За местния вот и едната надежда
Боян Юруков е старши програмист и механически началник в немска компания за финансови услуги. Отговаря за консолидираното на системите за търговия на някои от най-големите банки, корпорации и фондове в света. Активист е на " Да, България! ". Текстът е от блога му.
Във Франкфурт, както и в други огромни градове на Германия, има една особена форма на представителност. Може да ги определите като локални препоръки, квартални събрания или просто формализирани организации от живеещите там. За тях има избориq редом с локалния вотq с големи бюлетини и даже акции. За тези неща се харчат милиони от бюджета, с които дейно се подкрепят локални печатници, само че резултатът е необикновен. Целите на тези препоръки, както и на другите заети с въпросите на емигрантите и прочие, е да имат ролята на емисари пред кмета и общинския съвет – да повдигат въпроси, проблеми и да връщат отговорите на локално равнище. Работата е там, че единственият резултат от цялото това упражнение е чист PR.
На срещите в действителност се разискват проблеми, дава обещание се, че ще се приказва с кмета и на идната се или се изяснява, че " ма то в този момент няма пари ", " ма не е чак толкоз зле ", " чакаме утвърждение на ремонта ", " по този начин беше по проект ", или се афишира като победа нещо от дълго време планувано в общината. Настрана от това, че членовете постоянно са свързани с определените общински съветници, самата концепция на тези препоръки е да потушава локалното неодобрение до момента в който в това време
основава много мощно възприятие, че правиш нещо, че гласът ти има значение и се чува.
Именно последното е извънредно значимо за една народна власт. Не значително инсценирано, както горния образец, а действително. Няма значение дали приказваме на локално или държавно равнище, в случай че хората не виждат, че гласът в урните или гласът им на улицата има някакво значение и трансформира нещо, то те най-често ще гласоподават с краката си. В една лекция на Иван Кръстев описваше точно този резултат на отворените граници.
Все повече от хората, които най-вече имат потребност от смяна поради икономическото, общественото си положение или средата, в която живеят, са обезверени от демократичния развой и изобщо опцията да трансформират нещата към себе си за всички. И не гласоподават, не вземат участие. Вместо това вземат решение да трансформират нещата за себе си, като се реалокират. Огромен % от българските емигранти в Германия живеят под прага на бедността. Не малко експерти с положителни приходи в България вземат решение да заминат, без значение че няма да могат да работят на равнището, на което са били до момента, и даже да имат същия стандарт, както в България. Причината за избора им е не стопански, а в убеждението, че някъде там ще могат да въздействат на средата си повече, в сравнение с там, където са били до момента. Че има по-добър аспект напред, даже стъпвайки на по-ниско ходило в обозримо бъдеще.
В последните месеци и години в България нещата са тръгнали обратно.
Докато стопанската система и приходите се носят по течението на общия напредък в Европа, демокрацията, общественото развиване, върховенството на закона и свободата на медиите са се ускори надолу. Убедени сме, че гласовете ни нямат значение, и по тази причина не гласуваме. Знаем, че законите, етичните кодекси, прозрачността нямат значение и същите тия ще крадат, санкционират и затварят устата, без да се крият.
Действията на кабинета и прокуратурата в последните седмици са показателни за това. Оставки за съдбовни неточности, несръчност, безпринципни решения и явна корупция няма. Нито при лекуването на деца, тол системата, пробива на Национална агенция за приходите, къщите за посетители или евтините жилища. Безскрупулността на прокуратурата смесена с непросветеност и отявлен реваншизъм водят до още по-дълбоко обезверяване в личните сили и самообладание да промениш нещо, даже с нещо малко като гласа си.
В този смисъл оптимистичният взор към локалния избор след по-малко от три месеца изгледа като детински наивитет. Призивите за гласоподаване звучат празно.
Как да промениш нещо, щом всичко е оплетено като свински вътрешности?
Наистина, в Истанбул реализираха смяна – лишиха властта от човек, съвсем осъществил упоритостта си да стане деспот. Въпреки реториката, с която обличаме тази победа на протестния избор там, спечелилият надалеч не е " човек от народа ". Екрем има дълга политическа кариера и надалеч не е " аусайдер " или цивилен деятел, както го рисуват някои. Това не трансформира огромната смяна, която донесе със самото си идване, само че и демонстрира, че за такава не е нужна единствено едната упоритост и това да си срещу статуквото, а да имаш съответен проект и по-важното – личностен и политически потенциал да го изпълниш.
Истанбул обаче е най-много образец за вяра – нещо се трансформира. Имахме такива не един или два в последните 10 години, само че скоро по-късно нещата тръгваха още по-надолу. И до момента в който Борисов реже лентички, когато астролозите му кажат, че може, а Цацаров и сие натрапчиво отхвърлят да проверяват КОЙто би трябвало, младите дейни хора на България от ден на ден се обезверяват, че гласът и протесът им има значение.
Местният избор е късмет да се промени това. Докато Народното събрание и държавното управление са тези, които дефинират накъде върви страната, локалната власт е тази, която въздейства най-пряко и бързо на живота на всеки от нас. Това са тротоари, замърсяване, градини, паркинги, презастрояване, вложения, налози и прочие детайли на градската среда и локалната стопанска система.
През локалната власт се разпределя учудващо голям обществен запас
и се вижда най-бързо някаква смяна или безучастие.
В никакъв случай не споделям, че би трябвало да вкарваме препоръки като тези във Франкфурт. Има много неща, които не следва да заемаме от " европата ". Показателно е обаче по какъв начин се покачва доверието в работата на локалната власт и възприятието, че гласът ти има значение. В България имаме голям брой такива цивилен начинания, които подлагат на критика, оферират и разискват. Проблемите идват, когато се търси сцепление с локалната власт, разговор, търсене на компромис освен с бизнеса, само че и сред самите жители и желанията им. Това към този момент е същинската политика във типа, както следва да работи, и значително, която виждаме във Франкфурт и даже Истанбул.
Въпросът е дали ще я забележим в София, Пловдив, Варна, Бургас и всяко малко градче и село в България. В множеството вероятно не – прекомерно овладени са от локални деспоти. В огромните градове обаче е допустимо. При това не просто промяна на властта с който там обещае добре звучащи неща, а и с опция да се изпълнят същите и да срещне позициите на най-малко множеството в града. Защото до момента в който се жалваме от мръсния въздух и тесните тротоари, никой не желае да се стеснят улиците или лимитират колите в центъра. Често не се замисляме какъв брой аспекти на локалното ръководство има оттатък това, което може да снимаме в градската среда.
Възможността, която този локален избор дава, е да се покаже, че може да се промени нещо.
Това е сигнал, толкоз необходим на демокрацията ни, в миг на институционален произвол,
окопаване на олигарси и безотговорност на политици. Един кмет или общински съвет може да наподобява нещо маловажно, само че в действителност постоянно въздейства доста повече и по-пряко на всекидневието ни, в сравнение с тези в Народното събрание.
Затова в идващите 12 седмици вникнете повече в претендентите, които се издигат – кои са, какво оферират, какъв брой са наясно освен с предложенията си, само че и със същността на локалната власт, какъв е потенциалът им да изпълнят обещанията си и какъв сигнал ще изпратят даже със самото си избиране. Ще има доста популисти, демагози и протестни претенденти. Трябва да ги премерим и отсеем.
Важното е да разберем, че локалният избор има също толкоз огромно значение като националния и не следва да минава неусетен. Иначе гласът ни несъмнено няма да има значение.
Във Франкфурт, както и в други огромни градове на Германия, има една особена форма на представителност. Може да ги определите като локални препоръки, квартални събрания или просто формализирани организации от живеещите там. За тях има избориq редом с локалния вотq с големи бюлетини и даже акции. За тези неща се харчат милиони от бюджета, с които дейно се подкрепят локални печатници, само че резултатът е необикновен. Целите на тези препоръки, както и на другите заети с въпросите на емигрантите и прочие, е да имат ролята на емисари пред кмета и общинския съвет – да повдигат въпроси, проблеми и да връщат отговорите на локално равнище. Работата е там, че единственият резултат от цялото това упражнение е чист PR.
На срещите в действителност се разискват проблеми, дава обещание се, че ще се приказва с кмета и на идната се или се изяснява, че " ма то в този момент няма пари ", " ма не е чак толкоз зле ", " чакаме утвърждение на ремонта ", " по този начин беше по проект ", или се афишира като победа нещо от дълго време планувано в общината. Настрана от това, че членовете постоянно са свързани с определените общински съветници, самата концепция на тези препоръки е да потушава локалното неодобрение до момента в който в това време
основава много мощно възприятие, че правиш нещо, че гласът ти има значение и се чува.
Именно последното е извънредно значимо за една народна власт. Не значително инсценирано, както горния образец, а действително. Няма значение дали приказваме на локално или държавно равнище, в случай че хората не виждат, че гласът в урните или гласът им на улицата има някакво значение и трансформира нещо, то те най-често ще гласоподават с краката си. В една лекция на Иван Кръстев описваше точно този резултат на отворените граници.
Все повече от хората, които най-вече имат потребност от смяна поради икономическото, общественото си положение или средата, в която живеят, са обезверени от демократичния развой и изобщо опцията да трансформират нещата към себе си за всички. И не гласоподават, не вземат участие. Вместо това вземат решение да трансформират нещата за себе си, като се реалокират. Огромен % от българските емигранти в Германия живеят под прага на бедността. Не малко експерти с положителни приходи в България вземат решение да заминат, без значение че няма да могат да работят на равнището, на което са били до момента, и даже да имат същия стандарт, както в България. Причината за избора им е не стопански, а в убеждението, че някъде там ще могат да въздействат на средата си повече, в сравнение с там, където са били до момента. Че има по-добър аспект напред, даже стъпвайки на по-ниско ходило в обозримо бъдеще.
В последните месеци и години в България нещата са тръгнали обратно.
Докато стопанската система и приходите се носят по течението на общия напредък в Европа, демокрацията, общественото развиване, върховенството на закона и свободата на медиите са се ускори надолу. Убедени сме, че гласовете ни нямат значение, и по тази причина не гласуваме. Знаем, че законите, етичните кодекси, прозрачността нямат значение и същите тия ще крадат, санкционират и затварят устата, без да се крият.
Действията на кабинета и прокуратурата в последните седмици са показателни за това. Оставки за съдбовни неточности, несръчност, безпринципни решения и явна корупция няма. Нито при лекуването на деца, тол системата, пробива на Национална агенция за приходите, къщите за посетители или евтините жилища. Безскрупулността на прокуратурата смесена с непросветеност и отявлен реваншизъм водят до още по-дълбоко обезверяване в личните сили и самообладание да промениш нещо, даже с нещо малко като гласа си.
В този смисъл оптимистичният взор към локалния избор след по-малко от три месеца изгледа като детински наивитет. Призивите за гласоподаване звучат празно.
Как да промениш нещо, щом всичко е оплетено като свински вътрешности?
Наистина, в Истанбул реализираха смяна – лишиха властта от човек, съвсем осъществил упоритостта си да стане деспот. Въпреки реториката, с която обличаме тази победа на протестния избор там, спечелилият надалеч не е " човек от народа ". Екрем има дълга политическа кариера и надалеч не е " аусайдер " или цивилен деятел, както го рисуват някои. Това не трансформира огромната смяна, която донесе със самото си идване, само че и демонстрира, че за такава не е нужна единствено едната упоритост и това да си срещу статуквото, а да имаш съответен проект и по-важното – личностен и политически потенциал да го изпълниш.
Истанбул обаче е най-много образец за вяра – нещо се трансформира. Имахме такива не един или два в последните 10 години, само че скоро по-късно нещата тръгваха още по-надолу. И до момента в който Борисов реже лентички, когато астролозите му кажат, че може, а Цацаров и сие натрапчиво отхвърлят да проверяват КОЙто би трябвало, младите дейни хора на България от ден на ден се обезверяват, че гласът и протесът им има значение.
Местният избор е късмет да се промени това. Докато Народното събрание и държавното управление са тези, които дефинират накъде върви страната, локалната власт е тази, която въздейства най-пряко и бързо на живота на всеки от нас. Това са тротоари, замърсяване, градини, паркинги, презастрояване, вложения, налози и прочие детайли на градската среда и локалната стопанска система.
През локалната власт се разпределя учудващо голям обществен запас
и се вижда най-бързо някаква смяна или безучастие.
В никакъв случай не споделям, че би трябвало да вкарваме препоръки като тези във Франкфурт. Има много неща, които не следва да заемаме от " европата ". Показателно е обаче по какъв начин се покачва доверието в работата на локалната власт и възприятието, че гласът ти има значение. В България имаме голям брой такива цивилен начинания, които подлагат на критика, оферират и разискват. Проблемите идват, когато се търси сцепление с локалната власт, разговор, търсене на компромис освен с бизнеса, само че и сред самите жители и желанията им. Това към този момент е същинската политика във типа, както следва да работи, и значително, която виждаме във Франкфурт и даже Истанбул.
Въпросът е дали ще я забележим в София, Пловдив, Варна, Бургас и всяко малко градче и село в България. В множеството вероятно не – прекомерно овладени са от локални деспоти. В огромните градове обаче е допустимо. При това не просто промяна на властта с който там обещае добре звучащи неща, а и с опция да се изпълнят същите и да срещне позициите на най-малко множеството в града. Защото до момента в който се жалваме от мръсния въздух и тесните тротоари, никой не желае да се стеснят улиците или лимитират колите в центъра. Често не се замисляме какъв брой аспекти на локалното ръководство има оттатък това, което може да снимаме в градската среда.
Възможността, която този локален избор дава, е да се покаже, че може да се промени нещо.
Това е сигнал, толкоз необходим на демокрацията ни, в миг на институционален произвол,
окопаване на олигарси и безотговорност на политици. Един кмет или общински съвет може да наподобява нещо маловажно, само че в действителност постоянно въздейства доста повече и по-пряко на всекидневието ни, в сравнение с тези в Народното събрание.
Затова в идващите 12 седмици вникнете повече в претендентите, които се издигат – кои са, какво оферират, какъв брой са наясно освен с предложенията си, само че и със същността на локалната власт, какъв е потенциалът им да изпълнят обещанията си и какъв сигнал ще изпратят даже със самото си избиране. Ще има доста популисти, демагози и протестни претенденти. Трябва да ги премерим и отсеем.
Важното е да разберем, че локалният избор има също толкоз огромно значение като националния и не следва да минава неусетен. Иначе гласът ни несъмнено няма да има значение.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ