Как Великобритания изгони семейство Романови
Британското кралско семейство е сложено в неловко състояние от молбите на Романови за помощ, откакто съветското кралското семейство изпада в заточение. Какво се счита за политически задоволително от страна на Англия в такава обстановка и какво – за недопустимо?
По това време не се е считало за алтернатива да се предложи леговище на царя или на други мъжки членове на съветското кралско семейство. Британското държавно управление трябваше да поддържа Русия като собствен съдружник във войната и не желае да разстрои краткотрайното съветско държавно управление, което страната към този момент е признала за законно отпред на Русия. Петроградският съвет и други екстремисти бяха срещу който и да е от членове на кралското семейство да пътуват в чужбина, защото това може да им даде достъп до средства за образуване на контрареволюция.
В началото на 1919 година, по искане на майка си кралица Александра, която е сестра на императрицата Дагмар Датска Мария Фьодоровна, Джордж V избавя членове на императорското семейство, които са били безпомощни в Крим. Единствените членове на фамилията обаче, на които им беше разрешено да дойдат в Англия, бяха императрицата, нейната щерка Ксения и някои от синовете на Ксения (но единствено тъй като, както сподели английското държавно управление, момчетата „ не имат никакви звания или трофеи “). На тях им беше разрешено да дойдат в Англия (посрещнати с много сдържани и тихи приветствия) с мотивацията, че са на „ фамилно посещаване “.
Само Велика херцогиня Ксения и някои от нейните синове останаха в Англия за по-продължително време. Императрицата Дагмар отпътува за родната си Дания през лятото на 1919 година.
Къщичката във Фрогмор
Ксения беше обичаната братовчедка на Джордж V и той й даде къщичката във Фрогмор през 1925 година Докато живее там, тя постоянно се качва до замъка Уиндзор, с цел да види краля и кралицата, а крал Джордж й помагаше при разнообразни проблеми.
След като кралят умира през януари 1936 година, наследникът му, Едуард VIII, споделя, че желае Фрогмор като леговище за кралското семейство и в последна сметка Ксения би трябвало да напусне. Предложен й е Уайлдърс Хаус в Хамптън Корт и тя се реалокира там през март 1937 година и остава там до гибелта си през 1960г. Повечето от останалите Романови в заточение се заселват в чужбина – те в действителност по никакъв начин не бяха мечтани във Англия.
Петропавловска цитадела
Въпреки че не може да направи нищо, с цел да помогне на царя, датският крал Кристиан X (братовчед на Николай) и неговият дипломат Харалд Скавениус направиха най-вече, с цел да оказват помощ на членовете на семейство Романови. Те непрекъснато лобираха за освобождението на Императрицата Дагмар и нейното семейство, както и за по-добри условия за тях. Те също се пробваха да договорят освобождението на четиримата велики херцози, държани в Петропавловска цитадела през 1918 година За страдание, тъкмо когато се обсъждаше откупа им, датското държавно управление привиква назад Харалд Скавени под натиска на Франция. Четиримата херцози са разстреляни през януари 1919г.
Мария Единбургска, английска принцеса и кралица на Румъния (друга от царските братовчеди), се опита да изведе роднините си от Русия в края на 1918 година Въпреки че императрицата Дагмар отхвърли предлагането й за помощ, кралица Мари съумя да помогне на няколко членове на фамилията.
През есента на 1918 година испанският крал Алфонсо XIII се опита да контракти леговище за императрица Александра и дъщерите й, за които по това време се смяташе, че са към момента живи и държани от болшевиките. Той беше подготвен да ги одобри в Испания, само че тогава излиза наяве, че те са умрели дружно с царя.
…
Мария Фьодоровна води един от най-драматичните животи за човек на съветския престол. Заради необятното разпространяване на славянофилството в Руската империя император Александър II не избира избраница на най-големия си наследник, Николай Александрович, от Германия, каквато е традицията в съветското императорско семейство, а през 1864 година Николай отива в Дания и се сгодява за принцеса Дагмар, която по-късно се връща с годеника си в Русия. На 22 април 1865 обаче великият княз умира ненадейно от туберкулоза. Неговото последно предпочитание е Мария да се омъжи за по-малкия му брат, бъдещият император Александър III. На 13 март 1881 година император Александър II е погубен при бомбен атентат и на престола се възкачва брачният партньор на Мария Фьодоровна Александър III.
По време на заупокойната работа за шест години от гибелта на Александър II, група млади студенти възнамеряват убийството на новия императора. Те подготвят библии с динамит, които да хвърлят по него, само че тайната полиция съумява да разкрие заговора и да ги залови. В резултат петима студенти са обесени като един от тях е Александър Улянов – братът на Владимир Ленин.
След целият проблем преследването на семейство Романови и спасението му, Мария Фьодоровна не намира покой даже и след гибелта си. Тя умира в Дания през 1928 година и е заровена в Катедралата в Роскиле с членове на датското кралско семейство.
През 1999 година в книгата си „ Little Mother of Russia “ Корин Хол написа, че нейното предпочитание е да бъде заровена до брачна половинка си Александър III в Санкт Петербург, „ когато събитията го разрешават “.
След публикуването на книгата с Хол се свързва княз Никола Романов, по това време началник на Сдружение на семейство Романови. Той я попита от кое място е взела тази информацията, на което отговорът е от епитропа на църквата в катедралата Роскиле, на чийто татко, също епитроп, императрицата персонално оповестява това. Принц Никола се свързва по-късно с кралицата на Дания Маргрете II, която от своя страна се обръща към президента Путин, с цел да уреди повторното заравяне.
През септември 2006 година останките на императрица Мария Фьодоровна са преместени от катедралата Роскиле и отнесени в Петропавловска цитадела в Санкт Петербург. Корин Хол дружно със брачният партньор си са поканени от датския кралски двор да участват на службата в катедралата Роскиле, а от съветското държавно управление – на погребалната работа в Крепостта.
