Заетостта на леглата в българските болници рядко надвишава 50 на сто
Броят, териториалното систематизиране и метода на действие на лечебните заведения са честа тематика на публичен спор в България. Причината се корени в усложненията на ръководещите да намерят подобаваща формула за преструктурирането им, както териториално, по този начин и като обсег на услугите, които те да дават.
Институтът за пазарна стопанска система /ИПИ/ показа относителен разбор на финансовото им положение, който разрешава да се откроят забавни трендове. Болниците в България правят над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 милиарда лева доходи и наемат към 50 хиляди души личен състав. Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински лечебни заведения (189 броя) е прекомерно огромна за намаляващото население на България, само че отразява мощната устременост на опазването на здравето у нас към болнични услуги.
По последни данни на Евростат България е преди всичко измежду страните от Европейски Съюз по болнични кревати по отношение на популацията със 792,3 кревати на 100 хиляди души население при приблизително за Европейски Съюз от 524,8 кревати за 2021 година. По информация на НЗОК е видно, че заетостта на леглата в лечебните заведения рядко надвишава 50%. През 2022 година в страната действат 189 държавни и общински лечебни заведения. От тях 68 са държавни, а 121 – общински. Болница има във всяка от 28-те области и в 104 (от общо 265) общини, всекидневно – в общинския център. Най-много са лечебните заведения в столицата – 37. Седем са във Варна, 6 – в Пловдив, по пет – във Враца, Велико Търново и Бургас. В Хасково, Стара Загора, Русе и Благоевград има по четири лечебни заведения, в Перник – 3. В още 12 града3 има по две лечебни заведения, а в останалите 81 – по една.
Между държавните и общинските лечебни заведения се следят огромни разлики във всички финансови индикатори, в обособени случаи в границите на няколко пъти. Около 70% от общите разноски се правят от държавните лечебни заведения. Кризата от Ковид-19 се отразява удобно във финансово отношение на по-голямата част от лечебните заведения – както приходите, по този начин и облагите им порастват доста след 2019 година, сочи анализът на ИПИ. Болниците ръководят активи с балансова стойност към 2 милиарда лева Част от активите са към този момент амортизирани и не се обновяват. Задълженията през последните години се усилват едва, като доминират краткосрочните отговорности.
Какъв да е пътят към по-ефективна болнична помощ?
На първо място, посредством последователно понижаване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и централизация на услугите и личния състав в тях, като се обмисли механизъм за даване на качествени здравни услуги на популацията в по-отдалечени места.
За по-ефективна болнична помощ ще способства и промяна на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще разреши заслужено възнаграждение на активността по отношение на тежестта на случаите в тях
Има потребност и от по-силен финансов надзор върху активността на лечебните заведения за ограничение на опциите за злоупотреби и нередности.
Институтът за пазарна стопанска система /ИПИ/ показа относителен разбор на финансовото им положение, който разрешава да се откроят забавни трендове. Болниците в България правят над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 милиарда лева доходи и наемат към 50 хиляди души личен състав. Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински лечебни заведения (189 броя) е прекомерно огромна за намаляващото население на България, само че отразява мощната устременост на опазването на здравето у нас към болнични услуги.
По последни данни на Евростат България е преди всичко измежду страните от Европейски Съюз по болнични кревати по отношение на популацията със 792,3 кревати на 100 хиляди души население при приблизително за Европейски Съюз от 524,8 кревати за 2021 година. По информация на НЗОК е видно, че заетостта на леглата в лечебните заведения рядко надвишава 50%. През 2022 година в страната действат 189 държавни и общински лечебни заведения. От тях 68 са държавни, а 121 – общински. Болница има във всяка от 28-те области и в 104 (от общо 265) общини, всекидневно – в общинския център. Най-много са лечебните заведения в столицата – 37. Седем са във Варна, 6 – в Пловдив, по пет – във Враца, Велико Търново и Бургас. В Хасково, Стара Загора, Русе и Благоевград има по четири лечебни заведения, в Перник – 3. В още 12 града3 има по две лечебни заведения, а в останалите 81 – по една.
Между държавните и общинските лечебни заведения се следят огромни разлики във всички финансови индикатори, в обособени случаи в границите на няколко пъти. Около 70% от общите разноски се правят от държавните лечебни заведения. Кризата от Ковид-19 се отразява удобно във финансово отношение на по-голямата част от лечебните заведения – както приходите, по този начин и облагите им порастват доста след 2019 година, сочи анализът на ИПИ. Болниците ръководят активи с балансова стойност към 2 милиарда лева Част от активите са към този момент амортизирани и не се обновяват. Задълженията през последните години се усилват едва, като доминират краткосрочните отговорности.
Какъв да е пътят към по-ефективна болнична помощ?
На първо място, посредством последователно понижаване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и централизация на услугите и личния състав в тях, като се обмисли механизъм за даване на качествени здравни услуги на популацията в по-отдалечени места.
За по-ефективна болнична помощ ще способства и промяна на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще разреши заслужено възнаграждение на активността по отношение на тежестта на случаите в тях
Има потребност и от по-силен финансов надзор върху активността на лечебните заведения за ограничение на опциите за злоупотреби и нередности.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ