Легендата Пламен Николов коментира имат ли бъдеще Митрев и Полачек в Левски
Бронзовият медалист от САЩ’94 Пламен Николов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Трикратният първенец с Левски засегна тематиката с вратарската рецесия при „ сините “, както и някои забавни епизоди от кариерата си.
- Здравей, Пламене! Много въпроси чакат своя отговор и сме сигурни, че ти си индивидът, който може да ги даде! Започваме с тематиката – рецесията на вратарския пост в Левски. Коя е повода и Митрев, и привлечения при започване на сезона Полачек да изпаднат в тази дупка?
- Трябва да се вгледаме малко по-назад във времето, с цел да търсим по-задълбочено аргументите за това състояние. Действително до неотдавна споделях, че има проблеми. Не го бях охарактеризирал като рецесия това състояние, само че след следващата вратарска неточност, към този момент и аз стартирам да удрям отбой да пазя до последна степен вратарите. Крушката си има опашка, както споделя българският народ. Явно е, че нещата с този пост в Левски са проблематични. И то дотолкоз, че грешките са съдбовни за изхода на срещата, оказват въздействие върху крайния резултат. Ако някои от грешките бяха минали леко след еуфорична победа на тима, никой нямаше да ги забележи и да акцентира върху тях. Но още предишното състезание се смени треньорското управление и пристигна италианец за треньор на вратарите, на който дори не му и запомних името… Явно езиковата преграда, метода му на работа, отношението му към вратарите си оказа въздействие. Един треньор би трябвало да има непрекъснат контакт, да знае положението на своите подопечни – фамилното им състояние, метода им на живот, кой какво прави.
Доколкото знам предходната година Митрев е имал някакви фамилни проблеми, здравословни проблеми с родителите, травма по време на зимната подготовка, нетренираност. Всичко това събрано в едно води до слаби резултати. Явно това повлича крайник и към другите вратари – Любенов и Кръстев. Сега нещата в летния предварителен интервал се повтариха с Полачек и с Митрев още веднъж. Когато не се вземат ограничения в точния момент, прераства в по-голям проблем. Явно не са взети ограничения, с цел да се отстранят проблемите и нещата се задълбочиха. Последната неточност бе обикновена и детинска против Черно море – да се подава топката, когато твоят съотборник е с тил към теб и няма никаква ориентировка. Това докара до гол, който коства трите точки на Левски във Варна.
@@@
- При създалата се обстановка имат ли бъдеще и Митрев, и Полачек в Левски?
- Много мъчно още веднъж ще възвърнат доверието на публиката. На треньорите е по-лесно, тъй като те са непрекъснато с тях. Знаят какво могат и по какъв начин се показват на подготовка. Приемаме, че на подготовка е едно, когато си освободен от всевъзможни психически проблеми и напрежение – няма точки, няма класиране. Имат качества, изключително Митрев. Грешката му, която не мога да приема, е когато той напусна срещата с Вадуц на полувремето. Продължавам да имам вяра и да настоявам, че в случай че Митрев беше останал на вратата, макар грешките, които беше позволил, Левски щеше да отстрани Вадуц. Може би това беше капката, която преля чашата за неговото положение и сега. Задължително е в някоя от по-леките срещи с тимове от втората половина на таблицата да се даде късмет и на другите вратари да потвърдят своите качества.
- Случвало се е и най-големите вратари да изоставен на полувремето. Беше на международното в Съединени американски щати, където влезе на почивката.
- Това е различен въпрос. Но фактически тези неточности оказват въздействие, а и това, че след всяка неточност вратарят е сменяван за идващия мач и по-късно става противоположното. Това също способства за психическото положение на един вратар, тъй като знае, че в случай че по някакъв метод сгреши, ще бъде заменен. Не е добре, тъй като той стартира да изпитва боязън от топката. Аз също съм го изпитвал това нещо и съм имал такива моменти.
- Един треньор ни беше споделил, че при такива обстановки и тв приемник да хвърлиш на вратаря, не може да го хване.
- Така е, един нападател може да пропусне 100 положения и да вкара един гол и това попадение се помни постоянно. При вратаря – избавя 100 положения, само че пуска един гол след негова неточност и му виси цялостен живот. Това е разликата сред нападателите и вратарите.
- Понеже споменахме мача с Вадуц, по какъв начин би определил престоя на Делио Роси в Левски?
- Този престой стартира с доста очаквания за смяна и Левски да стигне до по този начин стремежи трофей, който дълги години не е печелил. Но последователно се оказа, че Роси не е индивидът, който ще изведе „ сините “ до него. Отборът зацикли в една безидейна игра, нямаше заостреност в офанзивите или изненадващи ходове пък било то и в най-обикновените срещи с тимове, които се борят за своето оцеляване, а не за първото място. Явно и извършената подготовка в Малта предходната зима не е била тази, която би трябвало да бъде. Трансферната политика през зимния интервал също не даде стремежи резултат. Зададох въпрос – кой дава отговор за входящите и изходящите прехвърляния? Делио Роси споделяше, че е единствено един треньор, водят му футболисти и ги взима. А той не ги ли гледа тези футболисти? Не изявява ли предпочитание да притегли в състава си съответен състезател? А в случай че не може, да бъде вторият или третият в листата. Да поеме отговорност за футболистите, които идват в тима? Имаше едно прекачване и размиване на отговорността в Левски и закономерно се стигна до обстановката през юли месец – да отпадне от Вадуц.
- Новият сезон донесе доста повече оптимизъм. Към днешна дата по какъв начин виждаш като проценти възможностите на Левски за шампионска купа?
- На този стадий възможностите са огромни. Като % не мога да кажа, тъй като въпреки всичко три тима водят в битката, без да изключвам другите отбори Берое и Ботев. Но първите три тима са с очевидно предимство пред другите като организация и като футболисти. Мисля, че към момента са останали нотки от държанието на отбора през предишния сезон. Виждаме, че Левски прави много положителни мачове с експанзия в офанзивата и отбелязване на голове и продължава да нападна, даже когато срещата е извоювана. Но като сложим от другата страна мачовете с Черно море за купата и за шампионата, гостуването на Локомотив (Пловдив)… Левски към момента не е на равнището да обръща срещите, манталитетът на победител не е построен до дъно в този тим, с цел да може при една инцидентно основала се обстановка, при която съперникът поведе, по-късно Левски да продължи възхода си и да успее да завоюва.
- Въпреки че си определян в четири следващи години за най-хубав вратар в българското състезание, в кариерата си и ти си допускал неточности. За образец мога да дам тази против Люцерн през 1992 година
- Това е неточност, която и до момента стряска сънищата ми! Отборът съумя да победи с 2:1. Но ето – позволих неточност и то при започване на срещата. При едно безобидно центриране, при 100 центрирания, 99 пъти ще хвана топката. Но аз я изпуснах и зад тила ми имаше футболист, който означи. Така Люцерн поведе в срещата. При 1:0 имаше едно състояние, което съумях да спася, само че към този момент не се приказва за него, а за гафа. Успяхме да победим, само че на реванша загубихме с 0:1 и отпаднахме. Тази неточност при мен се оказа съдбовна. Всеки вратар прави неточности, само че в този момент те са малко повече и нагнетява напрежение.
- Как излезе от този гаф? Как го преодоля?
- В идващия мач бях още веднъж на вратата. Продължих и по този начин.
- Трудна ли беше акомодацията в Локомотив (София)? Тогава трябваше да се бориш за титулярно място с Румен Горанов…
- Изобщо не съм мислил за титулярното място. Дойдох по време на военната работа. Бях в Горна Оряховица, ЖП войски, изтеглиха ме в Дряново. Бях играл една контрола същото лято сред Локомотив (София) и Локомотив (Дряново). Явно съм посочил някакви качества и бях притеглен. Първата година въобще не мислил да се боря за титулярно място, тъй като Румен Горанов си беше титуляр. През 1981-1982 година към този момент по-сериозно влизах в тима. Дори бях на финала за купата на Съветската войска, която спечелихме и ни даде опция да играем с Пари Сен Жермен за КНК. След това пък се завърна Кольо Донев от Академик. Прекарах три-четири години като желязната запаса. Разделихме едно състезание с Донев, по-късно той отиде в Етър, а аз останах титуляр до 1991 година Тогава трябваше да пътувам за Испания и да мина в един втородивизионен тим, само че не се получиха нещата.
- Защо?
- Ако си спомняте, тогава в Примера дивисион позволиха четирима картотекирани чужденци да бъдат на терена. В Барса бяха Куман, Лаудруп, Вичге и Стоичков. А в Сегунда дивисион останаха единствено трима. Паламос е сателитен тим на Еспаньол. Двама бразилци и един аржентинец бяха в състава и нямаше по какъв начин да бъде картотекиран четвърти чужденец. Прибрах се в България. Локомотив към този момент беше взел Антонио Ананиев и нямаше място за двама положителни вратари, а към този момент бях на 30 години. Тогава пристигна поканата от Томас Лафчис да дойда на „ Герена “. Разбрахме се за пет минути. Първият мач беше против Берое.
- Кой е паметният ти мач с екипа на Левски в тези години? На какво се дължеше превъзходството на „ сините “ в интервала 1993-1995 година – три шампионски трофеи?
- Този тим можеше да стане първенец още през 1992 година с Илиян Илиев, Мъри Стоилов, Наско Сираков, Боримиров… Следващата година се надгради с футболисти и взехме купата. След това пристигна Цанко Цветанов във времето на Гошо Василев. Така този тим беше най-силният в нашето състезание в тези две-три години. Факт е, че осем индивида от този отбор бяхме на международното състезание, извикани от Димитър Пенев.
- Вчера се навършиха 25 години от паметния мач на “Парк де Пренс”. Къде го гледа?
- Вкъщи, тъй като бях малко в обтегнати връзки поради един различен мач на националния тим преди този момент. Две години бях в тези квалификации – и във Финландия, и в Швеция, и с Франция тук. На мача с Австрия трябваше аз да изляза титуляр, защото Боби Михайлов имаше някаква травма в ръката. При една безобидна топка на първата подготовка във Виена, получих контузия на лявото си коляно, което ми беше проблематично от преди този момент. Кракът ми се наду. Там бяха и проф. Шойлев, лека му пръст, и други доктори. Нямам визия от кое място е достигнала информацията до Пенев и Гевренов, който по-късно ми призна в Америка, че е пристигнала информация, че съм се уплашил от тази среща. След този мач не бях викан в националния тим до международното. Така е било отредено. Вторият ми полусезон в това състезание също беше добър. Станахме още веднъж първенци. На 80-годишнината на Левски играхме една среща с Байерн (Мюнхен), в която направих много мощно първо полувреме. Скоро гледах този мач в интернет. Може би това надви да бъда извикан в групата, която стартира подготовка за шампионата. Това ми беше задоволително, тъй като бях убеден в личните си сили, че бъда ли извикан веднъж в този тим, няма да пропусна шанса.
- Трудно ли ти беше да си в сянката на Борислав Михайлов?
- Всеки вратар желае да играе. Но Боби се потвърди във времето със своите над 100 мача за националния тим. Вече беше участник на едно международно състезание, играеше в чужбина и направи много сериозна кариера като вратар. Така че и мъчно, и елементарно, тъй като знаех, че има кой да вади кестените от огъня. Може би на някои мачове съм пропуснал шанса си, както в Австрия.
- Прокрадна ли ти се мисъл за погром, когато при 0:4 против шведите в дребния край, излезе вместо Михайлов?
- Не, учудващо тогава нищо не мислех. Много бързо се развиха нещата. Играчите, които бяхме на пейката, излязохме на терена и разгрявахме. Биеха удари, дузпи, центрирания, с цел да поддържаме тонус и да сме подготвени за влизане в игра. Точно в този миг дойде Краси Борисов и сподели: „ Бързо връзвай обувките и слагай чорапите! “ Викам: „ Краси, умерено. Какво става? “ А той: „ Трябва да влизаш! “ Казах: „ Добре, без вратар не можем да почнем, тъй че може да ме изчакат. “ Сложих корите, стегнах обувките, ръкавиците. Докато свърша тази работа, съдията даде сигнал и стартира срещата. Някак незабелязано минаха тези 45 минути. На други срещи имаш време да помислиш, само че в това полувреме нямах време да мисля. В един миг съдията даде завършек на мача и всичко завърши.
- Кой е кръстник на прякора ти – „ Пинко Розовата Пантера “, анимационниятгерой от едноименния филм?
- Не знам. Някъде почнаха с това „ мяташ се като пантера “… По-скоро „ Пантера “ ми викат, само че не обръщам внимание на това нещо. Все отново може би това е подбудено и от рефлексите, които съм имал преди време. Сега са поотслабнали малко но…
- Как гледаш на обстоятелството, че Георги Петков на 42 години е национал на България?
- Добре, тъй като демонстрира, че кариерата на един вратар може да продължи много дълго. Но и не толкоз добре, тъй като няма хора да го изместят. В кръга на шегата, с Гошо Петков се виждах преди 10-15 дни и му споделих, че в последните кръгове ще взема да изиграя пет минути за някой тим да му удрям върха и да би трябвало да играе още 15 години в „ А “ група! Имам единствено 5-6 кг от горната страна.
- А какъв татко си? На какъв брой години са децата ти?
- На 16 и на 15 години са. Демократичен съм, само че към момента не мога да се приспособявам към някои неща във времето на технологиите, към метода на живот, който се води сега. Дразнят ме от време на време с непрекъснатото си боравене със смарт телефоните, с чатенето, а и прекарват много време пред компютъра. Спортуват – Йоана играе волейбол, а Стивън е футболист в София Спорт. Шегувам се, че той има много тежка задача – да вкара толкоз голове, колкото са вкарали на татко му, а това е непостижима задача за него. Не пропуща да означи в мач. Не бих споделил, че е футболист от най-висока класа, само че не е и от най-ниска. Оставил съм го самичък да реши, дал съм му насоки какво би трябвало да прави във футбола. Оттам нататък бъдещето е негово и той ще реши по какъв начин да действа.
- Здравей, Пламене! Много въпроси чакат своя отговор и сме сигурни, че ти си индивидът, който може да ги даде! Започваме с тематиката – рецесията на вратарския пост в Левски. Коя е повода и Митрев, и привлечения при започване на сезона Полачек да изпаднат в тази дупка?
- Трябва да се вгледаме малко по-назад във времето, с цел да търсим по-задълбочено аргументите за това състояние. Действително до неотдавна споделях, че има проблеми. Не го бях охарактеризирал като рецесия това състояние, само че след следващата вратарска неточност, към този момент и аз стартирам да удрям отбой да пазя до последна степен вратарите. Крушката си има опашка, както споделя българският народ. Явно е, че нещата с този пост в Левски са проблематични. И то дотолкоз, че грешките са съдбовни за изхода на срещата, оказват въздействие върху крайния резултат. Ако някои от грешките бяха минали леко след еуфорична победа на тима, никой нямаше да ги забележи и да акцентира върху тях. Но още предишното състезание се смени треньорското управление и пристигна италианец за треньор на вратарите, на който дори не му и запомних името… Явно езиковата преграда, метода му на работа, отношението му към вратарите си оказа въздействие. Един треньор би трябвало да има непрекъснат контакт, да знае положението на своите подопечни – фамилното им състояние, метода им на живот, кой какво прави.
Доколкото знам предходната година Митрев е имал някакви фамилни проблеми, здравословни проблеми с родителите, травма по време на зимната подготовка, нетренираност. Всичко това събрано в едно води до слаби резултати. Явно това повлича крайник и към другите вратари – Любенов и Кръстев. Сега нещата в летния предварителен интервал се повтариха с Полачек и с Митрев още веднъж. Когато не се вземат ограничения в точния момент, прераства в по-голям проблем. Явно не са взети ограничения, с цел да се отстранят проблемите и нещата се задълбочиха. Последната неточност бе обикновена и детинска против Черно море – да се подава топката, когато твоят съотборник е с тил към теб и няма никаква ориентировка. Това докара до гол, който коства трите точки на Левски във Варна.
@@@ - При създалата се обстановка имат ли бъдеще и Митрев, и Полачек в Левски?
- Много мъчно още веднъж ще възвърнат доверието на публиката. На треньорите е по-лесно, тъй като те са непрекъснато с тях. Знаят какво могат и по какъв начин се показват на подготовка. Приемаме, че на подготовка е едно, когато си освободен от всевъзможни психически проблеми и напрежение – няма точки, няма класиране. Имат качества, изключително Митрев. Грешката му, която не мога да приема, е когато той напусна срещата с Вадуц на полувремето. Продължавам да имам вяра и да настоявам, че в случай че Митрев беше останал на вратата, макар грешките, които беше позволил, Левски щеше да отстрани Вадуц. Може би това беше капката, която преля чашата за неговото положение и сега. Задължително е в някоя от по-леките срещи с тимове от втората половина на таблицата да се даде късмет и на другите вратари да потвърдят своите качества.
- Случвало се е и най-големите вратари да изоставен на полувремето. Беше на международното в Съединени американски щати, където влезе на почивката.
- Това е различен въпрос. Но фактически тези неточности оказват въздействие, а и това, че след всяка неточност вратарят е сменяван за идващия мач и по-късно става противоположното. Това също способства за психическото положение на един вратар, тъй като знае, че в случай че по някакъв метод сгреши, ще бъде заменен. Не е добре, тъй като той стартира да изпитва боязън от топката. Аз също съм го изпитвал това нещо и съм имал такива моменти.
- Един треньор ни беше споделил, че при такива обстановки и тв приемник да хвърлиш на вратаря, не може да го хване.
- Така е, един нападател може да пропусне 100 положения и да вкара един гол и това попадение се помни постоянно. При вратаря – избавя 100 положения, само че пуска един гол след негова неточност и му виси цялостен живот. Това е разликата сред нападателите и вратарите.
- Понеже споменахме мача с Вадуц, по какъв начин би определил престоя на Делио Роси в Левски?
- Този престой стартира с доста очаквания за смяна и Левски да стигне до по този начин стремежи трофей, който дълги години не е печелил. Но последователно се оказа, че Роси не е индивидът, който ще изведе „ сините “ до него. Отборът зацикли в една безидейна игра, нямаше заостреност в офанзивите или изненадващи ходове пък било то и в най-обикновените срещи с тимове, които се борят за своето оцеляване, а не за първото място. Явно и извършената подготовка в Малта предходната зима не е била тази, която би трябвало да бъде. Трансферната политика през зимния интервал също не даде стремежи резултат. Зададох въпрос – кой дава отговор за входящите и изходящите прехвърляния? Делио Роси споделяше, че е единствено един треньор, водят му футболисти и ги взима. А той не ги ли гледа тези футболисти? Не изявява ли предпочитание да притегли в състава си съответен състезател? А в случай че не може, да бъде вторият или третият в листата. Да поеме отговорност за футболистите, които идват в тима? Имаше едно прекачване и размиване на отговорността в Левски и закономерно се стигна до обстановката през юли месец – да отпадне от Вадуц.
- Новият сезон донесе доста повече оптимизъм. Към днешна дата по какъв начин виждаш като проценти възможностите на Левски за шампионска купа?
- На този стадий възможностите са огромни. Като % не мога да кажа, тъй като въпреки всичко три тима водят в битката, без да изключвам другите отбори Берое и Ботев. Но първите три тима са с очевидно предимство пред другите като организация и като футболисти. Мисля, че към момента са останали нотки от държанието на отбора през предишния сезон. Виждаме, че Левски прави много положителни мачове с експанзия в офанзивата и отбелязване на голове и продължава да нападна, даже когато срещата е извоювана. Но като сложим от другата страна мачовете с Черно море за купата и за шампионата, гостуването на Локомотив (Пловдив)… Левски към момента не е на равнището да обръща срещите, манталитетът на победител не е построен до дъно в този тим, с цел да може при една инцидентно основала се обстановка, при която съперникът поведе, по-късно Левски да продължи възхода си и да успее да завоюва.
- Въпреки че си определян в четири следващи години за най-хубав вратар в българското състезание, в кариерата си и ти си допускал неточности. За образец мога да дам тази против Люцерн през 1992 година
- Това е неточност, която и до момента стряска сънищата ми! Отборът съумя да победи с 2:1. Но ето – позволих неточност и то при започване на срещата. При едно безобидно центриране, при 100 центрирания, 99 пъти ще хвана топката. Но аз я изпуснах и зад тила ми имаше футболист, който означи. Така Люцерн поведе в срещата. При 1:0 имаше едно състояние, което съумях да спася, само че към този момент не се приказва за него, а за гафа. Успяхме да победим, само че на реванша загубихме с 0:1 и отпаднахме. Тази неточност при мен се оказа съдбовна. Всеки вратар прави неточности, само че в този момент те са малко повече и нагнетява напрежение.
- Как излезе от този гаф? Как го преодоля?
- В идващия мач бях още веднъж на вратата. Продължих и по този начин.
- Трудна ли беше акомодацията в Локомотив (София)? Тогава трябваше да се бориш за титулярно място с Румен Горанов…
- Изобщо не съм мислил за титулярното място. Дойдох по време на военната работа. Бях в Горна Оряховица, ЖП войски, изтеглиха ме в Дряново. Бях играл една контрола същото лято сред Локомотив (София) и Локомотив (Дряново). Явно съм посочил някакви качества и бях притеглен. Първата година въобще не мислил да се боря за титулярно място, тъй като Румен Горанов си беше титуляр. През 1981-1982 година към този момент по-сериозно влизах в тима. Дори бях на финала за купата на Съветската войска, която спечелихме и ни даде опция да играем с Пари Сен Жермен за КНК. След това пък се завърна Кольо Донев от Академик. Прекарах три-четири години като желязната запаса. Разделихме едно състезание с Донев, по-късно той отиде в Етър, а аз останах титуляр до 1991 година Тогава трябваше да пътувам за Испания и да мина в един втородивизионен тим, само че не се получиха нещата.
- Защо?
- Ако си спомняте, тогава в Примера дивисион позволиха четирима картотекирани чужденци да бъдат на терена. В Барса бяха Куман, Лаудруп, Вичге и Стоичков. А в Сегунда дивисион останаха единствено трима. Паламос е сателитен тим на Еспаньол. Двама бразилци и един аржентинец бяха в състава и нямаше по какъв начин да бъде картотекиран четвърти чужденец. Прибрах се в България. Локомотив към този момент беше взел Антонио Ананиев и нямаше място за двама положителни вратари, а към този момент бях на 30 години. Тогава пристигна поканата от Томас Лафчис да дойда на „ Герена “. Разбрахме се за пет минути. Първият мач беше против Берое.
- Кой е паметният ти мач с екипа на Левски в тези години? На какво се дължеше превъзходството на „ сините “ в интервала 1993-1995 година – три шампионски трофеи?
- Този тим можеше да стане първенец още през 1992 година с Илиян Илиев, Мъри Стоилов, Наско Сираков, Боримиров… Следващата година се надгради с футболисти и взехме купата. След това пристигна Цанко Цветанов във времето на Гошо Василев. Така този тим беше най-силният в нашето състезание в тези две-три години. Факт е, че осем индивида от този отбор бяхме на международното състезание, извикани от Димитър Пенев.
- Вчера се навършиха 25 години от паметния мач на “Парк де Пренс”. Къде го гледа?
- Вкъщи, тъй като бях малко в обтегнати връзки поради един различен мач на националния тим преди този момент. Две години бях в тези квалификации – и във Финландия, и в Швеция, и с Франция тук. На мача с Австрия трябваше аз да изляза титуляр, защото Боби Михайлов имаше някаква травма в ръката. При една безобидна топка на първата подготовка във Виена, получих контузия на лявото си коляно, което ми беше проблематично от преди този момент. Кракът ми се наду. Там бяха и проф. Шойлев, лека му пръст, и други доктори. Нямам визия от кое място е достигнала информацията до Пенев и Гевренов, който по-късно ми призна в Америка, че е пристигнала информация, че съм се уплашил от тази среща. След този мач не бях викан в националния тим до международното. Така е било отредено. Вторият ми полусезон в това състезание също беше добър. Станахме още веднъж първенци. На 80-годишнината на Левски играхме една среща с Байерн (Мюнхен), в която направих много мощно първо полувреме. Скоро гледах този мач в интернет. Може би това надви да бъда извикан в групата, която стартира подготовка за шампионата. Това ми беше задоволително, тъй като бях убеден в личните си сили, че бъда ли извикан веднъж в този тим, няма да пропусна шанса.
- Трудно ли ти беше да си в сянката на Борислав Михайлов?
- Всеки вратар желае да играе. Но Боби се потвърди във времето със своите над 100 мача за националния тим. Вече беше участник на едно международно състезание, играеше в чужбина и направи много сериозна кариера като вратар. Така че и мъчно, и елементарно, тъй като знаех, че има кой да вади кестените от огъня. Може би на някои мачове съм пропуснал шанса си, както в Австрия.
- Прокрадна ли ти се мисъл за погром, когато при 0:4 против шведите в дребния край, излезе вместо Михайлов?
- Не, учудващо тогава нищо не мислех. Много бързо се развиха нещата. Играчите, които бяхме на пейката, излязохме на терена и разгрявахме. Биеха удари, дузпи, центрирания, с цел да поддържаме тонус и да сме подготвени за влизане в игра. Точно в този миг дойде Краси Борисов и сподели: „ Бързо връзвай обувките и слагай чорапите! “ Викам: „ Краси, умерено. Какво става? “ А той: „ Трябва да влизаш! “ Казах: „ Добре, без вратар не можем да почнем, тъй че може да ме изчакат. “ Сложих корите, стегнах обувките, ръкавиците. Докато свърша тази работа, съдията даде сигнал и стартира срещата. Някак незабелязано минаха тези 45 минути. На други срещи имаш време да помислиш, само че в това полувреме нямах време да мисля. В един миг съдията даде завършек на мача и всичко завърши.
- Кой е кръстник на прякора ти – „ Пинко Розовата Пантера “, анимационниятгерой от едноименния филм?
- Не знам. Някъде почнаха с това „ мяташ се като пантера “… По-скоро „ Пантера “ ми викат, само че не обръщам внимание на това нещо. Все отново може би това е подбудено и от рефлексите, които съм имал преди време. Сега са поотслабнали малко но…
- Как гледаш на обстоятелството, че Георги Петков на 42 години е национал на България?
- Добре, тъй като демонстрира, че кариерата на един вратар може да продължи много дълго. Но и не толкоз добре, тъй като няма хора да го изместят. В кръга на шегата, с Гошо Петков се виждах преди 10-15 дни и му споделих, че в последните кръгове ще взема да изиграя пет минути за някой тим да му удрям върха и да би трябвало да играе още 15 години в „ А “ група! Имам единствено 5-6 кг от горната страна.
- А какъв татко си? На какъв брой години са децата ти?
- На 16 и на 15 години са. Демократичен съм, само че към момента не мога да се приспособявам към някои неща във времето на технологиите, към метода на живот, който се води сега. Дразнят ме от време на време с непрекъснатото си боравене със смарт телефоните, с чатенето, а и прекарват много време пред компютъра. Спортуват – Йоана играе волейбол, а Стивън е футболист в София Спорт. Шегувам се, че той има много тежка задача – да вкара толкоз голове, колкото са вкарали на татко му, а това е непостижима задача за него. Не пропуща да означи в мач. Не бих споделил, че е футболист от най-висока класа, само че не е и от най-ниска. Оставил съм го самичък да реши, дал съм му насоки какво би трябвало да прави във футбола. Оттам нататък бъдещето е негово и той ще реши по какъв начин да действа.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ