Съдът все по-лесно позволява на службите да подслушват и следят
Броят на правосъдните позволения, които разрешават потреблението на специфични разследващи средства (СРС), се е нараснал значително през м.г. спрямо 2017 година Това става ясно от годишния отчет на Националното бюро за надзор на СРС.
През 2018 година прокуратурата, ДАНС, Министерство на вътрешните работи, Военната полиция и антикорупционната комисия (КПКОНПИ) са отправили към съда 6099 претенции за потребление на специфични разследващи средства, включващи подслушване, следене, филмиране, внедряване на сътрудници, следени доставки, доверителни покупко-продажби и други Броят им е със 160 повече от миналата 2017 година, когато службите са желали правосъдно позволение 5939 пъти. 60% от всички заявки са направени от Министерство на вътрешните работи, следвано от прокуратурата (34%) и ДАНС (4.82%). За 12 месеца са били следени и подслушвани 3046 души.
Съдът все по-често удовлетворява исканията на службите да ползват СРС. Докато през 2017 година той е постановил 1315 отхвърли, година по-късно те са съвсем двойно по-малко - 771. Въпреки скока в броя на приложените разследващите средства и достигането им до над 5000, единствено 1714 от тях са употребявани за доказателства в съда през 2018 година Година по-рано те са били с 44 по-малко - 1670 броя. Това демонстрира, че засилената приложимост на СРС не е довела до по-голяма разкриваемост на закононарушения, а още по-малко до присъди. Наблюдава се лек спад в броя на формираните в бюрото преписки за инспекции на непозволено използване на СРС. През 2018 година те са 115, като 106 от тях са по сигнал на жители, а в 5 от случаите ведомството се е самосезирало. Въпреки относително големия брой сигнали обаче не са установени нарушавания.
Драстичното нарастване в разрешителните за използване на СРС най-вероятно се дължи на работата и активността на Специализираната прокуратура. През 2018 г. Специализираният углавен съд е дал 2940 разрешителни за потребление на специфични разследващи средства, а при други 471 претенции е постановил отвод. Запазва се наклонността СРС да бъдат употребявани най-много за откриване на проведена незаконна група, както и закононарушения, свързани с наркотични субстанции, акцизни артикули, машинация, обири и рушвет. 7 са настояванията за използването на СРС за закононарушения, осъществени от съдии, прокурори и следователи.
Преди две години някогашният ръководител на Националното бюро за надзор на СРС Бойко Рашков сигнализира за неправомерно подслушвани политици, магистрати и публицисти. Това се случи по време на чуването на отчета на бюрото за 2017 година в Народното събрание, който провокира политически скандал. Тогава Рашков обвини ДАНС, че блокира работата на ведомството, защото в няколко случаи организацията е отказала да даде материали за употребявани СРС. " Един от случаите касае доста прочут човек, който не е в залата ", разкри Рашков в Народното събрание и добави, че няколко жители са били известени за нерегламентираното им подслушване, само че не е последвала реакция на прокуратурата.
Заради изказванията си Бойко Рашков беше атакуван от основния прокурор Сотир Цацаров и от ръководещата партия ГЕРБ. Според Цацаров данните, изнесени от Рашков, са надълбоко погрешни и няма всеобщо подслушване на магистрати и публицисти. Според Данаил Кирилов, тогава началник на парламентарната правна комисия, отчетът на бюрото бил следващият опит за политическа операция на опозицията. В последна сметка през декември 2018 г. управляващото мнозинство отхвърли кандидатурата на Бойко Рашков за втори мандат в Националното бюрото за надзор на СРС. Депутатите обаче преизбраха другите членове Огнян Стоичков, Илия Ганев и Огнян Атанасов, които Рашков упрекна в несъблюдение на служебните им задължения. Той даде информации, съгласно които тримата системно отсъстват без уважителни аргументи и отхвърлят да водят инспекции, предоставени им с групово решение.
През 2018 година прокуратурата, ДАНС, Министерство на вътрешните работи, Военната полиция и антикорупционната комисия (КПКОНПИ) са отправили към съда 6099 претенции за потребление на специфични разследващи средства, включващи подслушване, следене, филмиране, внедряване на сътрудници, следени доставки, доверителни покупко-продажби и други Броят им е със 160 повече от миналата 2017 година, когато службите са желали правосъдно позволение 5939 пъти. 60% от всички заявки са направени от Министерство на вътрешните работи, следвано от прокуратурата (34%) и ДАНС (4.82%). За 12 месеца са били следени и подслушвани 3046 души.
Съдът все по-често удовлетворява исканията на службите да ползват СРС. Докато през 2017 година той е постановил 1315 отхвърли, година по-късно те са съвсем двойно по-малко - 771. Въпреки скока в броя на приложените разследващите средства и достигането им до над 5000, единствено 1714 от тях са употребявани за доказателства в съда през 2018 година Година по-рано те са били с 44 по-малко - 1670 броя. Това демонстрира, че засилената приложимост на СРС не е довела до по-голяма разкриваемост на закононарушения, а още по-малко до присъди. Наблюдава се лек спад в броя на формираните в бюрото преписки за инспекции на непозволено използване на СРС. През 2018 година те са 115, като 106 от тях са по сигнал на жители, а в 5 от случаите ведомството се е самосезирало. Въпреки относително големия брой сигнали обаче не са установени нарушавания.
Драстичното нарастване в разрешителните за използване на СРС най-вероятно се дължи на работата и активността на Специализираната прокуратура. През 2018 г. Специализираният углавен съд е дал 2940 разрешителни за потребление на специфични разследващи средства, а при други 471 претенции е постановил отвод. Запазва се наклонността СРС да бъдат употребявани най-много за откриване на проведена незаконна група, както и закононарушения, свързани с наркотични субстанции, акцизни артикули, машинация, обири и рушвет. 7 са настояванията за използването на СРС за закононарушения, осъществени от съдии, прокурори и следователи.
Преди две години някогашният ръководител на Националното бюро за надзор на СРС Бойко Рашков сигнализира за неправомерно подслушвани политици, магистрати и публицисти. Това се случи по време на чуването на отчета на бюрото за 2017 година в Народното събрание, който провокира политически скандал. Тогава Рашков обвини ДАНС, че блокира работата на ведомството, защото в няколко случаи организацията е отказала да даде материали за употребявани СРС. " Един от случаите касае доста прочут човек, който не е в залата ", разкри Рашков в Народното събрание и добави, че няколко жители са били известени за нерегламентираното им подслушване, само че не е последвала реакция на прокуратурата.
Заради изказванията си Бойко Рашков беше атакуван от основния прокурор Сотир Цацаров и от ръководещата партия ГЕРБ. Според Цацаров данните, изнесени от Рашков, са надълбоко погрешни и няма всеобщо подслушване на магистрати и публицисти. Според Данаил Кирилов, тогава началник на парламентарната правна комисия, отчетът на бюрото бил следващият опит за политическа операция на опозицията. В последна сметка през декември 2018 г. управляващото мнозинство отхвърли кандидатурата на Бойко Рашков за втори мандат в Националното бюрото за надзор на СРС. Депутатите обаче преизбраха другите членове Огнян Стоичков, Илия Ганев и Огнян Атанасов, които Рашков упрекна в несъблюдение на служебните им задължения. Той даде информации, съгласно които тримата системно отсъстват без уважителни аргументи и отхвърлят да водят инспекции, предоставени им с групово решение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ