Синдикалистите в хор: Минималната заплата да стане 850 лв.
Броени дни, откакто финансовият министър показа сметката за Бюджет 2023, синдикатите не престават да желаят пари за по-висока минимална заплата. В момента минималната работна заплата е 780 лв.. КНСБ желаят тя да се усили със 70 лева - до 850.
Бизнесът пък е обезпокоен дали стопанската система ще пораства съгласно плановете. Заложеният растеж на Брутния вътрешен артикул е 1,8%, само че работодателите се съмняват дали това може да се случи.
Синдикатите са пресметнали, че бюджетът може да поеме нарастване на минималната заплата. Те напомнят, че по отношение на същия интервал през 2021 година макар нарастванията, покупателната дарба е паднала със 7%.
„ Това ще коства 175 млн. на страната за полугодието. Това са 0,22%, което кантарът не може да го улови. Това е въпрос по-скоро на политическа воля, в сравнение с експертни диспути, защото неведнъж сме потвърдили, че растежът на минималната заплата подвига заетостта, понижава безработицата и покачва растежа ”, разяснява Любослав Костов от КНСБ.
Предложението не среща единодушие в Министерството на финансите. „ Знаете, че и предходната година не сменихме минималната работна заплата в средата на годината, защото това не е обикновено. Нека по този начин да го кажем - не може да се възнамерява ”, уточни финансовият министър Асен Василев.
Вместо това, ръководещите избират да се вкара механизъм за автоматизирано пресмятане, с цел да не води всякога минималната заплата да води до разногласия сред страна, синдикати и работодатели.
„ Минималната работна заплата да е 50% от междинната е заложено в средносрочната стратегия с датата, която беше гласувана предходната година – 1 януари 2024 година ”, добави Василев.
На този декор, бизнесът е обезпокоен дали ще се съберат спомагателните средства в бюджета, на които финансовият министър разчита. Аргументите им да са скептични са, че растежът на Брутният вътрешен продукт може да е по-малък от прогнозата на държавното управление.
„ Предвид очакваната криза в еврозоната и към този момент фактическата криза в Германия, която е наш главен търговски сътрудник, изцяло допустимо е тази прогноза от 1,8% растеж на Брутният вътрешен продукт да не се случи. Това ще сложи под риск събирането на тези високи прагове, които е заложил финансовият министър ”, предизвести Добрин Иванов от АИКБ.
Бизнесът пък е обезпокоен дали стопанската система ще пораства съгласно плановете. Заложеният растеж на Брутния вътрешен артикул е 1,8%, само че работодателите се съмняват дали това може да се случи.
Синдикатите са пресметнали, че бюджетът може да поеме нарастване на минималната заплата. Те напомнят, че по отношение на същия интервал през 2021 година макар нарастванията, покупателната дарба е паднала със 7%.
„ Това ще коства 175 млн. на страната за полугодието. Това са 0,22%, което кантарът не може да го улови. Това е въпрос по-скоро на политическа воля, в сравнение с експертни диспути, защото неведнъж сме потвърдили, че растежът на минималната заплата подвига заетостта, понижава безработицата и покачва растежа ”, разяснява Любослав Костов от КНСБ.
Предложението не среща единодушие в Министерството на финансите. „ Знаете, че и предходната година не сменихме минималната работна заплата в средата на годината, защото това не е обикновено. Нека по този начин да го кажем - не може да се възнамерява ”, уточни финансовият министър Асен Василев.
Вместо това, ръководещите избират да се вкара механизъм за автоматизирано пресмятане, с цел да не води всякога минималната заплата да води до разногласия сред страна, синдикати и работодатели.
„ Минималната работна заплата да е 50% от междинната е заложено в средносрочната стратегия с датата, която беше гласувана предходната година – 1 януари 2024 година ”, добави Василев.
На този декор, бизнесът е обезпокоен дали ще се съберат спомагателните средства в бюджета, на които финансовият министър разчита. Аргументите им да са скептични са, че растежът на Брутният вътрешен продукт може да е по-малък от прогнозата на държавното управление.
„ Предвид очакваната криза в еврозоната и към този момент фактическата криза в Германия, която е наш главен търговски сътрудник, изцяло допустимо е тази прогноза от 1,8% растеж на Брутният вътрешен продукт да не се случи. Това ще сложи под риск събирането на тези високи прагове, които е заложил финансовият министър ”, предизвести Добрин Иванов от АИКБ.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ