Войната в Украйна води до паралел с Първата световна война
Бруталната война, която бушува в Украйна, е спор на 21-я век, отбелязва в разбор в днешния си брой в. “Вашингтон пост “.
Вестникът акцентира редица причини за това като тези, че към бойните полета бръмчат дронове. Хиперзвукови ракети се врязват в нищо неподозиращи цели. Сателити разпръскват мъглата на войната. Алгоритми, генерирани от изкуствен интелект, оказват помощ за насочването на артилерийския огън.
Кадри, снимани с мобилни телефони, се популяризират в обществените мрежи, като придават съвсем интуитивно усещане за спора, чувство в действително време за хората, отдалечени на хиляди километри. Онлайн армиите от поддръжници вършат азбучник на зверствата и популяризират доказателства за триумфа.
И въпреки всичко, показва “Вашингтон пост ”, все пак ново в обезверената битка на Украйна за отбиване на съветското навлизане, войната от ден на ден припомня за предишното. На фотоси, които като че ли изобразяват борби отпреди повече от век, бойците са приклекнали в земни укрепления, заобиколени от обстрелван, сходен на лунен пейзаж терен.
От два месеца украинските сили започнаха дълго чаканата си контраатака, настъпвайки към съветските позиции в южната и югоизточната част на страната. Както бе нашироко обявено, акцията напредва постепенно, като новите механизирани дивизии на Украйна, снабдени със западно съоръжение, затъват в няколко пласта на съветската защита, включваща обширни минни полета, бетонни загради от вида на по този начин наречените драконови зъби, противотанкови изкопи и ограждения от бодлива тел.
“Вече не може да се направи нищо единствено с танк с някаква си ризница, тъй като минното поле е прекомерно надълбоко и рано или късно той ще спре, а по-късно ще бъде погубен от съсредоточен огън ”, сподели главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна военачалник Валерий Залужний предишния месец в просторно изявление за “Вашингтон пост ”, каквито той рядко дава.
Украйна не оповестява формалните си данни за броя на жертвите от войната, само че както се схваща броят им се усилва в миг, когато на напред във времето излиза запазването на висок военен дух.
В скорошен материал американският в. “Уолстрийт джърнъл ” обърна внимание на един изключително тъмен индикатор, съгласно който сред 20 000 и 50 000 украинци са имали някаква ампутация, откогато Русия нахлу предходната година. Това е стряскащо число за актуален спор, като се има поради, че по-малко от 2000 американски ветерани, взели участие в нахлуването и окупацията на Ирак и Афганистан, са имали ампутации.
За съпоставяне към 67 000 германци и 41 000 британци е трябвало да имат ампутации по време на Първата международна война, когато процедурата постоянно е била единствената опция за попречване на гибелта им, отбелязва “Уолстрийт джърнъл ”.
Анализаторите към този момент долавят, че над Украйна пада сянката на Първата международна война, разяснява “Вашингтон пост ”. Те я виждат в завръщането на една изтощителна сухопътна война в Европа сред армиите на две страни, в геополитическото неблагоразумие от започването на спора и гордостта на елита да има вяра, че този спор елементарно може да бъде извоюван в мрачния застой на акцията, белязана от кални окопи и бункери, както и в неналичието на значими териториални придобивки, даже когато се пълнят чувалите с трупове. Безсмислените костници на борбите при Вердюн и Сома откриха своя противник в Бахмут.
Вековните уроци са настоящи. “Както по незабравим метод Първата международна война сподели, войните рядко протичат по проект ”, написа историчката от Оксфордския университет Маргарет Макмилън. “Военните стратези са били наясно с възходящото значение на войната в окопи и бързострелната артилерия, само че не са съумели да видят следствията. Те не бяха готови за това, което бързо се трансформира в статични фронтови линии, в които враждуващите страни организираха масиран продан на артилерийски и картечен огън от укрепени окопи ”, добавя тя. Тази тактичност съгласно Макмилън е довела до огромен брой жертви при най-малък прогрес.
“Първата сериозна война на третото хилядолетие би трябвало да се води по суша – това е значителен срив спрямо “посткинетичната ” кибер и осведомителна война, която решително бе предсказана както от западните, по този начин и от съветските генерали ”, написа Едуърд Лътуак, американски публицист и пълководец. “Това е война, която би трябвало да се води посредством чисто, смазващо безсилие, тъкмо както Първата международна война се водеше на Западния фронт ”, отбелязва той.
Въпреки разликите в епохата, простите софтуерни правила остават. “От въвеждането на танка през 1916 година са минали съвсем 110 години. Някои настояват, че танкът е стар заради софтуерните усъвършенствания в противотанковите оръжия ”, написа Стивън Бидъл, професор по интернационалните и публични връзки в Колумбийския университет.
“Този мотив е постоянно срещан в продължение на повече от 50 години, или съвсем половината от цялата история на танка ”, споделя той. “И въпреки всичко през 2023 година и двете страни в Украйна не престават да разчитат на танкове и вършат всичко допустимо, с цел да се снабдят с още такива ”, добавя професор Бидъл, представен от “Вашингтон пост ”.
Някои специалисти считат с вяра, че Първата международна война може да се окаже по-малко поучителна в подтекста на Украйна, в сравнение с още по-голямата война, която я последва. “По-добър исторически казус за схващане на актуалните боеве в Украйна може да се откри в опита на американската войска през лятото на 1944 година, когато тя се сражаваше против нацистките сили при живите плетова на Нормандия във Франция ”, пишат Рафаел Коен и Гиън Джентайл от корпорацията “Ранд ”, като настояват, че до момента в който Първата международна война се характеризира със “стратегическа недоразвитост ” и “тактическа невъзможност ”, Украйна, сходно на съдружниците през 1944 година, систематично работи за пробив с самообладание и “тактически нововъведения ”.
Бидъл предизвестява да не се вършат опростени заключения от двете огромни войни. “Подобно на Първата международна война, и Втората международна война включваше огромна разлика в резултатите – тя не бе елементарна, еднообразна история за триумфи в настъплението ”, написа той.
“И в Украйна както триумфа в настъплението, по този начин и безизходицата при защитата ставаха в изискванията на потребление на дронове, прецизни оръжия, хиперзвукови ракети и галактическо наблюдаване. В нито една от тези войни инструментите не са предопределили резултатите ”, заключава той.
Битката на Украйна се дефинира от упоритостта и смелостта на един народ, който се бори за своето битие, само че даже и тогава отчаянието в никакъв случай не е надалеч – както и цинизмът, отбелязва “Вашингтон пост ”. Украинският президент Володимир Зеленски уволни предишния петък всички ръководители на центровете за набиране на военнослужещи в страната, базирайки се очевидно на известия за ширеща се корупция и чиновници, които вземат подкупи, с цел да оказват помощ на евентуални наборници да избегнат постъпването в армията.
“Вашингтон пост ” аргументира това изказване, като напомня неотдавнашния си репортаж от парк в Киев, където се възвръщат ранени бойци от фронтовата линия. Много от тях са трайно осакатени и обезобразени, само че се оправят с контузиите си, до момента в който животът в столицата към тях тече обикновено.
Юлия Палцева, работеща на рецепция в Киев, чийто другар скоро е отпътувал за фронта, се оглежда с смут в близост. “Всички тези танцуващи и усмихнати хора би трябвало да си спомнят, че има бойци като приятеля ми, които са в окопите без да се сменят и всеки ден ги обстрелват ”, сподели Палцева.
Що се отнася до контраофанзивата, тя добави: “Очакванията ни бяха по-големи. Ако тя продължава, то върви постепенно ”.
Вестникът акцентира редица причини за това като тези, че към бойните полета бръмчат дронове. Хиперзвукови ракети се врязват в нищо неподозиращи цели. Сателити разпръскват мъглата на войната. Алгоритми, генерирани от изкуствен интелект, оказват помощ за насочването на артилерийския огън.
Кадри, снимани с мобилни телефони, се популяризират в обществените мрежи, като придават съвсем интуитивно усещане за спора, чувство в действително време за хората, отдалечени на хиляди километри. Онлайн армиите от поддръжници вършат азбучник на зверствата и популяризират доказателства за триумфа.
И въпреки всичко, показва “Вашингтон пост ”, все пак ново в обезверената битка на Украйна за отбиване на съветското навлизане, войната от ден на ден припомня за предишното. На фотоси, които като че ли изобразяват борби отпреди повече от век, бойците са приклекнали в земни укрепления, заобиколени от обстрелван, сходен на лунен пейзаж терен.
От два месеца украинските сили започнаха дълго чаканата си контраатака, настъпвайки към съветските позиции в южната и югоизточната част на страната. Както бе нашироко обявено, акцията напредва постепенно, като новите механизирани дивизии на Украйна, снабдени със западно съоръжение, затъват в няколко пласта на съветската защита, включваща обширни минни полета, бетонни загради от вида на по този начин наречените драконови зъби, противотанкови изкопи и ограждения от бодлива тел.
“Вече не може да се направи нищо единствено с танк с някаква си ризница, тъй като минното поле е прекомерно надълбоко и рано или късно той ще спре, а по-късно ще бъде погубен от съсредоточен огън ”, сподели главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна военачалник Валерий Залужний предишния месец в просторно изявление за “Вашингтон пост ”, каквито той рядко дава.
Украйна не оповестява формалните си данни за броя на жертвите от войната, само че както се схваща броят им се усилва в миг, когато на напред във времето излиза запазването на висок военен дух.
В скорошен материал американският в. “Уолстрийт джърнъл ” обърна внимание на един изключително тъмен индикатор, съгласно който сред 20 000 и 50 000 украинци са имали някаква ампутация, откогато Русия нахлу предходната година. Това е стряскащо число за актуален спор, като се има поради, че по-малко от 2000 американски ветерани, взели участие в нахлуването и окупацията на Ирак и Афганистан, са имали ампутации.
За съпоставяне към 67 000 германци и 41 000 британци е трябвало да имат ампутации по време на Първата международна война, когато процедурата постоянно е била единствената опция за попречване на гибелта им, отбелязва “Уолстрийт джърнъл ”.
Анализаторите към този момент долавят, че над Украйна пада сянката на Първата международна война, разяснява “Вашингтон пост ”. Те я виждат в завръщането на една изтощителна сухопътна война в Европа сред армиите на две страни, в геополитическото неблагоразумие от започването на спора и гордостта на елита да има вяра, че този спор елементарно може да бъде извоюван в мрачния застой на акцията, белязана от кални окопи и бункери, както и в неналичието на значими териториални придобивки, даже когато се пълнят чувалите с трупове. Безсмислените костници на борбите при Вердюн и Сома откриха своя противник в Бахмут.
Вековните уроци са настоящи. “Както по незабравим метод Първата международна война сподели, войните рядко протичат по проект ”, написа историчката от Оксфордския университет Маргарет Макмилън. “Военните стратези са били наясно с възходящото значение на войната в окопи и бързострелната артилерия, само че не са съумели да видят следствията. Те не бяха готови за това, което бързо се трансформира в статични фронтови линии, в които враждуващите страни организираха масиран продан на артилерийски и картечен огън от укрепени окопи ”, добавя тя. Тази тактичност съгласно Макмилън е довела до огромен брой жертви при най-малък прогрес.
“Първата сериозна война на третото хилядолетие би трябвало да се води по суша – това е значителен срив спрямо “посткинетичната ” кибер и осведомителна война, която решително бе предсказана както от западните, по този начин и от съветските генерали ”, написа Едуърд Лътуак, американски публицист и пълководец. “Това е война, която би трябвало да се води посредством чисто, смазващо безсилие, тъкмо както Първата международна война се водеше на Западния фронт ”, отбелязва той.
Въпреки разликите в епохата, простите софтуерни правила остават. “От въвеждането на танка през 1916 година са минали съвсем 110 години. Някои настояват, че танкът е стар заради софтуерните усъвършенствания в противотанковите оръжия ”, написа Стивън Бидъл, професор по интернационалните и публични връзки в Колумбийския университет.
“Този мотив е постоянно срещан в продължение на повече от 50 години, или съвсем половината от цялата история на танка ”, споделя той. “И въпреки всичко през 2023 година и двете страни в Украйна не престават да разчитат на танкове и вършат всичко допустимо, с цел да се снабдят с още такива ”, добавя професор Бидъл, представен от “Вашингтон пост ”.
Някои специалисти считат с вяра, че Първата международна война може да се окаже по-малко поучителна в подтекста на Украйна, в сравнение с още по-голямата война, която я последва. “По-добър исторически казус за схващане на актуалните боеве в Украйна може да се откри в опита на американската войска през лятото на 1944 година, когато тя се сражаваше против нацистките сили при живите плетова на Нормандия във Франция ”, пишат Рафаел Коен и Гиън Джентайл от корпорацията “Ранд ”, като настояват, че до момента в който Първата международна война се характеризира със “стратегическа недоразвитост ” и “тактическа невъзможност ”, Украйна, сходно на съдружниците през 1944 година, систематично работи за пробив с самообладание и “тактически нововъведения ”.
Бидъл предизвестява да не се вършат опростени заключения от двете огромни войни. “Подобно на Първата международна война, и Втората международна война включваше огромна разлика в резултатите – тя не бе елементарна, еднообразна история за триумфи в настъплението ”, написа той.
“И в Украйна както триумфа в настъплението, по този начин и безизходицата при защитата ставаха в изискванията на потребление на дронове, прецизни оръжия, хиперзвукови ракети и галактическо наблюдаване. В нито една от тези войни инструментите не са предопределили резултатите ”, заключава той.
Битката на Украйна се дефинира от упоритостта и смелостта на един народ, който се бори за своето битие, само че даже и тогава отчаянието в никакъв случай не е надалеч – както и цинизмът, отбелязва “Вашингтон пост ”. Украинският президент Володимир Зеленски уволни предишния петък всички ръководители на центровете за набиране на военнослужещи в страната, базирайки се очевидно на известия за ширеща се корупция и чиновници, които вземат подкупи, с цел да оказват помощ на евентуални наборници да избегнат постъпването в армията.
“Вашингтон пост ” аргументира това изказване, като напомня неотдавнашния си репортаж от парк в Киев, където се възвръщат ранени бойци от фронтовата линия. Много от тях са трайно осакатени и обезобразени, само че се оправят с контузиите си, до момента в който животът в столицата към тях тече обикновено.
Юлия Палцева, работеща на рецепция в Киев, чийто другар скоро е отпътувал за фронта, се оглежда с смут в близост. “Всички тези танцуващи и усмихнати хора би трябвало да си спомнят, че има бойци като приятеля ми, които са в окопите без да се сменят и всеки ден ги обстрелват ”, сподели Палцева.
Що се отнася до контраофанзивата, тя добави: “Очакванията ни бяха по-големи. Ако тя продължава, то върви постепенно ”.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ