Бойко Борисов влезе в окопна политическа война - и то в губеща позиция. Срещу него са всеобщите настроения на над 60 % от българите, саморазпалващи се митинги и възходящо сериозно отношение на публична Европа, която все по-трудно преглъща корупцията в България. Особено когато тази корупция от нереален проблем се материализира в съответен запис или фотография. Генералната тактика на премиера е, меко казано, също под въпрос: свикването на Велико национално заседание беше на процедура торпилирано от Движение за права и свободи, които направиха събирането на 160 гласа за нова конституция малко евентуално. Партньорите му от “Обединени патриоти ” пък наподобява блокираха концепциите за мажоритарни избори, които биха дали някакъв електорален
бонус на ГЕРБ или най-малко дребна законодателна победа, с която да се похвалят. За похлупак пристигна и разкритието в “Шпигел ” за нечовешкото и противоправно (като нарушаващо съществени права) предаване на турски жител на режима на Ердоган: скандал, който единствено прибавя отрицателни краски към един към този момент много неатрактивен управнически имидж.
Надеждата обаче умира последна и макар лавината от неприятни вести Борисов не се предава. Какви са ресурсите, с които разполага? И на какво знамение може да залага?
Умората
Правителствените представители всяка вечер броят протестиращите, с цел да илюстрират тезата си, че хората се уморяват. Всяко знамение за три дни, най-вече за 60. Достигне ли се този рубеж, силата спада и публичният интерес към митинга понижава. Така ли е в действителност?
Проблемът тук е, че погнусата остава, а доверието към този момент е отлетяло. Протестът, даже и по-епизодичен, яде от известността и на ГЕРБ, и на Борисов. Избори по този начин или другояче ще има: резултатът ще си проличи на тях. А и пламъкът на недоволството тлее и при всяка неверна или съмнителна стъпка на държавното управление се разгаря в всеобщи събирания на хора.
Раздаването на пари
България е в относително добра финансова форма и Борисов ще употребява този факт, с цел да си купи в случай че не известност, то най-малко време. Проблемът с тази тактика е, че тя не работи за електората на ГЕРБ - хората в средата на обществото, които се интересуват от положително и отговорно ръководство.
ГЕРБ сякаш е дясна партия, а пък е подготвена да раздава пари освен без промени, а просто с цел да отсрочи даден проблем. 50-те милиона за централата от Маришкия басейн са добър образец: отсрочване на сложното решение за прекосяване към по-зелени технологии за идващото държавно управление, с цел да се обезпечи мълчанието на синдикатите.
Еврофондове и заеми
С участието на България в банковия съюз и с проектите на Европейски Съюз за оздравителен фонд в рецесията с ковид, пред страната се откриват доста положителни благоприятни условия за достъп до на ниска цена кредитен запас. Борисов към този момент употребява тази опция, с цел да вземе дълготраен заем.
Този заем е огромно прелъщение в една предизборна обстановка. А рискът е той да бъде употребен за държавен пиар под една или друга форма. Най-малкото не е ясно дали има някаква тактика за изразходването на парите. Но неналичието на тактика е плюс, в случай че задачата е ad hoc разпределяне на средства за поизтупване на прашасал имидж.
Влошаване на епидемиологичната обстановка
Популярността на Борисов и ГЕРБ набъбнаха доста по време на изключителното състояние и карантината. Действията на щаба и военачалник Мутафчийски завоюваха доверието на голяма част от хората, въпреки че имаше и значително критици. Борисов може би се надява на някакво сходно знамение в по-късната есен. В една и съща река обаче мъчно се влиза два пъти. Авторитетът на военачалник Мутафчийски беше към този момент използван. А и бе подронен от бързото анулиране на всички ограничения на щаба, както и от втората вълна на вируса в България.
Макар че заболяването е доста рискова, към този момент имаме по-добра визия за нея. Имаме и концепция какво е нужно за битката против вируса. Така че надали ще се стигне до “извънредност ”, сходна на тази от март, април и май, която да даде опция на държавното управление да вземе цялата власт, да суспендира парламентарния живот и да организира ежедневни “извънредни ” брифинги.
Това не пречи на Цвета Караянчева обаче да затвори достъпа до Народното събрание за жители и специалисти: добър образец за това по какъв начин коронавирусът може да се употребява за недотам чисти политически цели.
Обнова на персоналния състав в ГЕРБ
Като експерт по психическата и физическата подготовка на персоналния състав Борисов безспорно мисли за привличане на нови лица в партията си. Те най-вероятно ще дойдат от люпилнята за “десни ” фрагменти на Георги Харизанов: консервативни младежи, скептични към Европейски Съюз и възторгващи се от националпопулисти като Тръмп, Фараж и Льо Пен. Този профил и сега участва в ГЕРБ, само че е съсредоточен в персоната на Георги Марков, което му придава гръмък, само че маргинален темперамент. Идеята на обновата очевидно ще е този профил да влезе повече в мейнстрийма и на ГЕРБ, и на българската гласност.
Същевременно Николай Младенов, който несъмнено има различен профил, направи голям брой обществени изяви, което дава съображение да се мисли, че и той ще е част от актуализирания персонален състав. Дори може би като “експертен министър председател ”. Каквито и да са качествата на вероятните нови лица обаче, те надали ще са измежду тези, които са имали сериозна позиция към корупционните практики в ръководството, довели до митингите. В този смисъл “обновата ” няма да бъда разпозната като такава най-малко от 60 % от българите. Но пък част от останалите може и да оценят желанието на Борисов да се обкръжи с повече политици а ла Георги Марков, легитимирани за пред Европа от един-двама като Николай Младенов.
Търсене на бъдещи сътрудници
Борисов знае, че не може да се разбере с " Демократична България ", в случай че не се съгласи да разплете мрежата от зависимости, които си е построил с Движение за права и свободи и други играчи. Но това не може да стане, а и той не желае да го прави. След избора на Корнелия Нинова Българска социалистическа партия ще отхвърлят взаимни отстъпки с ГЕРБ. Остава Слави Трифонов. И Борисов е насочил целия си сексапил към него: самичък предложи понижаване на депутатите на 120, стана бранител на мажоритарната система, проправителствените медии се концентрират върху " Демократична България " и Радев и като цяло са по-щадящи към партията на Слави.
Самият Трифонов не е излъчил сигнал, че се поддава на офанзивата на Борисов и стои твърдо зад идеята на митингите. Но позиционирането на ГЕРБ към него е очевидно и надали е толкоз учудващо.
Притчата за таралежа и лисицата
Таралежът знае едно нещо. Лисицата има доста номера. Протестиращите са таралеж - те са уверени, че Борисов е прекрачил границата, оттатък която не може да остане министър председател на държава-член на Европейски Съюз. И по тази причина упорстват той и неговото магистратско алтер его - Иван Гешев - да си отидат. Борисов обаче е лисица - той надали се съмнява в правотата на този общ извод, само че знае голям брой дребни хитрини, които може и да му разрешат да бутне таралежа в реката.
Ако това надлъгване успее, България може да се срути до нещо приблизително сред Европейски Съюз и Беларус. Да стане една демократично-автократична птицечовка, хибрид сред европейски искания и способи, познати от властническите страни, в които водачът - каквото и да се случи - все остава на власт.
Това сриване може и би трябвало да се избегне.
Б. ред. - Коментарът на Даниел Смилов е от
