Недялка Шилева и Чардафон обявяват Съединението на България, но…
Бракът им изкарва малко повече от 10 години
Недялка Шилева от Голямо Конаре, през днешния ден Съединение е знаменоската на исторически акт през септември 1885 година. Често я назовават Райна Княгиня на Съединението, само че съгласно някои историци това съпоставяне е неуместно и прекомерно пресилено.
За разлика от Райна Попгеоргиева, Недялка не шие знамето, а единствено написа върху него с блажна багра. И в случай че за смелата панагюрка има подозрения, че се люби с Георги Бенковски, то при Шилева любовната история се случва паралелно с акта на съединяване сред Княжество България и Източна Румелия.
Любовта сред 25-годишния Чарда от Габрово – Продан Тишков и 18-годишната Недялка пламва през 1884-5 година. Запознава ги чичо й. Нежните трепети озаряват огромното им ентусиазъм – делата за съединяване на разграничена България.
Поради обстоятелството, че Продан е доста луда глава, в родното му Габрово го назовават чарда – овен говедо.
Той обаче е самоуверен и не се стопира пред нищо. Такава е и Недялка.
Според някои източници двамата вършат знамето на Голямоконарската чета, рисувайки го с блажна багра заради неналичието на време да бъде ушито. На него пишат „ Съединение на България. Долу Румелия! Да живее Н.В. българския княз. Свобода или гибел. Напред, юнаци! “
Друг роман добавя, че преди този момент върху трите метра зелен копринен плат пловдивският художник и фотограф, съмишленик на Левски – Георги Данчов рисува лъв заради неналичието на време да бъде извезан подобен.
Голямо Конаре е центърът, от който потегля Съединението. В селото Продан Тишков се озовава през 1883 година като ротноокръжен сержант-майор. Обикаля селата с коня си, зад а пропагандира популацията. В Голямо Конаре Чардафон провежда своя армия, а по-късно събира от съратници пари за ушиване на революционното знаме. Явната революционна конюнктура в селото притегля вниманието на пловдивската работа по реда, която праща префекта на Пловдив Петър Димитров да въдвори ред.
На идната заран Чардафон отива дружно с още 20-тина съратници в къщата, в която е отседнал Димитров и развява знамето. Така Чардафон афишира съединението на Източна Румелия с България, а думите му биват приветствани от натрупалото се голям брой. Така габровският чарда става първият, провъзгласил Съединението на България.
След провъзгласяването на Съединението в Голямо Конаре, Чардафон потегля с огромна тайфа към Пловдив. Със знамето в ръка и гордо възседнала коня, Недялка Шилева потегля дружно с мъжете към регионалния център. Чардата се влюбва още повече в нея, виждайки я такава безстрашна на коня.
Малко преди Пловдив четниците чуват екот в мрака и всички залягат изплашени в тревата към пътя. Тогава Недялка ги навиква, че такива огромни мъже са по-плашливи от нея нежната жена.
Така мъжете от Голямо Конаре се сепват и връщат бойния дух, и четата продължава към Пловдив, където Съединението на Княжество България и Източна Румелия бива провъзгласено публично.
В същия ден – 6 септември 1885 година Чардафон се сгодява за Недялка, а скоро по-късно се венчават. На 12 октомври 1886 се ражда щерка им Свобода. Втората им рожба е наследник, който кръщават Любен. Чардафон служи в кавалерията и доближава до чин капитан.
Семейният им живот с Недялка обаче е къс – малко повече от 10 години. В края на 90-те години на XIX век двамата се развеждат. Недялка отглежда децата си сама, а Чардафон издъхва на 46 години през 1906 година в родното си Габрово. Жена му го надживява с повече от половин век. И двете им деца умират, без са оставят наследници, а след тях през 1959 година на 92-годишна възраст издъхва и Недялка.
Източник: Уикенд
Недялка Шилева от Голямо Конаре, през днешния ден Съединение е знаменоската на исторически акт през септември 1885 година. Често я назовават Райна Княгиня на Съединението, само че съгласно някои историци това съпоставяне е неуместно и прекомерно пресилено.
За разлика от Райна Попгеоргиева, Недялка не шие знамето, а единствено написа върху него с блажна багра. И в случай че за смелата панагюрка има подозрения, че се люби с Георги Бенковски, то при Шилева любовната история се случва паралелно с акта на съединяване сред Княжество България и Източна Румелия.
Любовта сред 25-годишния Чарда от Габрово – Продан Тишков и 18-годишната Недялка пламва през 1884-5 година. Запознава ги чичо й. Нежните трепети озаряват огромното им ентусиазъм – делата за съединяване на разграничена България.
Поради обстоятелството, че Продан е доста луда глава, в родното му Габрово го назовават чарда – овен говедо.
Той обаче е самоуверен и не се стопира пред нищо. Такава е и Недялка.
Според някои източници двамата вършат знамето на Голямоконарската чета, рисувайки го с блажна багра заради неналичието на време да бъде ушито. На него пишат „ Съединение на България. Долу Румелия! Да живее Н.В. българския княз. Свобода или гибел. Напред, юнаци! “
Друг роман добавя, че преди този момент върху трите метра зелен копринен плат пловдивският художник и фотограф, съмишленик на Левски – Георги Данчов рисува лъв заради неналичието на време да бъде извезан подобен.
Голямо Конаре е центърът, от който потегля Съединението. В селото Продан Тишков се озовава през 1883 година като ротноокръжен сержант-майор. Обикаля селата с коня си, зад а пропагандира популацията. В Голямо Конаре Чардафон провежда своя армия, а по-късно събира от съратници пари за ушиване на революционното знаме. Явната революционна конюнктура в селото притегля вниманието на пловдивската работа по реда, която праща префекта на Пловдив Петър Димитров да въдвори ред.
На идната заран Чардафон отива дружно с още 20-тина съратници в къщата, в която е отседнал Димитров и развява знамето. Така Чардафон афишира съединението на Източна Румелия с България, а думите му биват приветствани от натрупалото се голям брой. Така габровският чарда става първият, провъзгласил Съединението на България.
След провъзгласяването на Съединението в Голямо Конаре, Чардафон потегля с огромна тайфа към Пловдив. Със знамето в ръка и гордо възседнала коня, Недялка Шилева потегля дружно с мъжете към регионалния център. Чардата се влюбва още повече в нея, виждайки я такава безстрашна на коня.
Малко преди Пловдив четниците чуват екот в мрака и всички залягат изплашени в тревата към пътя. Тогава Недялка ги навиква, че такива огромни мъже са по-плашливи от нея нежната жена.
Така мъжете от Голямо Конаре се сепват и връщат бойния дух, и четата продължава към Пловдив, където Съединението на Княжество България и Източна Румелия бива провъзгласено публично.
В същия ден – 6 септември 1885 година Чардафон се сгодява за Недялка, а скоро по-късно се венчават. На 12 октомври 1886 се ражда щерка им Свобода. Втората им рожба е наследник, който кръщават Любен. Чардафон служи в кавалерията и доближава до чин капитан.
Семейният им живот с Недялка обаче е къс – малко повече от 10 години. В края на 90-те години на XIX век двамата се развеждат. Недялка отглежда децата си сама, а Чардафон издъхва на 46 години през 1906 година в родното си Габрово. Жена му го надживява с повече от половин век. И двете им деца умират, без са оставят наследници, а след тях през 1959 година на 92-годишна възраст издъхва и Недялка.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.net
КОМЕНТАРИ