20% (при 24% за страната). Населението, живеещо с материални ограничения обаче, остава близо до междинните равнища за страната.
Пазарът на труда в Североизточния регион следва междинните индикатори за страната, само че данните демонстрират разнообразни трендове в обособените области в региона и през 2020 година. Работната мощ наброява 423,2 хиляди души, като стопански дейните хора (заети и търсещи работа) образуват коефициент на икономическа интензивност от 71,1% за популацията на възраст 15-64 година, задържайки се под междинния за страната (72,2%). Най-висока е икономическата интензивност в област Шумен (75,0%) и област Варна (71,8%), а най-ниска – в област Търговище (63,4%). Сравнително ниската икономическа интензивност в региона е съпроводена от релативно ниска претовареност и висока безработица. Коефициентът на претовареност на популацията за Североизточния регион понижава до 66,7% (при 68,5% за страната) през 2020 година. Варна е единствената област в региона, при която той е по-висок от междинния за страната – 70,2%. Най-нисък пък е в област Търговище – едвам 56,5%. Коефициентът на безработица в Североизточния регион е вторият най-голям в страната (след този в Северозападния район) – 6,2% (при 5,2% за страната) за популацията на 15-64 години. Отново в област Варна стойностите са доста по-благоприятни и безработицата е едвам 2,2%, до момента в който в останалите три области коефициентите са 10 и повече %.
Предизвикателства пред пазара на труда в Североизточния регион и през 2020 година остават застаряването на популацията и относително ниското обучение на работната мощ.
Коефициентът на демографско заменяне като отношение на популацията на 15-19 година към това на 60-64 година в региона като цяло е по-благоприятен от междинния за страната, само че застаряването понижава работната мощ от ден на ден. В област Варна коефициентът е най-голям – 77,5% (при 67,1% за страната), което значи, че на всеки 100 възрастни хора, на които им следва да излязат от пазара на труда през идващите няколко години, подхождат 78 младежи, на които им следва вливане в работната мощ. Демографското заменяне в останалите три области е под 70%, като най-ниско е в област Шумен (66,3%).
Работната мощ в Североизточния регион е относително едва образована. Изключение прави област Варна, в която делът на висшистите измежду популацията на възраст 25-64 година е под междинния за страната (25% при 29% за страната), само че хората със приблизително обучение съставляват огромната част от популацията (61% при 54% за страната). В останалите три области от региона относителният дял на популацията с главно и по-ниско обучение е над 25% (при 17% за страната), достигайки 38% в област Търговище.
Районът е относително добре инфраструктурно развъртян. С изключение на област Добрич, областите Варна, Шумен и Търговище са с по-висока от междинната плътност на пътната и железопътната мрежа, по-голям дял на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа, по-добро качество на пътната настилка и по-голям достъп на семействата до интернет.
Текстът е част от второто издание на книгата " Инвестиции и райони ".
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ