Борисов с плана за газовия хъб Балкан, сн. БГНЕС Сочен

Борисов с проекта за газовия хъб " Балкан ", сн. БГНЕС

Сочен като една от значимите енергийни тематики на българското европредседателство, планът за построяването на газоразпределителен център край Варна в действителност изпадна от дневния ред. В първичната стратегия на европредседателството ни бяха планувани две огромни срещи, отдадени на обичания на премиера Бойко Борисов план за газовото " хъбче ". Те обаче не се организираха.

Причината е забавянето на предпроектното изследване за източниците и маршрутите за зареждане на газовия център, потенциала и рентабилността му, цената и методите за финансирането му, както и предложение на акционерна конструкция на бъдещата компания за градежа и употребата на оборудването, което Борисов възнамерява за зарежда Балканите и Западна Европа.

Именно тези разбори трябваше да бъдат показани на плануваната за 2 май втора инвеститорска среща след извършената първа http://www.mediapool.bg/nova-proektna-kompaniya-s-do-50-strategicheski-investitor-shte-stroi-gazoviya-hab-balkan-news253765.html през септември 2016 година Майската среща на собствен ред трябваше да бъде подгряна от работна среща при започване на март, която обаче не се състоя поради това, че тогава поръчката за разработване на предпроектното изследване се обжалваше от един от участниците в търга.

В последна сметка договорът на газовия оператор " Булгартрансгаз " с българо-швейцарското сдружение ДЗЗД " АФ-ЕМГ Консулт ", което би трябвало против 2 327 437.70 лева без Данък добавена стойност за изготви технико-икономическите и финансови разбори, бе подписан на 15 март 2018 година Според договора, за 40 календарни дни би трябвало да са подготвени междинните резултати от предпроектното изследване.

Този период действително е изминал на 25 април и данните към този момент са показани в " Булгартрансгаз ", обясниха пред Mediapool от енергийното министерство. Държавната компания сега ги преглежда, само че има право да насочи забележки и рекомендации към междинния отчет. При това състояние и инвеститорската среща отпадна от графика на европредседателството ни, защото няма какво да се показа пред фирмите, с цел да се притегли ползата им към газовия хъб " Балкан ".

Намеренията на европредседателството ни бяха да се похвали с прогрес по плана. Очакванията бяха също по този начин резултатите от тази среща да се наредят измежду акцентите и на идната Среща на върха за Западните Балкани на 17 май в София в подтекста на свързаността в района и диверсификацията на газовите източници, която е измежду топ целите на Европейската комисия.

Все отново държавното управление счита да показа първите резултати от предпроектното изследване при започване на юни в Брюксел пред заинтригувани страни, допълниха от ведомството.

Доколкото Европейската комисия даде половината от средствата за предпроектното изследване е обикновено тя да бъде осведомена с първичните резултати.

Не е изключено въпреки всичко тематиката за хъба да се повдигне и на плануваната за 29 юни в София годишна среща на Групата на високо ниво за газовата съгласуваност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC), в която вземат участие Aвстрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словения и Словакия. Именно при сформирането на тази група се роди концепцията за газовия център.

" Тогава стигнахме до извода, че всяка страна от Югоизточна Европа би трябвало да следва правилата за най-малко три източника на доставка на газ и взехме решение, че България е подобаваща за газоразпределителен център поради географското си състояние и развитата си газова мрежа ", напомни при последното си посещаване у нас през март зам.-председателят на Европейската комисия и виновен за Европейския енергиен съюз Марош Шефчович. Тогава той изясни, че е " доста значимо България да се трансформира от транзитираща съветски газ страна в търговец и газов оператор, което ще е по-добре за страната и района ".

Идеята за построяването на хъба до момента е презентирана от държавното управление пред Турция, Азербайджан и Израел. Кабинетът към този момент има сигурни единствено 1 милиарда куб. м газ от азерското каспийско находище " Шах Дениз ІІ ", контрактувани от " Булгаргаз " за доставка от 2020 година С Баку обаче се договаря за увеличението на тези количества, с цел да може да се вдигне ликвидността на проектохъба.

Ключово за реализацията му обаче ще е възможното единодушие на " Газпром " втората тръба на " Турски поток ", която би трябвало да зарежда Западна Европа, да стигне до Варна без значение дали по дъното на Черно море, или по суша през границата ни с Турция. Капацитетът й ще е 15.75 милиарда куб. м, само че съветският тръст искаше сигурни гаранции от страна на Брюксел за доставките по тази тръба до България, с цел да не се повтори сюжетът с блокирания от Еврокомисията план " Южен поток ".

През юли 2017 година Брюксел даде позволение за съветски доставки за хъба " Балкан ", само че към този момент не се е чуло да има прогрес по диалозите в тази посока с " Газпром ".

Окончателните резултати от предпроектното изследване за нуждата от това оборудване би трябвало да са подготвени в период от 110 календарни дни от подписването на контракта с изпълнителя. Реално той изтича на 3 юли, само че още веднъж има спомагателен интервал за отразяване на забележи от " Булгартрансгаз ". От енергийното ведомство споделиха, че желанията са крайните разбори за хъба ще бъдат показани през септември 2018 г.