Братът на националната икона на българското освобождение Васил Левски е

Братът на националната икона на българското избавление Васил Левски е заставен да се моли да му бъде дадена каква да е работа, с цел да изкара някой лев и да не почине от апетит. Това се случва единствено осем години след обесването на неговия брат и две години откакто българската страна още веднъж реализира своето, въпреки и отчасти, избавление.

Уви, това надалеч не е единственият случай, при който български революционери и побойници са низврегнати и принудени да живеят в последна бедност в страната, за чието избавление са се борили и са дали кръвта и здравето си. И братът на Левски е един от тези случаи.

Петър Иванов Кунчев е роден през 1844 година в Карлово и е най-малкият наследник на Иван и Гина Кунчеви. За годините до освобождението има относително малко информация. След като приключва образованието си в родното Карлово, се реалокира да живее в Пловдив. Там взе участие интензивно в активността на проведената от брат му Вътрешна революционна организация. След като е обвинен от турците, с цел да не бъде задържан, той съумява да избяга и отива в Белград, където се записва доброволец във Втората българска легия на Георги Раковски.

Още тогава Петър демонстрира по този начин присъщото за Кунчевия жанр неподчинение. Когато е на 20 години, той изрично отхвърля да заплати наложителния за всички пълнолетни мъже немюсюлмани налог " бедел “ с думите: " Данък от мене ще вземе тази страна, която ще изникне върху останките от разрушените пашови служители “.

След обесването на Васил Левски брат му Петър отпътува за Ловеч, с цел да накаже и персонално да убие предателя поп Кръстьо Никифоров и да възвърне справедливостта. Какво се случва в Ловеч не е изцяло известно. Очевидно Петър Левски се среща и беседва с поп Кръстьо, който съумява да го убеди в своята непорочност. Защото, когато си потегля от Ловеч, той към този момент е изрично уверен, че свещеникът не е предал неговия брат и декларира: " Не пипайте Кръстьо! Няма каабат (вина) попът. “ Заради което си печели омразата на фамилията Поплуканови, които са основните разпространители на непотвърдената и до през днешния ден клюка за измяната на поп Кръстьо, написа " Телеграф ".

Доброволец

Петър Кунчев е един от първите доброволци, записали се в четата на Христо Ботев, като в листата на четниците там е записан като Петър Трети Левски. След загадъчното ликвидиране на войводата и разпръскването на четата, той се озовава в групата на Никола Войновски, само че се отделя от нея и отива в София. Там е хванат, съден и изпратен в Диарбекир, откъдето съумява да избяга и в продължение на три месеца се укрива. Участва в Сръбско-османската война от 1876 година, а по-късно и в Руско-османската война от 1877-78 година, донесла освобождението на българските земи, в състава на Българското опълчение. Сражава се при Стара Загора и Шипка в състава на Първа и Трета опълченска тайфа. На Шипка е тежко ранен на три места: в крайници, гърдите и главата. Лекуван е в Търново, а по-късно и в Харков, само че раната на крайници се оказва подлютена, не заздравява и той си остава недъгав за цялостен живот: недъгав, полусляп и полуглух. Това предопределя и живота му в Следосвобожденска България.

Орден

Заради присъединяване си във войната Петър Кунчев е награден с боен медал и Георгиевски кръст за смелост. Получената рана на крайници обаче не му разрешава да си откри непрекъснато работа в отечеството. Съдбата му е тежка и нерадостна. Тъй като няма лично жилище, а бащината му къща е разрушена от турците по време на " Страшното “, братът на Левски е настанен от общината в Карлово в оживялата къща на един избягал турчин. По-късно се мести да живее при сестра си Яна, където с изключение на заслон да има и самун, с цел да не почине от апетит. Животът му там обаче също е тежък, защото самата Яна по това време е вдовица с четири деца и с оскъдните си средства едвам съумява да свърже двата края. За да не й бъде в тежест, братът Петър е заставен да проси по улиците. Той написа няколко настойчиви писма до съветския консул в Пловдив, българина Найден Геров, с молба да ходатайства за него и да му се откри " някоя каква да е работица, която да е подобаваща за физическото ми положение “. Това обаче се оказва много мъчно, защото поради раната в крайници Кунчев е заставен да се движи с бастун и да куца. Освен това той не може да изминава по-дълги дистанции, кашля, задъхва се и елементарно се уморява. Все отново най-после някогашният поборник и бунтовник е назначен за жандарм към общината. Тежкият живот, несгодите, животът в бедност и получените рани в освободителната война обаче оказват своето пагубно въздействие.

Туберкулоза

Петър Кунчев заболява от туберкулоза, която по това време е нелечима и през есента на 1881 година умира след получен белодробен кръвоизлив на улицата, едвам на 37 години. Съдбата на Петър Кунчев, брата на Апостола на българската независимост, е изключително показателна за протичащите се процеси и феномени в Следосвобожденска България. Това е интервалът, в който едвам отърсил се от непознатото петвековно господство, българският народ не просто стартира своя нов живот, само че и в самото общество настава битка за превъзходство и власт.

Една огромна част от живите борци за независимост, неуспели да се вредят, в случай че не за тлъстия кокал или най-малко за трошици от държавната софра, са тотално изтикани и изолирани в периферията и приключват живота си заболели и гладни, в бедност и мизерия. Това е самобитната " признателност “ на българското общество и на техните съвременници за това, че са пролели кръвта си и са били подготвени да дадат живота си за българската независимост. Случаят с брата на Васил Левски не е казус, а по-скоро се трансформира в процедура в дейностите на държавните служители и управници в едвам прохождащата нова българска страна.

Петър Кунчев приключва живота си на улицата, болен, в мизерия и бедност.