Броят на заетите в софтуерния бранш надхвърля 46 200 души

Броят на заетите в софтуерния отрасъл надвишава 46 200 души със междинна заплата 4857 лева
(снимка: CC0 Public Domain)

До 2025 година софтуерният отрасъл у нас ще се нуждае от нови над 32 000 работни места. Това сочат данните от годишния Барометър за положението на софтуерния бранш в България, който се изготвя годишно от БАСКОМ със съдействието на организация CBN Pannoff, Stoycheff & Co., въз основата на данни от близо 4600 компании.

Ръстът на софтуерния бранш през 2020 година е 15%, а съгласно прогнозните данни за 2021 година ще надвиши 20,2%, което прави този отрасъл един от най-бързо растящите в България без значение от пандемичната рецесия в световен мащаб.

Над 80% от приходите на софтуерните компании са от експорт, сочат данните от Барометъра. Ръстът на приходите от експорт е 15% на годишна база през 2020 година и доближава 3,8 милиарда лева, а за 2021 година се чака експортната стойност да нарасне с нови 20% и да доближи до 4,5 милиарда лева

Приходите на софтуерната промишленост не престават да изпреварват растежа на Брутният вътрешен продукт и през 2021 година се чака да доближат 4,3% условен дял по отношение на Брутният вътрешен продукт. Броят на заетите в софтуерния отрасъл в България за същия интервал надвишава 46 200, а брутното месечно заплащане е 4 857 лева

В тази връзка софтуерният бранш е измежду моторите освен на растежа, само че и на потреблението. Работещите в бранша са съществени консуматори на банкови услуги, на туристически, хотелиерски и ресторантьорски услуги, съществени купувачи и наематели на парцели.

Фактът, че софтуерните компании не освобождават офисите си, макар че немалка част от екипите работят в далечен режим, бе доказан и от Асоциацията на притежателите на бизнес здания.

„ Току-що завършихме едно проучване измежду членовете на нашата асоциация – предходната година към 95% от тях са подписали дълготрайни контракти за наем и към 95% от тези компании са възобновили договорите си за наем със своите наематели. Което демонстрира, че тези наематели – главно от софтуерния бранш – не престават да гледат на офиса като на място, където могат и желаят да работят ”, показа Таня Косева – Бошова, ръководител на асоциацията.

Според данните, софтуерният бранш е измежду най-сериозните данъкоплатци в България. Прогнозата за 2021 година е, че софтуерните компании ще внесат в допълнение 170 млн. лева повече налози и осигуровки по отношение на 2020 година, с което работните места в бранша ще обезпечат над 1 милиарда лева данъчни приходи в бюджета на страната.
още по темата
На този декор бяха дискутирани и рисковите фактори, които биха могли да повлияят на растежа на промишлеността, измежду които с изключение на пазарът на работна ръка, са и конкуренцията, Covid-19, световната и националната стопанска система.

„ За първи път най-значимият рисков фактор за развиването на промишлеността се оказва държавната политика и в частност полемиките към данъчно-осигурителната тежест и нарастването на оптималния застрахователен предел, който съвсем всички наши членове намират за стеснителен и опасности във връзка с бъдещите им проекти ”, съобщи Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.

Сред изводите на БАСКОМ Барометър е, че се следи нежна резистентност на наклонността новонаетите в софтуерните компании да са българи, завърнали се  от чужбина, като в някои компании доближават до 13% от общия брой чиновници.

В рамките на ИКТ промишлеността софтуерният бранш към този момент има максимален дял и обгръща 40% от нея, удостовери Людмил Стойчев от CBN Pannoff, Stoycheff & Co. „ През 2020 – годината на рецесията – осигуровките, които заплати целият бизнес, бяха минус 90 млн.лв., а цялата ИКТ промишленост заплати плюс 50 млн.лв. Разбирате кой подвига нагоре всичките тези пари, които би трябвало да дойдат от някъде ”, сподели Стойчев.

„ В ИКТ промишлеността има доста задгранични вложители. 40 страни са в България, създават Брутният вътрешен продукт и изнасят услуги от България. ИКТ промишлеността изрично е №1 във връзка с услугите у нас. Тези компании, идвайки в България, започнаха да демонстрират облага тук. Американски компании в България държат толкоз работни места в ИКТ промишлеността, колкото са работните места в цялата българска химическа промишленост, да вземем за пример ”, добави Стойчев.

Министерството на нововъведенията и растежа, от своя страна, увери, че ще взаимодейства с високотехнологичните промишлености в няколко посоки. Специално внимание ще бъде отделено на казуса с неналичието на фрагменти.

„ Един от методите, посредством който дълготрайно ще оказваме помощ, е да създадем Съвет за взаимоотношение с Министерството на образованието и науката, с цел да може да служим като проводник на това, което е належащо за бизнеса и да подтикваме МОН да развива по доста по-активен метод фрагменти от избран вид, от който има потребност промишлеността ”, съобщи министър Даниел Лорер.

„ Второто направление е да подпомогнем сектора с вноса на фрагменти. В администрацията сега има ясната настройка това да се случи и нашата молба към вас е да ни залеете с пилотни планове, с цел да можем да стартираме някакви нови скъсени процедури за вкарване на квалифицирани фрагменти от чужбина ”, сподели министър Лорер пред участниците в полемиката.

Очакванията на БАСКОМ са до 2025 година експортът в сектора да възлиза на над 8 милиарда лева, приходите от продажби да надвишават 10 милиарда лева, делът на бранша да бъде 7% по отношение на Брутният вътрешен продукт, да се открият над 32 000 нови работни места, а приносът към бюджета на страната да доближи 1,78 милиарда лева

„ Вече не сме бутикова промишленост, която не може да се види на радара на данъкоплатците. Успехът на софтуерната промишленост се трансферира към всички промишлености, защото ние работим напълно на ярко. Понеже сме експортно насочени, получаваме своите пари по банков път и сме образец за това по какъв начин би трябвало да наподобява всеки един бранш от българската стопанска система ”, сподели ръководителят на БАСКОМ Доброслав Димитров.

„ Затова сме по този начин чувствителни, когато става дума за налози. За нас това е верният метод за допринасяне в стопанската система. На останалите промишлености, които изостават в това отношение, би трябвало да им бъде обърнато внимание, защото не може една промишленост да е напълно транспарантна, а огромна част от останалите да заплащат под масата ”, добави той.

„ За 20 години броят на заетите в бранша е повишен повече от 10 пъти. Имаме 10-кратно нарастване на скоростта на бранша по разнообразни индикатори. Много малко браншове, да не кажа никой различен бранш в България не би могъл да покаже сходно стабилно и в това време бързо развиване. В момента виждаме какъв брой мощен е този бранш освен самичък по себе си, само че и какъв брой важен е той като инструмент за напредъка ”, заключи Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ.