Брад Дуриф осъзнава, че е време да се оттегли от

Брад Дуриф осъзнава, че е време да се отдръпна от актьорската работа, когато стартира да не харесва нито една от функциите, които му оферират. Най-просто казано – усеща се празен.

Това чувство стартира през 2013 година откакто играе в пиеса на Тенеси Уилямс дружно с Аманда Плъмър. За нея споделя, че е най-хубавата актриса, с която в миналото е работил. А за себе си споделя, че прекарването е било извънредно. След това обаче стартира да се усеща изтощен.

„ След известно време ми стана ясно, че просто не желая да работя повече “, споделя той пред The Guardian.

Днес живее в къща в северната част на щата Ню Йорк дружно с приятелката си Клаудия и котките Горчица и Дракон. Вместо да се занимава с актьорство, Дуриф работи по огромна клетка, с цел да могат котките да остават през нощта на открито, само че и да са в сигурност.

„ Наричам го котешки град. Един другар ми оказа помощ. А след това сподели: „ Скъпо излизат тия котки “, споделя 75-годишният артист.

Дуриф толкоз се любува на пенсионирането си, че въобще не мисли за никакви задължения. Когато въпреки всичко се уговори с някого, би трябвало да му припомнят, че закъснява, тъй като той е забил нос в някой фентъзи разказ и напълно е не запомнил, че би трябвало да свърши нещо.

Но за диалог с Дуриф си коства да почакаш. Той е прелестен събеседник, цялостен с истории, а актьорската му кариера е изключителна комбинация от облици, написа английското издание.

Пробива си път в киното с ролята на Били Бибит в „ Полет над кукувиче гнездо “, филмът, който бетонира Джак Никълсън като един от най-големите артисти на всички времена. Но кариерата на Дуриф също потегля нагоре. Номиниран е за „ Еми “ за ролята си на Дон Кокран в сериала „ Дедууд “ на HBO, въпреки и няколко десетилетия по-късно.
IMDB | Дуриф в ролята на заекващия пациент Били Бибит, който е въодушевен от държанието на Макмърфи, изигран от Джак Никълсън
Най-известната му роля евентуално е на Грима Змийския език във „ Властелинът на пръстените “. Там неговият воин оказва помощ на злодея Саруман откакто по-рано е предал краля на Рохан – Теоден. В последна сметка Грима е основен облик от историята като даже самичък убива злия вълшебник. Освен това Дуриф дава гласа си и на Чъки, сериен палач, вселил се в детска кукла – дългогодишна хорър поредност.

Дуриф е в бизнеса повече от 50 години. За това време се е женил два пъти, една от дъщерите му е актриса, а доведената е сценарист и режисьор.

„ Да си артист значи да живееш в огромно напрежение, което се натрупа, даже когато нещата са добре “, споделя Дуриф.

В днешно време той споделя, че е добре финансово, само че не постоянно е било по този начин.

„ Не печелех пари с лекост. Справях се и успявах да устоявам фамилията си, само че не беше елементарно. “

После идва и психическото напрежение. Да си непрекъснато в роля е много мъчно. По време на фотосите на „ Властелинът “ режисьорът Питър Джаксън споделя, че Дуриф говорел с английския акцент като героя си Грима, даже когато не снимат и са на закуска да вземем за пример.

Едва откакто приключил работата Дуриф си върнал американския акцент, а някои хора от екипа решили, че това в действителност е роля и родното му наречие е много едва.
IMDB| Брад Дуриф и Бърнард Хил във „ Властелинът на пръстените: Двете кули “ (2002)
Но това е по-скоро комплимент. Дуриф има проблем с това, че му се постанова да влиза в характери, които в действителния живот презира. Един ден в последна сметка споделя на мениджъра си:

„ Ако ролята е на неприятен човек, не ме интересува. Твърде доста такива съм изиграл и не ми харесва по какъв начин се усещам по-късно “.

Ако би трябвало да направи равносметка, тя е следната:

„ Да намериш смисъл, това е борбата “.

„ През множеството време успявах да изляза от роля. Но в последна сметка се случи по този начин, че някои неща останаха у мен. Не че бях вманиачен, просто някои страсти не изчезнаха. Изиграх доста убийци и други много мрачни функции. Беше ми мъчно да се измъкна от тях “, споделя Дуриф.

Първият подобен облик е от кино лентата Изгаряне в Мисисипи от 1988 година В него Дуриф играе служител на реда принудител и расист, който бие жена си. В нейната роля е Франсис Макдорманд. Един ден, спомня си той, двамата са снимали сцена, а по-късно Макдорманд била в гримьорната.

„ След това, което ѝ бях направил, си помислих – това ли съм аз, това ли е животът ми. Аз се бях разпознал с този облик и изпаднах в същинска меланхолия за две-три години “, споделя Дуриф.

От тази дупка излиза с помощта на различен филм - Wings of Desire на Вим Вендерс. Спомня си, че в него имало въодушевяващ монолог за това какво е да си жив.

Дуриф е роден през 1950 година в Западна Вирджиния. Казва, че е имал хубаво, само че и мъчно детство. В учебно заведение има проблеми – не може да се концентрира, нито пък помни добре. По-късно схваща, че страда от недостиг на вниманието.

Баща му умира, когато е дребен и майка му се омъжва наново. Пастрокът, съгласно Дуриф, е „ сложен човек “, който се е опитвал да му помогне с ученето, само че единствено го стресирал още повече.

Успява да приключи и се записва в университет, където не остава дълго. Мести се в Ню Йорк и попада в театрална натрупа. На едно от техните представления го вижда режисьорът Милош Форман и го кани за ролята на Бибит в „ Полет над кукувиче гнездо “.

Дуриф е „ хвърлен в дълбокото “ още с първата си значима роля, тъй като би трябвало да изиграе психологично болен. Тъй като героят му би трябвало да заеква, той взима назаем учебник от логопед и прави всичко наобратно.

„ Правех извършения за заекващи на обществени места. Имаше извънредно доста хора и ситуацията беше стресираща “, спомня си той.

Усилията се отплащат. Едва на 24 години той е номиниран за „ Оскар “ за поддържаща роля, печели „ Златен глобус “ и БАФТА. Днес споделя, че „ най-изключителното прекарване “ е този филм. Защото „ нещата се получиха вълшебен “.

След това има работа все по-често, само че и бързо открива, че „ щях да съм присъщ артист, само че не и звезда “. Но и това си е кариера.

Играе в два кино лентата (Dune от 1984 година и Blue Velevet от 1986 г.) на Дейвид Линч, за който споделя, че е бил „ вманиачен талант “.

През 1988 година идва Chucky, на който Дуриф дава гласа си. Проектът е сполучлив и са снимани още седем продължения на историята, телевизионно предаване и други През 2013 година щерка му Фиона също играе в следващото продължение.

Дуриф озвучава всички серии без една. Казва, че известно време се лутал какъв акцент да избере за този маниакален палач, само че в последна сметка стигнал до извода, че този воин „ обича работата си “, т.е. убийствата и се опасява единствено от това да не бъде пропуснат. А самият Дуриф?

„ Да, в предишното постоянно съм мислил и съм се плашил. Сега – колкото повече се доближава този миг, толкоз по-малко се опасявам “.

След Chucky хорърите стават главно поле за изява на Дуриф. Не че той е търсил тъкмо този род, просто нещата по този начин се получават. А той е признателен, че има работа. Особено откакто става татко.

„ Трябваше да се отгледам детето си. И, в случай че се постанова, да продавам себе си “, споделя Дуриф.

Парите ли са били главният претекст?

„ Когато имам роля, давам всичко от себе си. Нека просто кажем, че водеща е била потребността от работа “, дава отговор той.

През 90-те има интервали, в които играе в по шест-седем кино лентата. За тези функции споделя:

„ Не мога да допускам, че хората харесват работата ми, това просто ме изумява. Гледам се и виждам всевъзможни дефекти и неточности “.

„ Властелинът на пръстените “ е един от върховете в кариерата му. Спомня си по какъв начин са снимали в Нова Зеландия, а той стоял, облечен в костюм на дървена цитадела, гледал заснежени върхове и артисти с мечове, които тичат към дървени колиби.

„ До мен стоеше Иън Маккелън (Гандалф), който сподели: Имаме шанс, че сме артисти “.

Въпреки всичките сложни моменти, Дуриф счита себе си за късметлия с сполучлива кариера. И по никакъв начин не се тревожи по какъв начин ще го запомнят.

„ Това е неуместно. Смисълът на един филм е да гледаш история. Не става въпрос за моята или нечия друга кариера “, споделя артистът.