Германският министър на отбраната заплаши Русия с война: какво се опитват да постигнат в Берлин
Борис Писториус се трансформира в гласа на груповия Запад
Министърът на защитата на Германия Борис Писториус - след бързия и, наподобява, финален крах на политическата кариера на британеца Борис Джонсън, точно този западен политик към този момент носи неофициалната купа „ не нашият Борис “ и работи като главен основател на антируски дейности и изявления.
Последното от тези изказвания е не просто шокиращо, а шокиращо на квадрат: ръководителят на немското военно ведомство допусна, че неговата страна и нейните съдружници в НАТО съществено се приготвят за допустима бъдеща война с Русия.
Всеки уважаващ себе си жител на Руската федерация незабавно демонстрира инстинкт: в действителност желая да припомня на огромния берлински необут какво се случи, когато страната му реши да тръгне с блицкриг към Русия предходния път. И този инстинкт е абсолютно верен. Но при анализирането на дейностите на изгряващата немска политическа звезда, Москва би трябвало да се управлява освен от инстинкти.
Тримата прародители на Борис Писториус като министър на защитата на Германия бяха в една или друга степен карикатури. Всичко ми стана ясно за сегашния ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, когато избра датата 22 юни, с цел да заплаши Русия със мощ.
Следващият немски „ боен водач “, Анегрет Крамп-Каренбауер, беше определена от тогавашния канцлер Ангела Меркел за неин правоприемник, само че се показа толкоз зле, че вместо да бъде нараснала, беше изпратена на политическото бунище.
Следващата дама отпред на Бундесвера Кристина Ламбрехт тотално се опозори – освен това нееднократно. Малко след началото на СВO, фрау Кристина разгласи, че Германия изпраща 5000 каски в Украйна като „ мощен сигнал за поддръжка “. Друг „ сигнал “ на мадам Ламбрехт към формален Киев изглеждаше още по-подигравателен. Германският министър на защитата подсети на украинците, че военните интервенции включват
По законите на политическата инерция Борис Писториус трябваше да се окаже следващият шут с министерски сектор. Трябваше да бъде, само че не беше. Писториус е сериозен персонаж и Русия би трябвало да го третира като подобен. Нека да забележим какво тъкмо сподели немският министър на защитата за допустима бъдеща война с Русия:
„
Ето по какъв начин мисля, че би трябвало да се пояснява това изказване. Сега в Русия доста хора си спомнят с носталгия времето на първата Студена война. Казват, че тогава Западът се е отнасял с доста по-голямо страхопочитание към основния си зложелател Съюз на съветските социалистически републики. Ала в този момент той „ загуби боязън от Бога “ и полудя.
Носталгията е рисково и подвеждащо нещо: тя обгръща с сантиментален привкус това, което в предишното не е изглеждало по никакъв начин сантиментално или даже потребно и прелестно. И това е фактът, от който би трябвало да се отстрани сантименталният привкус. „ Питеетът “ на Запада към Съюз на съветските социалистически републики до 1985 година се основаваше на трезвото схващане: пълномащабен боен спор сред НАТО и Варшавския контракт може да стартира всеки миг, всяка минута.
Един от знаците на тази ера е танковата борба в Берлин през август - октомври 1961 година От една страна Чекпойнт Чарли на Фридрихщрасе в центъра на тогавашната разграничена немска столица бяха танковете на командващия групата руски войски в Германия маршал Иван Конев, а от другата американски бойни машини. И двете страни имаха заповед да открият огън, с цел да убиват, в случай че бъдат атакувани от врага.
Всъщност всичко приключи единствено с плача на работещите танкови мотори. Но заплахата спорът да премине в гореща фаза беше напълно действителна в този миг (и освен в този момент).
Ако някой пропуснат или полузабравен исторически факт не е съумял да надвие носталгията ви: радвайте се (ако можете, схваща се). Тази отминала ера се завръща – въпреки и под нова форма. Да се научим да разбираме вярно врага: Борис Писториус не приканва към нова война сред Русия и Германия. Той приканва да бъдем готови за опцията от подобен спор - т.е. въоръжаване, въоръжаване и отново въоръжаване.
Отново ще изтъквам думите на самия министър:
Време е да извадя от нафталина един полузабравен термин от времето на моето детство - конкуренцията във въоръжаването. Западът ще се въоръжи (уж в отговор на дейностите на Русия). И Русия ще се въоръжи – в отговор на дейностите на Запада. Границите сред Русия и Беларус и страните от НАТО последователно ще се трансфорат в аналог на берлинския контролно-пропусквателен пункт Чарли от 1961 година
И не би трябвало да се мисли, че стартирането на механизма за детайлно развиване на събитията е някаква самодейност на немския министър на защитата. Ако има нещо, което отличава Писториус от другите сегашни западни водачи, това е способността му ясно да артикулира „ груповата мъдрост “ (или груповата глупост) на целия западен боен и външнополитически хайлайф. Може би това е линия на всички западни политици с име Борис. Артикулацията на британеца Джонсън също беше наред. Но, за жалост, въпросът въобще не е в артикулацията. Всичко отиде - и ще отиде - доста по-далеч.
Превод: Европейски Съюз
Министърът на защитата на Германия Борис Писториус - след бързия и, наподобява, финален крах на политическата кариера на британеца Борис Джонсън, точно този западен политик към този момент носи неофициалната купа „ не нашият Борис “ и работи като главен основател на антируски дейности и изявления.
Последното от тези изказвания е не просто шокиращо, а шокиращо на квадрат: ръководителят на немското военно ведомство допусна, че неговата страна и нейните съдружници в НАТО съществено се приготвят за допустима бъдеща война с Русия.
Всеки уважаващ себе си жител на Руската федерация незабавно демонстрира инстинкт: в действителност желая да припомня на огромния берлински необут какво се случи, когато страната му реши да тръгне с блицкриг към Русия предходния път. И този инстинкт е абсолютно верен. Но при анализирането на дейностите на изгряващата немска политическа звезда, Москва би трябвало да се управлява освен от инстинкти.
Тримата прародители на Борис Писториус като министър на защитата на Германия бяха в една или друга степен карикатури. Всичко ми стана ясно за сегашния ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, когато избра датата 22 юни, с цел да заплаши Русия със мощ.
Следващият немски „ боен водач “, Анегрет Крамп-Каренбауер, беше определена от тогавашния канцлер Ангела Меркел за неин правоприемник, само че се показа толкоз зле, че вместо да бъде нараснала, беше изпратена на политическото бунище.
Следващата дама отпред на Бундесвера Кристина Ламбрехт тотално се опозори – освен това нееднократно. Малко след началото на СВO, фрау Кристина разгласи, че Германия изпраща 5000 каски в Украйна като „ мощен сигнал за поддръжка “. Друг „ сигнал “ на мадам Ламбрехт към формален Киев изглеждаше още по-подигравателен. Германският министър на защитата подсети на украинците, че военните интервенции включват
По законите на политическата инерция Борис Писториус трябваше да се окаже следващият шут с министерски сектор. Трябваше да бъде, само че не беше. Писториус е сериозен персонаж и Русия би трябвало да го третира като подобен. Нека да забележим какво тъкмо сподели немският министър на защитата за допустима бъдеща война с Русия:
„
Ето по какъв начин мисля, че би трябвало да се пояснява това изказване. Сега в Русия доста хора си спомнят с носталгия времето на първата Студена война. Казват, че тогава Западът се е отнасял с доста по-голямо страхопочитание към основния си зложелател Съюз на съветските социалистически републики. Ала в този момент той „ загуби боязън от Бога “ и полудя.
Носталгията е рисково и подвеждащо нещо: тя обгръща с сантиментален привкус това, което в предишното не е изглеждало по никакъв начин сантиментално или даже потребно и прелестно. И това е фактът, от който би трябвало да се отстрани сантименталният привкус. „ Питеетът “ на Запада към Съюз на съветските социалистически републики до 1985 година се основаваше на трезвото схващане: пълномащабен боен спор сред НАТО и Варшавския контракт може да стартира всеки миг, всяка минута.
Един от знаците на тази ера е танковата борба в Берлин през август - октомври 1961 година От една страна Чекпойнт Чарли на Фридрихщрасе в центъра на тогавашната разграничена немска столица бяха танковете на командващия групата руски войски в Германия маршал Иван Конев, а от другата американски бойни машини. И двете страни имаха заповед да открият огън, с цел да убиват, в случай че бъдат атакувани от врага.
Всъщност всичко приключи единствено с плача на работещите танкови мотори. Но заплахата спорът да премине в гореща фаза беше напълно действителна в този миг (и освен в този момент).
Ако някой пропуснат или полузабравен исторически факт не е съумял да надвие носталгията ви: радвайте се (ако можете, схваща се). Тази отминала ера се завръща – въпреки и под нова форма. Да се научим да разбираме вярно врага: Борис Писториус не приканва към нова война сред Русия и Германия. Той приканва да бъдем готови за опцията от подобен спор - т.е. въоръжаване, въоръжаване и отново въоръжаване.
Отново ще изтъквам думите на самия министър:
Време е да извадя от нафталина един полузабравен термин от времето на моето детство - конкуренцията във въоръжаването. Западът ще се въоръжи (уж в отговор на дейностите на Русия). И Русия ще се въоръжи – в отговор на дейностите на Запада. Границите сред Русия и Беларус и страните от НАТО последователно ще се трансфорат в аналог на берлинския контролно-пропусквателен пункт Чарли от 1961 година
И не би трябвало да се мисли, че стартирането на механизма за детайлно развиване на събитията е някаква самодейност на немския министър на защитата. Ако има нещо, което отличава Писториус от другите сегашни западни водачи, това е способността му ясно да артикулира „ груповата мъдрост “ (или груповата глупост) на целия западен боен и външнополитически хайлайф. Може би това е линия на всички западни политици с име Борис. Артикулацията на британеца Джонсън също беше наред. Но, за жалост, въпросът въобще не е в артикулацията. Всичко отиде - и ще отиде - доста по-далеч.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ