Броят на термопомпите, инсталирани в сгради по целия свят, ще

Броят на термопомпите, конфигурирани в здания по целия свят, ще нарасне от 180 милиона единици през 2020 година до към 600 милиона през 2030 година, съгласно МАЕ (снимка: )

Преходът към енергийно дейно отопление не би могъл да е по-успешен с друга технология, друга от термопомпата. Скандинавските страни са водач по внедряването на такива технологии. Централна Европа се пробва да ги настигне, само че огромният коз е в интерес на източноевропейските страни.

Когато Андреас Розен взема решение да модернизира дома си в немския винарски район Мозел, той знае, че желае да надстрои отоплителната си система с нисковъглеродна термопомпа. „ Не желаех да оставя на идващото потомство нещо, което работи с нефт “, споделя Розен. „ Чудехме се какво да вършим в по-дългосрочен проект и в този момент [термопомпата] към този момент беше осъществима концепция благодарение на държавното управление “.
още по темата
Около половината от 41-те милиона домове в Германия сега разчитат на отопление на газ, а друга четвърт – на нефт. В опит да насърчи притежателите на жилища да декарбонизират отоплението си, Германия вкара скица за отстъпки през януари 2023 година, предлагайки до 40% връщане на разноските за закупуване и инсталиране на термопомпа.

Термопомпите употребяват сила, извлечена от околната среда – въздуха, водата или земята. Така обезпечат икономично отопление през зимата и изстудяване през лятото. Доказано е, че работят даже при рискови температури. Могат фрапантно да понижат сметките за сила, откакто бъдат конфигурирани, тъй като за всеки ват електрическа енергия, който употребяват, обезпечават 3-4 до 6 вата топлота.

Екология и стопанска система

Схемата за субсидиране в Германия е единствено една от множеството стратегии за поддръжка за термопомпи в цяла Европа. Това е част от по-мащабен блян за понижаване на въглеродните излъчвания. От 2024 година всяка нова отоплителна система, конфигурирана в Германия, би трябвало да работи с 65% възобновима сила.

Бастиан Дистлер, който живее в югозападна Германия, също обмисля преход към термопомпа заради екологични аргументи. Той обаче признава, че не би могъл да реализира това без дотацията. Закупуването и инсталирането на термопомпа може да коства от 10 000 до 30 000 евро – много повече спрямо към 7 000 евро за нов газов казан.

„ Имам две дребни деца. Такова нещо те кара да се съмняваш в някои държания и се чувстваш по-добре, в случай че направиш нещо потребно за околната среда. Но, почтено казано, без дотацията вероятно щеше да е доста скъпо и да не може да се изплати. Вероятно нямаше да го направя “, споделя Дистлер.

И преди въвеждането на схемата обаче продажбите на термопомпи се радват на напредък. „ Имахме пазарен растеж от 53% предходната година “, споделя Мартин Сабел, ръководещ шеф на Германската асоциация за термопомпи. „ Предишната година беше към 30%, а миналата година – към 40%. Така че имаме добър ритъм на напредък към този момент няколко години “.

Драматичният скок в търсенето наподобява е хванал някои производители неподготвени. Това принуждава притежателите на жилища да чакат до 10 месеца, преди новите им термопомпи да бъдат доставени и конфигурирани от подготвени техници. А техниците също са в дефицит.

Дефицит на фрагменти

Производители като Viessmann усилват производството, само че и наливат големи вложения в образование на монтажници, дават просветителни материали за бъдещите купувачи и оказват помощ на клиентите да се ориентират в разясненията на схемата за дотацията.

Подкрепата и образованието на монтажници е от основно значение за декарбонизирането на домашното отопление, споделя Гюнтер Шлахтер, вицепрезидент на жилищните електрически решения във Viessmann.

„ Нашият монтажник… може да съветва клиентите ни [и да ги посъветва ] за избора на най-евтиния вид за отопление на газ или нефт, или да им предложи да се възползват от дотациите, които в този момент са налице, за придобиването на решение, уместно за бъдещето “.

„ Обикновено монтажниците се концентрират върху газовите котли. За една термопомпа обаче те би трябвало да схващат и от електричество и от климатична техника. Така че образованието на крайния консуматор е значимо, само че е по-важно да се образова лицето, което продава системата – тъй като 80% от процеса на взимане на решения се случва взаимно с инсталатора “, споделя Юрген Фишер, президент на климатичните решения в Danfoss.

Проблемът с образованието е налице в множеството европейски страни. Но географията и културата основават много другия по отношение на това, което чакаме и пожелаваме от своите отоплителни системи.

Географски разлики

Може би не е изненадващо, че най-студените страни в Европа имат жилища с най-хубава изолираност и се отличават с най-високо разпространяване на термопомпи. Според Международната енергийна организация, 60% от постройките в Норвегия са оборудвани с термопомпа, следвана компактно от Швеция с 43% и Финландия с 41%.

„ Скандинавия е доста по-напреднала, тъй като има по-високи стандарти за изолираност и мина от непосредствено електрическо отопление към термопомпи рано “, споделя Томас Новак, общоприет секретар на Европейската асоциация за термопомпи.

Централноевропейците също са склонни да имат високи упования за отопление и изолираност. По-южните страни са склонни да не обръщат чак толкоз внимание на отоплението в интерес на охлаждането. Там са по-популярни проточните газови котли за загряване на вода, до момента в който източноевропейците пък постоянно разчитат на печки на твърдо гориво.

Собствеността като преимущество

Разбира се, не всеки може да избира по какъв начин да се отоплява домът му. Страните в Западна Европа се характеризират с ниски проценти на благосъстоятелност върху жилищата. Това значи, че отговорността за модернизацията на домовете е грижа на наемодателите и фирмите за ръководство на жилища.

Най-вероятно те ще влагат в тази посока, тъй като стартират да схващат, че декарбонизацията скоро ще стартира да се отразява на крайния резултат. Без природосъобразните усъвършенствания те скоро няма да могат да дават чартърен жилищата.

За страните, където има висок % благосъстоятелност над жилищата, както е в България, това е отлична опция. Повечето хора живеят в личен апартамент и могат да обновят дома си, без да са подвластни от другиго. При съществуването на рационална, комфортна система за стимулиране на процедурите по възстановяване на енергийната успеваемост това би дало подтик на навлизането на термопомпите, какъвто западноевропейските страни няма по какъв начин да реализират.