Лъжи и проблеми с гнева: 12 признака за преживян тормоз в детството
Броят на децата, които всекидневно са подлагани на тормоз от член на фамилията или връстник, не е по никакъв начин дребен. Възможно е даже всеки от нас да познава човек, който е измъчван в детството си, само че по една или друга причина да пази неприятното прекарване в загадка. Една от най-сериозните последствия обаче е, че тормозът оказва отрицателно въздействие върху характера и душeвността, които се образуват точно в детска възраст. Засегнати биват също държанието, самочувствието и мисловните процеси, които са в основата на същността на всеки човек.
Следите от издевателството остават, по тази причина когато се сблъскаме с следващата вест за хора, извършващи противозаконни действия, би трябвало да се замислим каква е тяхната история. Все отново всеки човек има причина да прави нещата, които прави.Тормозът трансформира фантазии, възгледи за живот и персони Проучване, извършено от Университета „ Радфорд “ във Вирджиния, изследва известни серийни убийци, техния генезис и общите връзки в случаите. Резултатите се оказват много шокиращи, защото съвсем всички са били жертви на принуждение.
Това сигурно не значи, че всеки, който е претърпял тормоз в детска възраст, ще се трансформира в страшилище, а просто демонстрира дълбокия резултат, който детството има върху образуването на душeвността. Тези неприятни събития трансформират фантазии, възгледи за живот и персони. Терапията е отличен инструмент за хората, които са претърпели тормоз в детството, само че не всеки път е елементарно. Не можем да се върнем обратно и да изтрием това, което е направено, само че можем да се опитаме да предотвратим насилието над други деца, говорейки за това, което ни се е случило. Макар и мъчно, това решение е доста значимо, защото всяко дете, претърпяло тормоз, носи белезите цялостен живот.
Ето и най-честите проблеми, които измъчваните деца, демонстрират в зрелост:
1. Проблеми със самочувствието
Повечето измъчвани деца считат, че повода за насилието се крие в тях. Обвиняват себе си и вършат всичко допустимо, с цел да си втълпят, че те са отговорни. Въпреки че самообвинението е естествена реакция на детската контузия, това е изцяло неправилно усещане. Много измъчвани хора имат ниско самочувствие и се усещат разнообразни от останалия свят. Тайната, която пазят, ги кара да се усещат като странници.
2. Липса на доверие
Обичайно е децата, жертви на принуждение, да се затварят в себе си. Проблемите с доверието се коренят във обстоятелството, че хората, които се допуска, че би трябвало да поставят грижи за тях, са в основата на издевателството.
3. Чувствителност към звук
Когато човек страда от обезпокоително разстройство, известно като посттравматично стресово разстройство, постоянно реагира на най-слабия звук. Според Националната здравна библиотека това положение постоянно се следи при военнослужещи, защото телата им непрекъснато са в положение на подготвеност. Децата, подложени на принуждение, също са непрекъснато нащрек и за тях всичко е обвързвано с оцеляването. Неща като фойерверки, мощна музика или други мощни звуци могат да засилят доста безпокойството им. Чувствителността към звук е сериозен проблем, който може да повлияе на всекидневието.
4. Липса на дарба за себеотстояване
Хората, унизени в детска възраст, непрекъснато се опасяват, че всичко ще се повтори още веднъж. Поради това те вършат всичко допустимо да се слеят с фона и да не провокират блъсканица. Не изричат мнението си, защото не желаят да провокират спорове. Също по този начин за жертвите на принуждение е доста мъчно да изградят здрава връзка, защото са се нагърбили с непотребния багаж от предишното си.
5. Проблеми с идентичността
Възможно ли е тормозът в детството да е повода толкоз доста хора да се борят с проблеми с идентичността през днешния ден? Когато бъде отнета невинността на едно дете, то се впуска в търсене на себе си. Мозъкът прави всичко по силите си, с цел да се оправи, само че от време на време е мъчно без непозната помощ.
6. Развитие на нарцистични трендове
Нарцистичните хора наподобяват манипулативни и арогантни и нормално употребяват другите в своя изгода. Въпреки че видимо са с високо мнение за себе си, това, което в действителност се случва вътре в тях, е доста друго. Те са нещастни и имат доста ниско самочувствие. Поради променените усещания е доста мъчно да имат или да поддържат здрави взаимоотношения. Според специалисти единственият метод това да се направи е да се излекуват раните от предишното, за което е нужно време, самообладание и терапия.
7. Проблеми с гнева
Някои разстройства на личността имат генетични връзки, а други вършат хората по-податливи на яд. Въпреки това измъчваните хора е изцяло допустимо да развият вътрешен яд, изразяващ се в ниско самочувствие, ненавист към себе си и позор, въз основа на нещата, които са им се случили в предишното.
8. Често потребление на неистини
Малтретираните деца постоянно употребяват лъжата като механизъм за справяне, с цел да се отдалечат от проблемите. Те порастват със страха, че всичко, което кажат или създадат, може да бъде отключващ фактор за повече принуждение.За страдание, те постоянно не осъзнават, че нечестността не е добър метод за оправянето с издевателството и че лъжете да предизвикат повече проблеми. Патологичните лъжци постоянно не знаят кое е неистина и кое истина. Те лъжат за всичко и всички, в случай че считат, че това може да им помогне. По подигравка на ориста, откакто опасността отмине, те не престават да лъжат. Това е модел, който са създали и от който не могат да се отърсят.
9. Тревожни и депресивни разстройства
Има доста типове тревожни и депресивни разстройства, само че всички имат общи отключващи фактори. Хората, постоянно осъзнават, че насилието над тях директно въздейства върху психологичното им здраве. Не може да бъдат наричани с обидни имена с години и това да не повлияе на тяхното самочувствие и изцяло психическо благоденствие.Проучване на Щатския университет на Флорида разкрива, че децата, които са измъчвани, са 1,6 пъти по-склонни да страдат от меланхолия и тревожни разстройства, в сравнение с другите. Дългосрочният резултат от злоупотребата е безспорен.
10. Зависимост от опиати и алкохол
За страдание, над две трети от хората, настанени в центрове за лекуване на взаимозависимост към алкохол и опиати, са жертви на тормоз в детска възраст. Причината е, че те постоянно се стремят да отстранен болката по нездравословни способи, защото нищо друго не се оказва дейно. Злоупотребата с субстанции и насилието в детска възраст са несъмнено свързани.
11. Изграждане на стени в връзките с другите
Когато човек е засегнат, той постоянно построява стени в връзките си с другите, с цел да не бъде обиден още веднъж. Малтретираните деца в никакъв случай повече не желаят да попадат в това състояние, тъй че тези бариери стартират да се образуват още в детството.Събарянето на стените е допустимо, въпреки че не е по никакъв начин елементарно. Отчуждаването е механизъм за справяне, само че стените могат да бъдат съборени единствено с продължителна терапия и обич.
12. Проблемни полови връзки
Хората, измъчвани в детска възраст, най-често се сблъскват с проблеми в половите си връзки. Докато някои задушават желанието си за интимни връзки, други се впускат във връзки с разнообразни сътрудници. Детството би трябвало да бъде изпълнено с щастливи мемоари, включващи игри и разходки в парка с родителите. За страдание, всяка година се оповестява за милиони случаи на тормоз и принуждение над деца. Лошото отношение в детска възраст оказва фрапантно въздействие върху живота на децата и те постоянно се трансформират в нещастни възрастни, написа framar.bg.
Следите от издевателството остават, по тази причина когато се сблъскаме с следващата вест за хора, извършващи противозаконни действия, би трябвало да се замислим каква е тяхната история. Все отново всеки човек има причина да прави нещата, които прави.Тормозът трансформира фантазии, възгледи за живот и персони Проучване, извършено от Университета „ Радфорд “ във Вирджиния, изследва известни серийни убийци, техния генезис и общите връзки в случаите. Резултатите се оказват много шокиращи, защото съвсем всички са били жертви на принуждение.
Това сигурно не значи, че всеки, който е претърпял тормоз в детска възраст, ще се трансформира в страшилище, а просто демонстрира дълбокия резултат, който детството има върху образуването на душeвността. Тези неприятни събития трансформират фантазии, възгледи за живот и персони. Терапията е отличен инструмент за хората, които са претърпели тормоз в детството, само че не всеки път е елементарно. Не можем да се върнем обратно и да изтрием това, което е направено, само че можем да се опитаме да предотвратим насилието над други деца, говорейки за това, което ни се е случило. Макар и мъчно, това решение е доста значимо, защото всяко дете, претърпяло тормоз, носи белезите цялостен живот.
Ето и най-честите проблеми, които измъчваните деца, демонстрират в зрелост:
1. Проблеми със самочувствието
Повечето измъчвани деца считат, че повода за насилието се крие в тях. Обвиняват себе си и вършат всичко допустимо, с цел да си втълпят, че те са отговорни. Въпреки че самообвинението е естествена реакция на детската контузия, това е изцяло неправилно усещане. Много измъчвани хора имат ниско самочувствие и се усещат разнообразни от останалия свят. Тайната, която пазят, ги кара да се усещат като странници.
2. Липса на доверие
Обичайно е децата, жертви на принуждение, да се затварят в себе си. Проблемите с доверието се коренят във обстоятелството, че хората, които се допуска, че би трябвало да поставят грижи за тях, са в основата на издевателството.
3. Чувствителност към звук
Когато човек страда от обезпокоително разстройство, известно като посттравматично стресово разстройство, постоянно реагира на най-слабия звук. Според Националната здравна библиотека това положение постоянно се следи при военнослужещи, защото телата им непрекъснато са в положение на подготвеност. Децата, подложени на принуждение, също са непрекъснато нащрек и за тях всичко е обвързвано с оцеляването. Неща като фойерверки, мощна музика или други мощни звуци могат да засилят доста безпокойството им. Чувствителността към звук е сериозен проблем, който може да повлияе на всекидневието.
4. Липса на дарба за себеотстояване
Хората, унизени в детска възраст, непрекъснато се опасяват, че всичко ще се повтори още веднъж. Поради това те вършат всичко допустимо да се слеят с фона и да не провокират блъсканица. Не изричат мнението си, защото не желаят да провокират спорове. Също по този начин за жертвите на принуждение е доста мъчно да изградят здрава връзка, защото са се нагърбили с непотребния багаж от предишното си.
5. Проблеми с идентичността
Възможно ли е тормозът в детството да е повода толкоз доста хора да се борят с проблеми с идентичността през днешния ден? Когато бъде отнета невинността на едно дете, то се впуска в търсене на себе си. Мозъкът прави всичко по силите си, с цел да се оправи, само че от време на време е мъчно без непозната помощ.
6. Развитие на нарцистични трендове
Нарцистичните хора наподобяват манипулативни и арогантни и нормално употребяват другите в своя изгода. Въпреки че видимо са с високо мнение за себе си, това, което в действителност се случва вътре в тях, е доста друго. Те са нещастни и имат доста ниско самочувствие. Поради променените усещания е доста мъчно да имат или да поддържат здрави взаимоотношения. Според специалисти единственият метод това да се направи е да се излекуват раните от предишното, за което е нужно време, самообладание и терапия.
7. Проблеми с гнева
Някои разстройства на личността имат генетични връзки, а други вършат хората по-податливи на яд. Въпреки това измъчваните хора е изцяло допустимо да развият вътрешен яд, изразяващ се в ниско самочувствие, ненавист към себе си и позор, въз основа на нещата, които са им се случили в предишното.
8. Често потребление на неистини
Малтретираните деца постоянно употребяват лъжата като механизъм за справяне, с цел да се отдалечат от проблемите. Те порастват със страха, че всичко, което кажат или създадат, може да бъде отключващ фактор за повече принуждение.За страдание, те постоянно не осъзнават, че нечестността не е добър метод за оправянето с издевателството и че лъжете да предизвикат повече проблеми. Патологичните лъжци постоянно не знаят кое е неистина и кое истина. Те лъжат за всичко и всички, в случай че считат, че това може да им помогне. По подигравка на ориста, откакто опасността отмине, те не престават да лъжат. Това е модел, който са създали и от който не могат да се отърсят.
9. Тревожни и депресивни разстройства
Има доста типове тревожни и депресивни разстройства, само че всички имат общи отключващи фактори. Хората, постоянно осъзнават, че насилието над тях директно въздейства върху психологичното им здраве. Не може да бъдат наричани с обидни имена с години и това да не повлияе на тяхното самочувствие и изцяло психическо благоденствие.Проучване на Щатския университет на Флорида разкрива, че децата, които са измъчвани, са 1,6 пъти по-склонни да страдат от меланхолия и тревожни разстройства, в сравнение с другите. Дългосрочният резултат от злоупотребата е безспорен.
10. Зависимост от опиати и алкохол
За страдание, над две трети от хората, настанени в центрове за лекуване на взаимозависимост към алкохол и опиати, са жертви на тормоз в детска възраст. Причината е, че те постоянно се стремят да отстранен болката по нездравословни способи, защото нищо друго не се оказва дейно. Злоупотребата с субстанции и насилието в детска възраст са несъмнено свързани.
11. Изграждане на стени в връзките с другите
Когато човек е засегнат, той постоянно построява стени в връзките си с другите, с цел да не бъде обиден още веднъж. Малтретираните деца в никакъв случай повече не желаят да попадат в това състояние, тъй че тези бариери стартират да се образуват още в детството.Събарянето на стените е допустимо, въпреки че не е по никакъв начин елементарно. Отчуждаването е механизъм за справяне, само че стените могат да бъдат съборени единствено с продължителна терапия и обич.
12. Проблемни полови връзки
Хората, измъчвани в детска възраст, най-често се сблъскват с проблеми в половите си връзки. Докато някои задушават желанието си за интимни връзки, други се впускат във връзки с разнообразни сътрудници. Детството би трябвало да бъде изпълнено с щастливи мемоари, включващи игри и разходки в парка с родителите. За страдание, всяка година се оповестява за милиони случаи на тормоз и принуждение над деца. Лошото отношение в детска възраст оказва фрапантно въздействие върху живота на децата и те постоянно се трансформират в нещастни възрастни, написа framar.bg.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ