Британците на кораба не би трябвало да са изненадани, когато

Британците на кораба не би трябвало да са сюрпризирани, когато намират пила в тортата. Тя е поставена там от и за Джеймс Далтън – прочут апаш и занаятчия на бягствата, който е пътувал сред Англия и Америка повече пъти и от посланиците. За негова жал този му опит за бягство е несполучлив. За негово благополучие обаче постоянно ще има идващ път – както всякога до момента.

През 18 век пандизите на Острова са меко казано отвратителни – повече наказани умират в пандиза, в сравнение с бесилото. Но най-страшната присъда е да те пратят в колониите. Между 1718 и 1776 съдът заточва към 50 000 нарушители по американските колонии – процедура, позната като „ превозването “. Веднъж щом дойдат, пандизчиите са обречени на сложба, която е неразличима от иго. При непокорство наказванията били разнородни, в това число и бичуване. В ранните години на „ превозването “ половината превозени умирали, до момента в който са още в окови.

Група нарушители малко преди превозването си

Съвсем предстоящо, пандизчиите не харесвали това наказване и постоянно се опитвали да избягат. Повечето даже се връщат назад във Англия макар, че към този момент са подсъдими и за самото си бягство. Джеймс Долтън е един от тези пандизчии.

Той пораства заобиколен от престъпност – татко му мами на комар, а майка му и сестра му получават справедливо „ превозване “. Баща му не последва ориста на жена си и щерка си, тъй като няма по какъв начин – екзекутират го за грабеж, когато Джеймс е на 5. И в някакъв перверзен опит за образование – татко му го скрива в каруцата, с която го водят към бесилото, с цел да може дребният да гледа види изтезанието му.

Криминалната кариера на самия Джеймс стартира, когато е 11-годишен. Както написа в записките му, той краде парче влажен плат от шир, както и играчки от магазина. Също по този начин е предводител на улична тайфа и назовава себе си „ един от най-непоправимите и нагли нарушители в историята на Англия “. Почти всичките му плячки отивали за дами (което на по-късен стадий също ще му сътвори проблеми).

През май 1720 той е качен на борда на транспортен съд под ироничното име Хонър (от англ. honour – чест), с който да отплава към Вирджиния. С него пътуват още 35 мъже и 20 дами нарушители, доста повече от 12-те души екипаж отпред с капитан Лангли, които би трябвало да ги пазят.

Презокеанските плавания постоянно срещали стихии и както написа самият Далтън „ един ден задуха доста мощен вятър и отнесе най-горната ни мачта… “ 12 от пандизчиите, в това число и той, са освободени от оковите си, с цел да оказват помощ с поправянето на палубата – Джеймс е назначен за стюарт на пандизчиите. Той доста добре знае провизиите на кораба от негов другар, Хескот, също пандизчия – назначен да оказва помощ с товаренето им: „ към 20 кг пилешки гърди, две шишета Geneva (джин), сирене и масло “. Джеймс и другарите му взимат всичко за себе си, a когато Хескот се оплаква на капитана, Далтън дава сигнал и дружно с още 14 пандизчията изземват всички оръжия на борда, завръзват целия екипаж и поемат надзор върху кораба.

Всичко протекло извънредно цивилизовано. Един от пандизчиите, който в началото отказвал да се причисли към преврата, скоро след него трансформирал мнението си, а Джеймс разрешил да откупи своята независимост против 10 лири, за които даже получил касова записка.

Илюстрация на транспортен съд със пандизчии (този съответно пътува за Австралия)

Метежниците държали кораба в продължение на 14 дни. Близо до крайбрежията на Финистере, Испания, те лишили капитана и помощника му от скъпоценностите им на стойност към 100 паунда, по-късно пили сс тях по едно пиво, качили се на избавителната лодка и отплавали, оставяйки ги на независимост. След няколко часа към този момент били в Испания, а от там – в Португалия. А от там – на транспортен съд за Амстердам, където Далтън продължава с грабежите. От тях съумява да спести задоволително пари, с цел да се ожени за носачката Мери Томлин.

Заради метода си на живот и препитания двойката се разделя и Далтън отива да живее с друга жена – тя обаче го издава на управляващите. Той е хванат, наказан и и още веднъж на кораба за Америка с присъда от 14 години. Тръгват през август 1721.

Джеймс още веднъж мисли за протест. Екипажът на Принс Ройъл обаче е деликатен и откакто намира пилата в тортата, завръзва хубаво пандизчията и го държи под око. Този път корабът стига до дестинацията си. Там обаче Джеймс съумява да избяга. Той живее като яде дивеч и мъх, до момента в който не е хванат още веднъж. И отново съумява да избяга. И отново е хванат – това се повтаря доста пъти. Отношенията сред него и господарите му не са доста мирни, главно тъй като отхвърля да се държи с тях като с такива: „ Когато господарят ми заповяда да отида да работя, аз му отговорих, че работата е за коне, а не за християни. “

След като бяга за следващ път в Лондон, несъмнено, е и хванат за следващ път. От боязън да не бъде обесен, той се спогажда със съда и издава 6 от приятелите си, в резултат на което пък те биват обесени. Страхът му не секва, тъй като се появява заплахата вдовиците на обесените да изготвят проект против него. Затова с 40-те паунда, които получава от държавното управление за съдействието си, отплава по лично предпочитание за Вирджиния.

В последна сметка обаче го сполетява същата орис, която сполетява мнозина наказани на, само че избягали от транспортацията. Той е наказан за обира на Джон Уалър. Джеймс буйно отхвърля, макар че признава за един куп други закононарушения, и счита Уалър за продължителен измамник. През 1730 година, 10 години след първата му „ превозване “, той е наказан на гибел и сполучливо обесен.

2 години по-късно Уалър пък е наказан за лъжесвидетелстване – още веднъж при обвинявания в обир. Той е заключен на стълба на позора (подобно на картинката по-долу), а брат му го го пребива до гибел.

Като нарушител Далтън има 9 живота. Той на процедура тормози господарите си, отхвърля да работи и какво ли още не като всичко му се разминава. Освен това той е и превъзходен брачен партньор. По време на един от престоите му в пандиза го посещават 4 от някогашните му съпруги. Те се схващат между тях, като за единият му брак се знае, че е бил по бизнес – момичето е било бременно и фамилията й са платили на Джеймс да се ожени за нея.

„ Транспортирането “ като процедура завършва с американската гражданска война. След като американците добиват самостоятелност, Англия би трябвало да пренасочи целия поток пандизчии към Австралия. Там се озовават 3 пъти повече хора, в сравнение с в Съединени американски щати. Повечето наказани са заболели или в случай че не са, се разболяват и едвам малко на брой оцеляват и се женят – тъй че генът им не се продължава.

Към края на живота си Далтън добива някаква популярност поради записките си, а при описанието на фамилията му един духовник споделя: „ Човек елементарно може да допусна какво дърво ще се роди от това семе. “ Самият Джеймс в никакъв случай не му опонира.