Боян Рашев, екологичен и енергиен специалист Преди няколко години преживях

Боян Рашев, екологичен и енергиен експерт

Преди няколко години претърпях напрежението от първия си персонален конфликт с новото екологично обучение в учебните заведения. Беше тъкмо преди подписването на Парижкото съглашение за климата в края на 2015 година Дъщеря ми, тогава в 4. клас, показа, че „ въглеродният диоксид е главният замърсител на въздуха “ – безусловно погрешно, само че необятно употребявано обръщение, целящо да сътвори витално нужния на политиците облик на ултимативното зло, против което да се борят непременно. Тогава деликатно изчетох целия урок по „ Замърсяване на въздуха “, с цел да открия, че е безусловно построен от полуистини и идеологически внушения.

Днес, бруталното потребление на наивността, всеобщите „ климатични стачки “ на младежи в Западна Европа и необятната поддръжка измежду най-младите за социалистически памфлети като Green New Deal[1] на лявото крило на Демократите в Съединени американски щати ясно демонстрират какъв брой надалеч е стигнал процесът по промиване на мозъци, благозвучно наименуван „ екологично обучение “.

В България махалото прелетя от единия до другия екстремум изключително бързо. В края на 80. димящият комин беше знак на напредъка на националното стопанство, а екологичното ни обучение се свеждаше до основи на екологията в най-тесен смисъл на думата. Посланието беше „ Човекът ще победи природата! “

Днес, с нахлуването на модерните дела в учебните заведения, съвсем към всеки урок ще намерим пояснение по какъв начин някаква човешка активност вреди на природата и би трябвало да бъде ограничавана, растежът на популацията е в основата на казуса, а посланието е от сорта „ Природата няма потребност от хората! “

И двата гореописани разновидността са еднообразно безумни и нездравословни – както за хората, по този начин и за природата. Спешно имаме потребност екологичното обучение в учебните заведения да бъде сложено на рационална основа, с цел да не създава просветителната ни система кафяви или зелени зомбита.

Всичко стартира с базовия, чужд за 99% от хората, исторически факт:

Състоянието на околната среда, ресурсната обезпеченост и способността за отбрана от естествени бедствия на човечеството непрестанно се усъвършенстват!

Ако не ви се четат учебници по история на положението на околната среда, хвърлете взор върху данните в уеб страницата Our World in Data – ще се шокирате какъв брой огромно е разминаването сред усещанията и действителното състояние. Напредъкът се дължи на комбинация от взаимно свързани процеси, които през днешния ден асоциираме с раждането на капитализма, енергийната и индустриална гражданска война от 19. век до актуалните софтуерни пробиви. Движи ги свободата – свободни хора, които желаят да живеят по-добре и осъзнават персоналната си отговорност и свободен пазар, който безмилостно санкционира всяка неефективност, основава нови технологии и решения за всеки проблем и обезпечава благосъстоянието, което ни дава опция да желаеме, можем и чакаме повече.

Горното би трябвало да промени цялата философия на екологичното обучение. От вменяващо виновност за съсипването на планетата и търсещо светлото бъдеще в пещерите от тъмното минало, то би трябвало да се трансформира в рационално изложение и пояснение на исторически и сегашни проблеми, решения, достижения и вероятни стъпки напред. Екологичното обучение би трябвало систематично да разрушава мита за „ благородния дивак “, който живеел „ в естетика с природата “ и тъкмо по тази причина междинната дълготрайност на живота му не надвишава 30 година То би трябвало да основава привички, които са значими за живота в човешкото общество като това да си изхвърляме боклука на избраните за задачата места. То би трябвало да учи, че с цел да живеят милиони хора добре в един град, има потребност от правила, които се отнасят за всички и не е зле да ги съблюдаваме. То би трябвало да учи на почитание към живота на всяко създание, само че и да приема обстоятелството, че милиони животни се отглеждат с единствената цел да служат за храна.

Ето и няколко съвета за съответно екологично обучение в учебните заведения:

Математика : Децата би трябвало да имат визия от мащаб и да осъзнават смисъла на разликите в порядъците и мерните единици.

Физика: Децата би трябвало да знаят, че слънцето постоянно залязва, вятърът постоянно не духа, гравитацията дърпа все надолу, термодинамиката пречи от нищо да сътворяваме нещо, а сила и енергетика са много разнообразни неща.

Химия: Не е зле предразсъдъците към всякакви субстанции да бъдат разбивани, а децата да научават, че понятия като „ замърсяване “, „ токсини “, „ отрови “ са постоянно относителни. Дозата прави както лекарството, по този начин и отровата.

Биология и екология: Да, естественият асортимент в действителност работи и не, популационните закони за животните не важат за хората. Защото можем да сътворяваме и разменяме.

Икономика: Да, с цел да схващат децата какво се случва и по какъв начин може да се реши екологичен проблем, те би трябвало да познават главните закони на пазарната стопанска система – тази, която разказва и предсказва действителното държание на свободния субект.

Производствени процеси и вериги: Децата би трябвало да знаят от кое място идват силата, металите, минералите, храните – обяснявайте, показвайте, развеждайте ги! Днес, те не вършат връзка сред преносимия компютър си и медната мина, сред светлината у дома и Топлоелектрическа централа., сред храната в чинията и свинефермата. Още по-малко пък знаят по какъв начин действат всички тези неща. Чували са единствено, че са неприятни и живеят с красивата илюзия, че можем и без тях.

Няма съвършено решение: Всяко решение на екологичен проблем е с цената на странични резултати. Важното е те да имат по-слабо негативно влияние върху качеството на живота ни. Опазването на околната среда е комплицирано – не се опитвайте да опростявате нещата за да бъдат елементарно заучени. По-добре създавайте умения за рационално и сериозно мислене посредством разискване на взаимовръзки и евентуални резултати.

Вдъхновяващи истории: Поставяйте нетрадиционни въпроси като „ Как са избавени китовете? “ или „ Защо в Европа през днешния ден има доста повече гори, в сравнение с през 19-ти век? “ И ще видите какъв брой непредвидени отговори ще получите.

Зелените герои на човечеството: Споменава ли се името на Норман Борлаг, бащата на Зелената гражданска война, в някоя българска гимназия? И в случай че да, то в каква светлина?

Добро против зло: Не, не можем да вменяваме качества или морални категории на разнообразни субстанции, газове, типове организми или цели промишлености. Те не са лирически герои.

Съзидание против опозиция: Модерното екологично обучение издава присъди. Съзидателното деяние, което изхранва милиарди души и стои в основата на цивилизацията бива жигосано, а ирационалната опозиция против него бива издигана в фетиш. Има голяма разлика сред осведомено гражданско общество и озверяла навалица, подготвена да подложи всичко, което не схваща, на Народен съд.

Бъдеще: Днес, екологичното обучение споделя истории за провали и заличаване, внушава боязън и травмира. А новото потомство има потребност от положителни упования и желания за живота и бъдещето. Дайте му ги!

Бележка на създателя:

За задачите на този материал употребявам понятията „ екологично обучение “ и „ обучение за околната среда “ като наложили се в всеобщата приложимост синоними, въпреки че науката „ екология “ има много по-тясно значение.

[1] " Нова зелена договорка " е пакет от политически и стопански решения в битка против климатичните промени, които включват ограничения като елиминирането на всички типове енергоизточници, емитиращи парникови газове.

Текстът е оповестен в сп. Мениджър.