Хокинг призна, че черните дупки имат „мека коса“
Британският астрофизик Стивън Хокинг призна, че черните дупки не гълтам окончателно информацията – част от нея се просмуква на открито във тип на „ мека коса “ – фотони с съвсем нулева сила.
Това излиза наяве от публикация, оповестена в електронната библиотека на Корнуелския университет.
Дълго време учените смятаха, че материята, погълната от черната дупка, не е способна да напусне нейните лимити. Една от страните на този феномен учените от 60-те години на предишния век разказват с фразата „ Черната дупка няма коса “, която значи, че всички черни дупки с идентична маса, заряд и скорост на въртене ще наподобяват и ще се разказват изцяло еднообразно.
Ситуацията станала много по-сложна и спорна през 1975 година, когато фамозният физик Стивън Хокинг открил, че черните дупки последователно ще се „ изпаряват “ с помощта на квантовите резултати и на техния небосвод на събитията, изпускайки сила във тип на излъчване на Хокинг.
Това станало огромен проблем за теоретиците, защото изпарението на черните дупки и раждането на сходно излъчване подразбира, че съвсем цялата информация за квантовото положение на частиците, „ изяждани “ от черната дупка “, като се изключи тяхната маса, заряд и скорост на въртене, ще се губи окончателно, което не може да се случи по законите на квантовата физика.
Хокинг и сътрудниците му в този момент считат, че в действителност това не е напълно по този начин. В новата си публикация, която още не е призната за обява в рецензирано научно издание, те настояват, че част от информацията ще излиза на открито във тип на фотони съвсем с нулева сила, оставащи на мястото на изпаряващата се черна дупка.
Такива частици светлина, които създателите назовават „ меки фотони “, участват в голямо количество във Вселената, само че е невероятно те да бъдат видяни със актуалните уреди заради свръхмалката сила.
Като добавили сходни частици в уравненията, описващи държанието на черните дупки, Хокинг и сътрудниците му разкрили, че тези фотони ще встъпват в ролята на преносители на информация, на които ще бъдат записани данните за някои свойства на частиците, „ изядени “ от черната дупка.
Извличането на информация от тях, даже в случай че учените съумеят да намерят метод за взаимоотношения с тези фотони, ще бъде извънредно комплицирано – създателите на публикацията съпоставят това със задачата за изясняването какво е изгоряло в огъня, като се гледат единствено димът и пламъкът.
Следствие от съществуването на тези фотони ще бъде това, че вместо ясна линия на хоризонта на събитията на черната дупка ще има самобитен набор от „ коса “ от „ меки фотони “, на които като на холограма ще бъде записана част от информацията за погълнатите частици.
Този самобитен „ екран “ ще обновява своето наличие всякога, когато черната дупка изпуска следващата порция излъчване на Хокинг, което още повече ще затрудни неговото проучване.
И въпреки всичко Хокинг и сътрудниците му считат, че сходна концепция ще разреши да се реши осведомителният абсурд, без да се прибягва до фантастични и слабовероятни догатки и отклонения от актуалните физични теории.
