Веска Събева: Хората с епилепсия искат да бъдат пълноценни
Броят на хората с епилепсия у нас е 28 000 или най-малко толкоз получават медикаменти по Здравна каса. Една огромна част не желаят да се записват поради по този начин наречената стигма на епилепсията – не ги вземат в детска градина или учебно заведение, не ги наемат на работа. Хората желаят да си намерят работа, желаят да бъдат пълноценни, а в последна сметка унищожават и своя, и непознатия живот.
Това съобщи в изявление пред БГНЕС Веска Събева, ръководител на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия (АРДЕ) преди Националната конференция на тематика „ Живот с епилепсия в България ”, която се организира в София.
Все по-често търсят помощ родители на бебета. „ Преди беше признато да се обаждат за по-пораснали деца, които се сблъскват с проблемите. Сега получаваме позвънявания и от родители на бебета. Те се обръщат към нас, тъй като не знаят къде да отидат “
Председателят на АРДЕ е безапелационна, че това, което липсва в системата на опазването на здравето е обществената работа и психичната работа още на изхода от лечебното заведение. „ Във всички страни това е признато и това се работи - това е наложителен детайл, който в България го няма ”, означи тя.
Събева акцентира, че, в случай че забележим лежащ човек с епилепсия, има избрани стъпки, които би трябвало да се подхващат. „ Не би трябвало да се бърка в устата, този човек не си гълта езика, езикът е мускул, скрива се и влиза във вътрешността. Човекът не би трябвало да се пръска с вода, а просто да се обърне на една страна ”, изясни тя. Председателят на АРДЕ означи, че в случай че индивидът е паднал на рисково място, той просто би трябвало да се реалокира и да се изчака да премине превивам., Ако гърчат продължи повече от 5 минути, би трябвало да се извика Спешна помощ.
„ Епилепсията е над 300 типа. Тя е обединена в групи и не можем да кажем кой медикамент ще може да повлияе и даден човек към този момент да няма пристъпи даже с лекарства и да живее своят естествен живот. Всеки човек е самостоятелен и би трябвало да се научим да подхождаме самостоятелно към всеки един случай ”, добави Веска Събева.
Веска Събева
Една от присъстващите на конференцията описа и своята история. “Моят наследник е на 25 години и от тригодишен страда. Трудностите ни са свързани с това, че най-голямата поддръжка, която желаеме да получим е да няма проблеми с медикаментите, а в последно време съвсем всеки месец се оказва, че някои от тях липсва. Всеки път си в една неустановеност дали ще си получи детето медикаментите ”, показа тя. Родителят акцентира, че има потребност от дневни центрове, в които да се поставят грижи за децата и също така там да се среща с други деца. /БГНЕС
Това съобщи в изявление пред БГНЕС Веска Събева, ръководител на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия (АРДЕ) преди Националната конференция на тематика „ Живот с епилепсия в България ”, която се организира в София.
Все по-често търсят помощ родители на бебета. „ Преди беше признато да се обаждат за по-пораснали деца, които се сблъскват с проблемите. Сега получаваме позвънявания и от родители на бебета. Те се обръщат към нас, тъй като не знаят къде да отидат “
Председателят на АРДЕ е безапелационна, че това, което липсва в системата на опазването на здравето е обществената работа и психичната работа още на изхода от лечебното заведение. „ Във всички страни това е признато и това се работи - това е наложителен детайл, който в България го няма ”, означи тя.
Събева акцентира, че, в случай че забележим лежащ човек с епилепсия, има избрани стъпки, които би трябвало да се подхващат. „ Не би трябвало да се бърка в устата, този човек не си гълта езика, езикът е мускул, скрива се и влиза във вътрешността. Човекът не би трябвало да се пръска с вода, а просто да се обърне на една страна ”, изясни тя. Председателят на АРДЕ означи, че в случай че индивидът е паднал на рисково място, той просто би трябвало да се реалокира и да се изчака да премине превивам., Ако гърчат продължи повече от 5 минути, би трябвало да се извика Спешна помощ.
„ Епилепсията е над 300 типа. Тя е обединена в групи и не можем да кажем кой медикамент ще може да повлияе и даден човек към този момент да няма пристъпи даже с лекарства и да живее своят естествен живот. Всеки човек е самостоятелен и би трябвало да се научим да подхождаме самостоятелно към всеки един случай ”, добави Веска Събева.
Веска Събева
Една от присъстващите на конференцията описа и своята история. “Моят наследник е на 25 години и от тригодишен страда. Трудностите ни са свързани с това, че най-голямата поддръжка, която желаеме да получим е да няма проблеми с медикаментите, а в последно време съвсем всеки месец се оказва, че някои от тях липсва. Всеки път си в една неустановеност дали ще си получи детето медикаментите ”, показа тя. Родителят акцентира, че има потребност от дневни центрове, в които да се поставят грижи за децата и също така там да се среща с други деца. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ