Битката между човекa и машината в полет 72
Британският Eurofighter Typhoon на практика не би трябвало да лети. Неговата форма и аеродинамика го трансформират в едно от дребното летящи несъгласия, които Военновъздушни сили са виждали в миналото. Въпреки това лети и може да се похвали с изключителна маневреност. Тайната зад всичко това е съществуването на към 10-20 компютъра, които да управляват мотора и да извършват редица комплицирани маневри. Истината е, че в случай че един от тях дефектира по време на полет, изтребителят ще падне като тухла.
Истината е, че когато един аероплан коства милиони лири, рядко би могъл да употребява евтини китайски чипове. Какво обаче се случва на борда на Airbus A330-A303? Историята ни връща към 2008 година с полет от Сингапур до Перт, Австралия. При един естествен обикновен полет, до момента в който вторият офицер Рос Халес се закопчава назад от дясната страна на капитан Кевин Съливан, предупредителната лампа за рухване, съпроводена със същата паника, продължава да мига на контролното табло.
Екипажът взема решение, че това е неточност, изключва автопилота и продължава на ръчен надзор. На борда има 303 пасажера и още 12 служителя – стюардеси. Само 5 секунди след поемането на контрола, същата неточност продължава да се изписва, само че този път идва с още една – превишаването на скоростта. Капитан Съливан не схваща какво се случва, по какъв начин е допустимо да покачва скоростта и в същото време самолетът да пада? В един и същи миг, нито един летателен уред не може да се движи с най-високата и най-ниската скорост, още по-странното е, че към 30 секунди по-рано, всичко е било наред. Това, което се заформя на борда на самолета е една забавна борба сред индивида и компютъра, в която единствено един може да победи. Пътниците се приготвят за обяд, някои хора седят на опашка пред тоалетната, нищо друго не се случва, до момента в който неочакван удар не разтриса самолета по този начин, че някои от незакопчаните пасажери не се залепват за тавана. Силата е толкоз огромна, че потърпевшите изпадат в безсъзнание.
В Малко преди 1 часа през нощта, пътническият аероплан е наклонил носа си и се спуска към водата. Пилотите са издърпали лоста към себе си, с цел да се опитат да стабилизират, само че без никакъв резултат, откакто контролният лост не работи, водачите го връщат назад – неочакваното възвръщане на контрола може да аргументи още повече вреди, затова е по-добре да не се употребява толкоз доста мощ. За няколко секунди, самолетът се е спуснал с 500-600 метра. След като пробива облаците, под тях се вижда единствено синята пропаст на Индийския океан.
След още няколко секунди, ръководството стартира да работи и с мудни маневри стартира да се изкачва до 11 километра височина. Тази маневра е коствала живота на към 60 души, които не са поставили своя защитен колан. Онези, които могат да се изправят, незабавно поставят своите кислородни маски. Една от пътничките в суматохата е съумяла да постави своята избавителна жилетка, надува я и с това стартира да се задушава. Междувременно в пилотската кабина продължава да звучи предупредителния сигнал за рухване.
Дори и самолетът да е съумял да се изкачи изцяло безвредно до върха. Нито един от водачите няма никаква визия какво е предизвикало тази маневра. Компютърът също няма информация. Един по един, всички компютри на борда стартират да се рестартират, с цел да се направи диагностика. Един от главните, назовават го PRIM от британското „ Primary “ не съумява да се включи. Рестартират го още веднъж, включват го, изключват го и няма никакъв резултат.
И още веднъж, без никакво предизвестие, самолетът още веднъж се спуска ненадейно надолу. Съливан още веднъж дърпа внезапно лоста и няма резултат, като че ли става очевидец на идващото дежа-вю. Необходими са няколко секунди и още веднъж поема надзор. Спадът става и по-голям. В задната част на самолета, множеството пасажери са закопчани и чакат идващото втурване. Сигналът постоянно е оглушителният зов, който раздира въздуха. В този случай рухването е към 3 минути. Вече е ясно, че мозъкът на самолета не може да действа вярно.
Обикновено неговата функционалност е да държи всичко в редовност, да поддържа самолета в вярна стойка, да резервира височината, оптималното и минималното натоварване и още доста други. И все пак, обратно на водачите, взема решение да прави каквото пожелае и да се намесва в ръководството. Повечето пасажери към този момент са седнали, закопчани са и се молят да няма трето втурване на влакчето на ужасите. Капитан Съливан оповестява, че в резултат на проблеми ще кацнат спешно на помощно летище в Западна Австралия. Там ще ги чака медицински екип, който ще окаже помощ на нуждаещите се. Проблемът обаче е дали самолетът ще е склонен с всичко това.
Отдалеченият град Лермонт рядко посреща полети и откакто площта му не е толкоз огромна, спешните кацания изискват малко помощ, като време тя е от към 30 минути. Единственото, което може да се предложи е една пожарна и две коли за спешна помощ – с толкоз разполагат. Всичко звучи прелестно, само че дано не забравяме, че самите водачи не знаят дали въобще ще стигнат до пистата или не, още по-лошото е, че компютрите не дават никаква информация за самия аероплан. Как може да се спре рухване по време на кацане? Ситуацията има доста въпросителни. Докато компютрите не работят, стартират да се задават идващите въпроси.
Може ли да се спуснат колесниците, може ли да се разпрострат крилата и да се приготвят за кацане, биха ли понижили моторите своята скорост, вместо да я усилят и по какъв начин въобще ще реагира летателния уред на всички тези промени. В този миг информацията от PRIM може да помогне, само че той мълчи. Дори когато търсят на навигацията най-близкото летище, навигацията дава неточност и в този момент се постанова даже да заходят на нюх, взирайки се единствено в пистата.
Съливан и компания мислят доста съществено върху всички сюжети и един в действителност ги тормози – в случай че всичко мине по проект, може ли да се чака, че и спирачките ще сработят? Ако отговорът е негативен, самолетът ще продължи по пистата и ще излезе от нея. Единственото, което остава на капитана е да подходи с педантиката, която е запомнил от военната авиация. След като става военен водач на 24-годишна възраст и лети на F-14 по време на Иранската заложническа рецесия, същият скоро получава и повиквателна за военното учебно заведение Top Gun – среща се в зона 51, където мнозина считат, че има извънземни – няма.
През 1983 година Съливан обменя опит с Австралийските кралски Военновъздушни сили. Остава в дребната страна към 3 години и по-късно се открива вечно, предавайки бойните пагони, с цел да лети на цивилни полети и да е покрай дома си. Единственото, което му идва на разум е да стартира да се снишава на серпантина, да редуцира мощността на мотора и най-после да изправи самолета към пистата, подготвяйки се за кацане, само че при последният завой ще форсира оптимално, с цел да предотврати внезапното снишаване. Само няколко минути над градчето, слага самолета на допустимо най-ниската скорост – при автомобилните термини е еквивалент на оставянето на колата на скорост, не без да подавате газ. След редица спирали и няколко митинга на офицера, Airbus A330 съумява да кацне на пистата. Когато водачите излизат от кабината, разказват видяното като празненство на Хълк, който е минал през всички и е потрошил каквото може.
Датата е 7 октомври 2008 година Що се отнася до героят, той признава, че към този момент не изпитва наслаждение от летенето и даже откакто се връща от 8-месечна отмора, непрекъснато кара под стрес и се тормози за загубата на надзор. Само 3 години по-късно се пенсионира. Може би тук се крие и въпросът за милиони долари: какво се е объркало? Отговорът идва малко по-късно, когато техниците стартират да вадят записите. Оказва се, че при първото внезапно втурване, самолетът е изпитал поредно 10 неточности на системата. Вместо да оповестява за тях, системата взема решение да вземе надзор и избира най-разумния кодиран сюжет. Проблемът обаче е, че в следствие отхвърля да даде надзор. Това до някаква степен повдига и въпроса за забавната автономност, която се постанова все по-често във всекидневието ни. Макар и компютрите да помогнаха на авиацията, те са и същите, които могат да основават тъкмо такива страсти.
Снимки: Wikipedia
