Боян Ангелов: Държавната субсидия се дава на “политкоректни” неправителствени организации
Боян Ангелов е роден през 1955 година в Панагюрище. Председател на Съюза на българските писатели от 2014 година до през днешния ден, шеф на издателство " Български публицист ", дълготраен основен редактор на списание " Читалище ". Той е полиглот, стихотворец, книжовен историк и критик. Издал е 35 стихосбирки и 12 литературно-критически и метафизичен проучвания. Преподавал е в университети в Базел и Лозана. Творбите му са преведени в 38 страни. Носител на десетки влиятелни награди за литература. Боян Ангелов дава изявление пред " Труд " на тематики: неглижирането на културата от ръководещите, за визията на министъра на културата, за разделянето в обществото, за литературните сурогати, които „ греят " от книжарските витрини, за мълчанието на наши видни писатели. През 2023 година най-старият писателски съюз навършва 110 години и предстоят значими начинания. Има ли кой да ги поддържа?
- Господин Ангелов, българското общество е раздирано от всевъзможни кавги. Те не отминават и сферата на културата. Сбъркана ли е въобще формулата за финансиране на културата, която е сирачето на 30-годишния преход?
Политическият волунтаризъм, който към този момент десетилетия доминира над българското общество и нанася неизчислими материални и морални вреди, продължава да върлува с нестихваща мощ. Появяват се и изчезват безлики същества, обявяващи се за „ национални спасители “, а като краен резултат елементарните български жители търсят избавление в други страни. Ала повода за тези обществени турболенции би трябвало да търсим освен във външни фактори. Тя съществува и в самите нас, в нашия конформизъм и индиферентност към ориста на изпадналите в неволя и нуждаещи се от поддръжка, даже и да е единствено морална. Разделението в обществото е сигурен инструмент за конфигуриране на едни против други. Макиавелианският принцип „ Разделяй и владей “ се ползва напълно от непознатите кукловоди и родните „ кукли на конци “. Ето за какво няма нищо сбъркано във формулата за финансиране на българската просвета. Финансира се най-много и на първо място политкоректната просвета и това става с изстраданите държавни средства, които изтичат към сивите потоци на бездарието и тъмните бездни на безродието. От няколко десетилетия българските креативен съюзи - на писатели, художници, композитори, артисти, кино дейци - са оставени без сигурна държавна поддръжка. От няколко десетилетия властимащите се оправдават с юридическия проблем, в който се намират те - били регистрирани като сдружения в „ частна изгода “. Не виждам каква частна изгода има в това един креативен съюз да сплотява няколкостотин до няколко хиляди професионални актьори - със съответното обучение, насъбран опит и принос към развиването на националната просвета. Вярно е, че основаването на изкуство е самостоятелен креативен акт, само че тези съюзи имат точно това предопределение - да подтикват обособения актьор (художник, артист, композитор, музикант, публицист и т. н.) в основаването на актуалния духовния образ на страната ни. За наша наслада ръководещите са намерили решение за подкрепяне на две значими сфери, допринасящи за интелектуалния разцвет на българските жители: читалищата и нашата православна черква. Запазвайки своята цялост и самостоятелност от политическите конюнктури, те получават, въпреки и незадоволителна, поддръжка от страната. При положително предпочитание подобен принцип може да се откри и за поддръжка на креативните съюзи. Защото е обидно сдружения с вековна история да се конкурират с нововъзникнали фондации и неправителствени сдружения със зле прикрити политически пристрастия.
- Творците са изключително чувствителни натури. Защо множеството от тях мълчат? И за какво националните медии все нямат място за родния арт артикул? А се стартират съмнителни създатели с накриво естетическо виждане, което да предизвика низките пристрастености у фена.
Не се ангажирам да упреквам създателите за тяхното безмълвие. Понякога мълчанието е по-силно от бурните и недокрай осмислени викове. Такова безмълвие е част от присъдата над политиците, от дълго време изгубили златното покритие на националното доверие. Всъщност мълчанието е единствено видимо, тъй като честните към своя народ писатели разкриват несъгласието със протичащото се в творбите си. Но те или не виждат бял свят, или излизат в срамно ниски тиражи и не стигат до читателя. Затова пък книжарските щандове преливат с литературни сурогати - както чуждоземни, по този начин и родни. Остава ни да се надяваме, че надарените произведения сами ще намерят пътя до своите читатели, само че сходни сюжети не основават удобна база за развиването на стойностната литература. Докато пазарният принцип владее литературния пазар, картината няма да се промени. Необходима е държавна интервенция, изразяваща се в поддръжка на актуалните създатели, а такава съвсем не се следи. В Министерство на културата съществуват стратегии за подкрепяне на български създатели, само че това не е задоволително. Съюз на българските писатели извършва и скромната задача да съхранява издателство „ Български публицист “, което навърши 75 години и през огромната част от своето битие е било най-авторитетното и най-тиражно по отношение на класическа и модерна българска литература. Един от красноречивите обстоятелства за това изказване е наличността на повече от 3000 заглавия на „ Български публицист “ в Конгресната библиотека на Съединени американски щати. Издателството към този момент е постоянен член на Асоциация „ Българска книга “, взе участие в Коледния панаир на книгата в НДК през декември т. година Предложихме на многочислените гости нашите нови алманаси „ Поети “ и „ Разказвачи “, в които вземат участие близо 300 членове на Съюз на българските писатели. Показахме новото издание на романа „ Хоро “ от Антон Страшимиров, новите стихосбирки на Иван Странджев, Илко Капелев, Ирина Велева, Анибал Радичев, Илко Иларионов, Ненчо Славчев, определени стихове на Ивайло Балабанов, фототипно издание „ Безсъници “ на Яворов; белетристични и есеистични произведения от Кольо Георгиев, Владко Панайотов, Борислав Бойчев, Светозар Казанджиев... Беше проявен интерес към нашия щанд и от страна на одобрени писатели. А Писателският съюз навлиза към този момент в своята 110-а годишнина и по този мотив издателството ни приготвя второ допълнено и модифицирано издание на двутомника „ История на Съюз на българските писатели “, който бе пуснат на книжния пазар през 2013 година и тиражът му бе привършен за броени месеци.
- Как обществото да се опълчи на опитите за замяна?
Все ми се желае да имам вяра, че опитите за замяна на литературните стойности няма да завършат със замисления триумф, защото нашата страна има вековни обичаи в способността си да устоява на външни нашествия. Българската книжовност е основана от царе и патриарси. Тя е богоносна в своята същина и езикът ни, наследил хубостта на българските глаголица и кирилица, съхранява въодушевено добротворство. От нас се желае да я пазим от поругателства и обири, изключително би трябвало да сме дейни против опитите на учените от Северна Македония да си присвоят светите братя Кирил и Методий.
- Каква фигура съгласно Вас би трябвало да е министърът на културата?
Обединяваща! Не би трябвало да обслужва конюнктурни и лобисти ползи. Необходимо е да бъде създател, с цел да може интуитивно да схваща потребностите на сътрудниците си. Да бъде родолюбец в същинския смисъл на тази дума и да е несклоняем към пошлостта, посредствеността, бездарието.
- Бяхте част от УС на Национален фонд „ Култура “. Но през февруари 2022 година министър Атанас Атанасов Ви в профил без никакви причини. Кой в този момент съставлява ползите на Съюза на българските писатели в тази значима организация?
Всичко това стана по прелиминарен лицемерен сюжет. Не ми се желае да се връщам обратно и да диря правдивост в океана от несправедливости, който залива обществото ни и се пробва да ни потопи в бездните си. За страдание никой не съставлява ползите на Съюза на българските писатели в НФ „ Култура “. Бяха поредно отхвърлени, без никакви смислени причини, четири наши плана през 2022 година Оценките на съответните специалисти бяха адмириращи за наличието на плановете. И все пак, преднамерено Съюз на българските писатели не получи финансиране по тях. Беше отхвърлена желаната поддръжка за съюзния вестник „ Словото през днешния ден “ и за списание „ Пламък “, което скоро ще празнува своята 100-годишнина. Явно не се вписваме в условията на кукловодите за отцеругателно примирение, не се съгласяваме с необятно прокламираните демократични тактики в областта на културата. Все едно, нашият Съюз няма да се моли пред краткотрайни случайници, които „ Продължаваме промяната “ толерира и внедрява където и както успее. Всичко това обаче няма да спре стремежите ни да търсим правдивост, която е скрепена и в алинеите на Закона за развиване и отбрана на културата. В този закон на НФК е отредено изключително място за подкрепяне на духовните публични процеси.
- Сред „ новите “ политици от „ Продължаваме промяната “ даже се чуха гласове, че не е належащо Министерство на културата и че създателите би трябвало да се устоят напълно на пазарен принцип. Какво ще отговорите?
Тези гласове чуваме повече от три десетилетия. Целта е ясна и съответна. Държавната дотация се дава на „ политкоректни “ неправителствени организации, чиято цел е да ерозират българските обичаи и да всяват народен нихилизъм, който би трансформирал обществото ни в лумпенизирана общественост от полуграмотни човеци без историческа горделивост и без възприятие за родова принадлежност. Ала ние, българите, сме много жилест народ и сходни нашествия изострят до последна степен възприятието за самозапазване. В това разделно време още веднъж изпитваме потребност да се обърнем към образците от предишното. Преди броени дни гостувах във Видин като участник в жури на книжовен конкурс, отдаден на живота и делото на екзарх Антим I (1816-1888). Конкурсът се организира под егидата и с благословията на Видинския митрополит Даниил. Първият български екзарх Антим е бил Видински митрополит и по време на Сръбско-българската война от 1885 година отхвърля да напусне града и рискува живота си, тъй като желал да показа участта на обсадените негови съграждани. А няколко години по-рано, при потушаването на Априлското въстание от 1876 година, той изпраща с загадка задача Марко Балабанов и Драган Цанков, които се срещат с коронованите глави на Европа, с цел да търсят поддръжка в отбрана на българския народ. Не инцидентно Антим I е определен за ръководител на Учредителното заседание в Търново и пръв поставя подписа си върху Търновската конституция, сложила основите на възкресена България. Останах освен мощно впечатлен, само че и очарован от откровеното родолюбие на митрополит Даниил и на неговия екип младежи, преди малко приключили Богословския факултет. И още веднъж в мен поражда въпросът: за какво толкоз време се бави въвеждането на часовете по вяра в българските учебни заведения? Тези часове са изключително нужни за младежите, тъй като по незримия път на високата човещина ще ги научат да обичат и отечеството си.
- В бюджета за 2022 година културата получи единствено 0,59% от Брутният вътрешен продукт, в случай че съдружните сътрудници в края на ноември 2021 година лансираха тезата за 1%. Очевидно и през 2023 година ще се резервира това мизерно финансира, което е по-малко, в сравнение с през предходните години. Докога културата ще крета в задния двор на публичното развиване?
Това мизерно финансиране ще докара до още по-отчайващи резултати. Липсата на просвета може да унищожи всяка нация, колкото и мощна да е била. Културата е в темелите на възпитанието, а без него няма по какъв начин да се изградят пълноценни жители, които са най-съществен детайл за всяко общество. Ако политиците не слагат в своите стратегии културата, науката и образованието като основополагащи детайли на публичното устройство, страната ни не може да тръгне към разцвет.
- Как най-бързо виждате реализирането на дългогодишната Ви битка за въвеждане на директивата PLR (Авторски права в библиотеките)? Защо никой от ръководещите не ви чува към този момент 15 години, откогато сме в Европейски Съюз?
Вече има някакви светлинки за въвеждането на тази инструкция, която би довело до по-справедливо оценяване на авторския труд. Касае се за заплащането на авторските права на български писатели, чиито книги се намират и заемат в публичните библиотеки. След извършена Кръгла маса в МК имаме съответни договорености с господин Мехти Меликов за на практика решения. Нашите упования са българските писатели да получават заслужено възнаграждение годишно, в случай че книгите им се употребяват в публичните библиотеки. За тази цел би трябвало да се провиснал средства от държавния бюджет, което значи схващане от страна на настоящите политици. Всичко е в ръцете на народните представители и на тяхната воля. На извършена среща с всички ръководители на креативен съюзи в Народното събрание разговарях по тематиката с член-кор. Вежди Рашидов. Надявам се, че скоро ще има резултат.
- Ще Ви чуят ли новите депутати и във връзка с Закона за българския език, който все не влиза в Пленарна зала?
Този проектозакон е влизал няколко пъти за разискване освен в комисии, само че и в зала, но действителен триумф не е реализиран. Мисля, че е неотложно да бъде признат Закон за отбрана и приложимост на българския език, книжовност и словесност. Така ще бъде предпазено от външни и вътрешни похищения скъпото богатство на нацията ни - сияйната благозвучност на родния език и светлината на неговите графични системи (глаголицата и кирилицата), тайнствени ръкописи, словесното национално творчество, диалектното ни благосъстояние. Такъв закон ще защищити езика от попълзновенията на хора, които желаят да присвоят българската история.
- Съюзът на българските писатели е комплицирана по конструкция и идейно-естетическо разнообразие организация. Как успявате да я ръководите без кавги?
Нямам самочувствието на непогрешим в дейностите си, ето за какво даже за много дребни привидно дейности и елементи диря мнението и поддръжката на Управителния съвет и Контролната комисия. Вслушвам се и в мненията на сътрудниците ми. Дори някои по-остри нападки одобрявам като рецензия, като барометър и компас за търсене на по-точния път. Толерантността одобрявам като неотменно и незаменимо средство за другарство. Ние сме на първо място сътрудници и взаимното доверие е онази действена мощ, която ни прави и съидейници. Всеки от нас може да пази своите политически хрумвания, стига те да не влизат в несъгласие с концепцията да бъдем хора милосърдни и състрадателни, каквито са били и нашите предшественици, каквито би трябвало да бъдат и идващите след нас.
- Господин Ангелов, българското общество е раздирано от всевъзможни кавги. Те не отминават и сферата на културата. Сбъркана ли е въобще формулата за финансиране на културата, която е сирачето на 30-годишния преход?
Политическият волунтаризъм, който към този момент десетилетия доминира над българското общество и нанася неизчислими материални и морални вреди, продължава да върлува с нестихваща мощ. Появяват се и изчезват безлики същества, обявяващи се за „ национални спасители “, а като краен резултат елементарните български жители търсят избавление в други страни. Ала повода за тези обществени турболенции би трябвало да търсим освен във външни фактори. Тя съществува и в самите нас, в нашия конформизъм и индиферентност към ориста на изпадналите в неволя и нуждаещи се от поддръжка, даже и да е единствено морална. Разделението в обществото е сигурен инструмент за конфигуриране на едни против други. Макиавелианският принцип „ Разделяй и владей “ се ползва напълно от непознатите кукловоди и родните „ кукли на конци “. Ето за какво няма нищо сбъркано във формулата за финансиране на българската просвета. Финансира се най-много и на първо място политкоректната просвета и това става с изстраданите държавни средства, които изтичат към сивите потоци на бездарието и тъмните бездни на безродието. От няколко десетилетия българските креативен съюзи - на писатели, художници, композитори, артисти, кино дейци - са оставени без сигурна държавна поддръжка. От няколко десетилетия властимащите се оправдават с юридическия проблем, в който се намират те - били регистрирани като сдружения в „ частна изгода “. Не виждам каква частна изгода има в това един креативен съюз да сплотява няколкостотин до няколко хиляди професионални актьори - със съответното обучение, насъбран опит и принос към развиването на националната просвета. Вярно е, че основаването на изкуство е самостоятелен креативен акт, само че тези съюзи имат точно това предопределение - да подтикват обособения актьор (художник, артист, композитор, музикант, публицист и т. н.) в основаването на актуалния духовния образ на страната ни. За наша наслада ръководещите са намерили решение за подкрепяне на две значими сфери, допринасящи за интелектуалния разцвет на българските жители: читалищата и нашата православна черква. Запазвайки своята цялост и самостоятелност от политическите конюнктури, те получават, въпреки и незадоволителна, поддръжка от страната. При положително предпочитание подобен принцип може да се откри и за поддръжка на креативните съюзи. Защото е обидно сдружения с вековна история да се конкурират с нововъзникнали фондации и неправителствени сдружения със зле прикрити политически пристрастия.
- Творците са изключително чувствителни натури. Защо множеството от тях мълчат? И за какво националните медии все нямат място за родния арт артикул? А се стартират съмнителни създатели с накриво естетическо виждане, което да предизвика низките пристрастености у фена.
Не се ангажирам да упреквам създателите за тяхното безмълвие. Понякога мълчанието е по-силно от бурните и недокрай осмислени викове. Такова безмълвие е част от присъдата над политиците, от дълго време изгубили златното покритие на националното доверие. Всъщност мълчанието е единствено видимо, тъй като честните към своя народ писатели разкриват несъгласието със протичащото се в творбите си. Но те или не виждат бял свят, или излизат в срамно ниски тиражи и не стигат до читателя. Затова пък книжарските щандове преливат с литературни сурогати - както чуждоземни, по този начин и родни. Остава ни да се надяваме, че надарените произведения сами ще намерят пътя до своите читатели, само че сходни сюжети не основават удобна база за развиването на стойностната литература. Докато пазарният принцип владее литературния пазар, картината няма да се промени. Необходима е държавна интервенция, изразяваща се в поддръжка на актуалните създатели, а такава съвсем не се следи. В Министерство на културата съществуват стратегии за подкрепяне на български създатели, само че това не е задоволително. Съюз на българските писатели извършва и скромната задача да съхранява издателство „ Български публицист “, което навърши 75 години и през огромната част от своето битие е било най-авторитетното и най-тиражно по отношение на класическа и модерна българска литература. Един от красноречивите обстоятелства за това изказване е наличността на повече от 3000 заглавия на „ Български публицист “ в Конгресната библиотека на Съединени американски щати. Издателството към този момент е постоянен член на Асоциация „ Българска книга “, взе участие в Коледния панаир на книгата в НДК през декември т. година Предложихме на многочислените гости нашите нови алманаси „ Поети “ и „ Разказвачи “, в които вземат участие близо 300 членове на Съюз на българските писатели. Показахме новото издание на романа „ Хоро “ от Антон Страшимиров, новите стихосбирки на Иван Странджев, Илко Капелев, Ирина Велева, Анибал Радичев, Илко Иларионов, Ненчо Славчев, определени стихове на Ивайло Балабанов, фототипно издание „ Безсъници “ на Яворов; белетристични и есеистични произведения от Кольо Георгиев, Владко Панайотов, Борислав Бойчев, Светозар Казанджиев... Беше проявен интерес към нашия щанд и от страна на одобрени писатели. А Писателският съюз навлиза към този момент в своята 110-а годишнина и по този мотив издателството ни приготвя второ допълнено и модифицирано издание на двутомника „ История на Съюз на българските писатели “, който бе пуснат на книжния пазар през 2013 година и тиражът му бе привършен за броени месеци.
- Как обществото да се опълчи на опитите за замяна?
Все ми се желае да имам вяра, че опитите за замяна на литературните стойности няма да завършат със замисления триумф, защото нашата страна има вековни обичаи в способността си да устоява на външни нашествия. Българската книжовност е основана от царе и патриарси. Тя е богоносна в своята същина и езикът ни, наследил хубостта на българските глаголица и кирилица, съхранява въодушевено добротворство. От нас се желае да я пазим от поругателства и обири, изключително би трябвало да сме дейни против опитите на учените от Северна Македония да си присвоят светите братя Кирил и Методий.
- Каква фигура съгласно Вас би трябвало да е министърът на културата?
Обединяваща! Не би трябвало да обслужва конюнктурни и лобисти ползи. Необходимо е да бъде създател, с цел да може интуитивно да схваща потребностите на сътрудниците си. Да бъде родолюбец в същинския смисъл на тази дума и да е несклоняем към пошлостта, посредствеността, бездарието.
- Бяхте част от УС на Национален фонд „ Култура “. Но през февруари 2022 година министър Атанас Атанасов Ви в профил без никакви причини. Кой в този момент съставлява ползите на Съюза на българските писатели в тази значима организация?
Всичко това стана по прелиминарен лицемерен сюжет. Не ми се желае да се връщам обратно и да диря правдивост в океана от несправедливости, който залива обществото ни и се пробва да ни потопи в бездните си. За страдание никой не съставлява ползите на Съюза на българските писатели в НФ „ Култура “. Бяха поредно отхвърлени, без никакви смислени причини, четири наши плана през 2022 година Оценките на съответните специалисти бяха адмириращи за наличието на плановете. И все пак, преднамерено Съюз на българските писатели не получи финансиране по тях. Беше отхвърлена желаната поддръжка за съюзния вестник „ Словото през днешния ден “ и за списание „ Пламък “, което скоро ще празнува своята 100-годишнина. Явно не се вписваме в условията на кукловодите за отцеругателно примирение, не се съгласяваме с необятно прокламираните демократични тактики в областта на културата. Все едно, нашият Съюз няма да се моли пред краткотрайни случайници, които „ Продължаваме промяната “ толерира и внедрява където и както успее. Всичко това обаче няма да спре стремежите ни да търсим правдивост, която е скрепена и в алинеите на Закона за развиване и отбрана на културата. В този закон на НФК е отредено изключително място за подкрепяне на духовните публични процеси.
- Сред „ новите “ политици от „ Продължаваме промяната “ даже се чуха гласове, че не е належащо Министерство на културата и че създателите би трябвало да се устоят напълно на пазарен принцип. Какво ще отговорите?
Тези гласове чуваме повече от три десетилетия. Целта е ясна и съответна. Държавната дотация се дава на „ политкоректни “ неправителствени организации, чиято цел е да ерозират българските обичаи и да всяват народен нихилизъм, който би трансформирал обществото ни в лумпенизирана общественост от полуграмотни човеци без историческа горделивост и без възприятие за родова принадлежност. Ала ние, българите, сме много жилест народ и сходни нашествия изострят до последна степен възприятието за самозапазване. В това разделно време още веднъж изпитваме потребност да се обърнем към образците от предишното. Преди броени дни гостувах във Видин като участник в жури на книжовен конкурс, отдаден на живота и делото на екзарх Антим I (1816-1888). Конкурсът се организира под егидата и с благословията на Видинския митрополит Даниил. Първият български екзарх Антим е бил Видински митрополит и по време на Сръбско-българската война от 1885 година отхвърля да напусне града и рискува живота си, тъй като желал да показа участта на обсадените негови съграждани. А няколко години по-рано, при потушаването на Априлското въстание от 1876 година, той изпраща с загадка задача Марко Балабанов и Драган Цанков, които се срещат с коронованите глави на Европа, с цел да търсят поддръжка в отбрана на българския народ. Не инцидентно Антим I е определен за ръководител на Учредителното заседание в Търново и пръв поставя подписа си върху Търновската конституция, сложила основите на възкресена България. Останах освен мощно впечатлен, само че и очарован от откровеното родолюбие на митрополит Даниил и на неговия екип младежи, преди малко приключили Богословския факултет. И още веднъж в мен поражда въпросът: за какво толкоз време се бави въвеждането на часовете по вяра в българските учебни заведения? Тези часове са изключително нужни за младежите, тъй като по незримия път на високата човещина ще ги научат да обичат и отечеството си.
- В бюджета за 2022 година културата получи единствено 0,59% от Брутният вътрешен продукт, в случай че съдружните сътрудници в края на ноември 2021 година лансираха тезата за 1%. Очевидно и през 2023 година ще се резервира това мизерно финансира, което е по-малко, в сравнение с през предходните години. Докога културата ще крета в задния двор на публичното развиване?
Това мизерно финансиране ще докара до още по-отчайващи резултати. Липсата на просвета може да унищожи всяка нация, колкото и мощна да е била. Културата е в темелите на възпитанието, а без него няма по какъв начин да се изградят пълноценни жители, които са най-съществен детайл за всяко общество. Ако политиците не слагат в своите стратегии културата, науката и образованието като основополагащи детайли на публичното устройство, страната ни не може да тръгне към разцвет.
- Как най-бързо виждате реализирането на дългогодишната Ви битка за въвеждане на директивата PLR (Авторски права в библиотеките)? Защо никой от ръководещите не ви чува към този момент 15 години, откогато сме в Европейски Съюз?
Вече има някакви светлинки за въвеждането на тази инструкция, която би довело до по-справедливо оценяване на авторския труд. Касае се за заплащането на авторските права на български писатели, чиито книги се намират и заемат в публичните библиотеки. След извършена Кръгла маса в МК имаме съответни договорености с господин Мехти Меликов за на практика решения. Нашите упования са българските писатели да получават заслужено възнаграждение годишно, в случай че книгите им се употребяват в публичните библиотеки. За тази цел би трябвало да се провиснал средства от държавния бюджет, което значи схващане от страна на настоящите политици. Всичко е в ръцете на народните представители и на тяхната воля. На извършена среща с всички ръководители на креативен съюзи в Народното събрание разговарях по тематиката с член-кор. Вежди Рашидов. Надявам се, че скоро ще има резултат.
- Ще Ви чуят ли новите депутати и във връзка с Закона за българския език, който все не влиза в Пленарна зала?
Този проектозакон е влизал няколко пъти за разискване освен в комисии, само че и в зала, но действителен триумф не е реализиран. Мисля, че е неотложно да бъде признат Закон за отбрана и приложимост на българския език, книжовност и словесност. Така ще бъде предпазено от външни и вътрешни похищения скъпото богатство на нацията ни - сияйната благозвучност на родния език и светлината на неговите графични системи (глаголицата и кирилицата), тайнствени ръкописи, словесното национално творчество, диалектното ни благосъстояние. Такъв закон ще защищити езика от попълзновенията на хора, които желаят да присвоят българската история.
- Съюзът на българските писатели е комплицирана по конструкция и идейно-естетическо разнообразие организация. Как успявате да я ръководите без кавги?
Нямам самочувствието на непогрешим в дейностите си, ето за какво даже за много дребни привидно дейности и елементи диря мнението и поддръжката на Управителния съвет и Контролната комисия. Вслушвам се и в мненията на сътрудниците ми. Дори някои по-остри нападки одобрявам като рецензия, като барометър и компас за търсене на по-точния път. Толерантността одобрявам като неотменно и незаменимо средство за другарство. Ние сме на първо място сътрудници и взаимното доверие е онази действена мощ, която ни прави и съидейници. Всеки от нас може да пази своите политически хрумвания, стига те да не влизат в несъгласие с концепцията да бъдем хора милосърдни и състрадателни, каквито са били и нашите предшественици, каквито би трябвало да бъдат и идващите след нас.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ