Путин проправи пътя за членството на Украйна в НАТО
Борис Джонсън*, Washington post
Е, опитахме по този начин нареченото „ изобретателно двусмислие “(1) и вижте до каква степен ни докара. В продължение на десетилетия ние използвахме дипломатически двусмислици по тематиката за НАТО и Украйна и това приключи с цялостна злополука.
Прекарахме години, казвайки на украинците, че имаме политика на „ отворени порти “ в НАТО и че те имат правото да „ изберат личната си орис “ и че Русия не би трябвало да може да упражнява несъгласие върху тяхното решение.
И през цялото това време, по този метод, ние намерено сигнализирахме на Москва, че Украйна в никакъв случай няма да се причисли към Алианса – тъй като, видите ли, има толкоз доста членове на НАТО, които ще упражнят своето несъгласие.
„ По принцип да; на процедура не “
Това беше нашето обръщение.
И какъв е резултатът от целия този наш опит по едно и също време да вдишваме и да издишваме? Какво постигнахме, като говорехме меко и в двете направления?
Резултатът е: най-тежката война в Европа от 80 години насам. Руският президент Владимир Путин унищожи безчет човешки животи, домове, очаквания и фантазии. Освен това той унищожи и най-малката причина да му съчувстваме или даже да се присмиваме над неговата параноя.
По пътя дотук той изпари всички причини „ против “ украинското участие в НАТО.
Хората споделяха, че украинското население е прекомерно разграничено по въпроса за участието в НАТО; и преди 2014 сигурно можехте да отбраните този мотив. Вижте в този момент числата. Подкрепата за участието на Украйна в НАТО в този момент е
космическа - 83 %,
според едно скорошно изследване.
Хората твърдяха, че Украйна не е задоволително военно съвместима с НАТО, а през днешния ден украинците употребяват главозамайващо многообразие от въоръжение и съоръжение от страните от НАТО, освен това – с най-голямо умеене и храброст.
Няма безусловно нищо, на което НАТО може да научи украинците във воденето на война - в действителност има доста, на което те могат да научат нас. Преди всичко хората твърдяха, че вероятността за участие на Украйна в НАТО е „ провокативна “ за Путин и Русия. Всъщност ние в никакъв случай не трябваше да одобряваме този мотив.
Трябваше да настояваме на действителността – че Кремъл няма от какво да се опасява от НАТО, тъй като НАТО е защитителен съюз. Но страните членки одобриха този подправен мотив. Аз самият, признавам, за известно време също го одобрих.
Така че вижте какво се случи, когато направихме всичко допустимо да не предизвикваме Путин. Ние го успокоихме на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година Украинците желаеха План за деяние за участие в НАТО (ПДЧ), а в отговор чуха само „ топли думи “ за вероятно участие в НАТО, само че не и План за участие. Путин участва на тази среща и разгласи, че е удовлетворен от резултата.
И какво направи по-късно? През 2014 година той нахлу в Донбас и Крим със непокътнатата си марка – композиция от очевидни неистини и грубост. Вместо да го накажем съответстващо, ние отговорихме с политика на малодушно помиряване.
Вместо да помогнем на украинците да го изгонят от страната си, ние създадохме трагикомичния „ Нормандски формат “, при който Русия и Украйна бяха третирани сякаш са еднообразно отговорни, до момента в който добре знаем, че
Русия явно беше агресорът, а Украйна беше жертвата
Оттогава участието на Украйна в НАТО е теоретично на дневен ред, само че всички знаят, че това просто няма да се случи или най-малко не в политическия живот на тези към масата.
И по този начин, украинците получиха най-лошото и от двата свята. НАТО изрича задоволително хубави изречения за украинското участие, които Путин да употребява в своята агитация и да твърди, че Русия е застрашена от обграждане.
И въпреки всичко действителността беше, че НАТО не направи нищо, с цел да отбрани Украйна и нищо, с цел да придвижи идеята на украинското участие.
Истината е, че в случай че ме бяхте попитали преди нашествието на Путин, по кое време Украйна ще се причисли към НАТО, щях да кажа: „ Приблизително, когато пъкълът замръзне, или най-малко не в идващите 10 години. “
Но тогава, в случай че ме бяхте попитали дали в този момент ще изпращаме танкове Challenger в Украйна, или танкове Abrams, или дали германците през днешния ден ще изпращат танкове Leopard — щях да ви помисля за вманиачен. Точно както щях да си помисля, че сте вманиачен, в случай че ми бяхте споделили, че Русия ще нахлуе в Украйна.
Путин нахлу, не тъй като смяташе, че Украйна ще се причисли към НАТО. Винаги е знаел, че това е извънредно малко евентуално. Той атакува Украйна, тъй като вярваше – освен това с обилие от доказателства – че не сме в действителност съществени в отбраната на Украйна. Той нападна, тъй като искаше да възвърне остарялата руска империя и тъй като неуместно вярваше, че ще завоюва.
Ако бяхме задоволително смели и поредни, с цел да приемем Украйна в НАТО – в случай че в действителност бяхме имали поради това, което казвахме – тогава тази днешна злополука щеше да бъде предотвратена.
Знам, че в някои европейски столици тези мои думи са мъчно за мелене. Но логиката е неизбежна.
В името на стабилността и мира
Украйна в този момент се нуждае от изясненост
относно позицията си в евроатлантическата архитектура на сигурността. Цялото ни избягване и преиначаване приключи с кръвопролитие.
На украинците би трябвало да се даде всичко належащо, с цел да завършат тази война допустимо най-бързо и ние би трябвало да стартираме процеса на приемане на Украйна в НАТО, освен това – да го стартираме през днешния ден и в този момент.
И няма значение, че Москва ще се оплаква. Веднъж те към този момент имаха опция и бяха изслушани с почитание. И тази опция беше стрита на прахуляк от бомбите и ракетите на Путин.
*Борис Джонсън е някогашен министър-председател на Англия.
(1)Похват в дипломатическия език за формулиране на текст, който с двусмислието си да бъде допустим и за двете спорещи страни.
Превод: Владимир Миленски
Е, опитахме по този начин нареченото „ изобретателно двусмислие “(1) и вижте до каква степен ни докара. В продължение на десетилетия ние използвахме дипломатически двусмислици по тематиката за НАТО и Украйна и това приключи с цялостна злополука.
Прекарахме години, казвайки на украинците, че имаме политика на „ отворени порти “ в НАТО и че те имат правото да „ изберат личната си орис “ и че Русия не би трябвало да може да упражнява несъгласие върху тяхното решение.
И през цялото това време, по този метод, ние намерено сигнализирахме на Москва, че Украйна в никакъв случай няма да се причисли към Алианса – тъй като, видите ли, има толкоз доста членове на НАТО, които ще упражнят своето несъгласие.
„ По принцип да; на процедура не “
Това беше нашето обръщение.
И какъв е резултатът от целия този наш опит по едно и също време да вдишваме и да издишваме? Какво постигнахме, като говорехме меко и в двете направления?
Резултатът е: най-тежката война в Европа от 80 години насам. Руският президент Владимир Путин унищожи безчет човешки животи, домове, очаквания и фантазии. Освен това той унищожи и най-малката причина да му съчувстваме или даже да се присмиваме над неговата параноя.
По пътя дотук той изпари всички причини „ против “ украинското участие в НАТО.
Хората споделяха, че украинското население е прекомерно разграничено по въпроса за участието в НАТО; и преди 2014 сигурно можехте да отбраните този мотив. Вижте в този момент числата. Подкрепата за участието на Украйна в НАТО в този момент е
космическа - 83 %,
според едно скорошно изследване.
Хората твърдяха, че Украйна не е задоволително военно съвместима с НАТО, а през днешния ден украинците употребяват главозамайващо многообразие от въоръжение и съоръжение от страните от НАТО, освен това – с най-голямо умеене и храброст.
Няма безусловно нищо, на което НАТО може да научи украинците във воденето на война - в действителност има доста, на което те могат да научат нас. Преди всичко хората твърдяха, че вероятността за участие на Украйна в НАТО е „ провокативна “ за Путин и Русия. Всъщност ние в никакъв случай не трябваше да одобряваме този мотив.
Трябваше да настояваме на действителността – че Кремъл няма от какво да се опасява от НАТО, тъй като НАТО е защитителен съюз. Но страните членки одобриха този подправен мотив. Аз самият, признавам, за известно време също го одобрих.
Така че вижте какво се случи, когато направихме всичко допустимо да не предизвикваме Путин. Ние го успокоихме на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година Украинците желаеха План за деяние за участие в НАТО (ПДЧ), а в отговор чуха само „ топли думи “ за вероятно участие в НАТО, само че не и План за участие. Путин участва на тази среща и разгласи, че е удовлетворен от резултата.
И какво направи по-късно? През 2014 година той нахлу в Донбас и Крим със непокътнатата си марка – композиция от очевидни неистини и грубост. Вместо да го накажем съответстващо, ние отговорихме с политика на малодушно помиряване.
Вместо да помогнем на украинците да го изгонят от страната си, ние създадохме трагикомичния „ Нормандски формат “, при който Русия и Украйна бяха третирани сякаш са еднообразно отговорни, до момента в който добре знаем, че
Русия явно беше агресорът, а Украйна беше жертвата
Оттогава участието на Украйна в НАТО е теоретично на дневен ред, само че всички знаят, че това просто няма да се случи или най-малко не в политическия живот на тези към масата.
И по този начин, украинците получиха най-лошото и от двата свята. НАТО изрича задоволително хубави изречения за украинското участие, които Путин да употребява в своята агитация и да твърди, че Русия е застрашена от обграждане.
И въпреки всичко действителността беше, че НАТО не направи нищо, с цел да отбрани Украйна и нищо, с цел да придвижи идеята на украинското участие.
Истината е, че в случай че ме бяхте попитали преди нашествието на Путин, по кое време Украйна ще се причисли към НАТО, щях да кажа: „ Приблизително, когато пъкълът замръзне, или най-малко не в идващите 10 години. “
Но тогава, в случай че ме бяхте попитали дали в този момент ще изпращаме танкове Challenger в Украйна, или танкове Abrams, или дали германците през днешния ден ще изпращат танкове Leopard — щях да ви помисля за вманиачен. Точно както щях да си помисля, че сте вманиачен, в случай че ми бяхте споделили, че Русия ще нахлуе в Украйна.
Путин нахлу, не тъй като смяташе, че Украйна ще се причисли към НАТО. Винаги е знаел, че това е извънредно малко евентуално. Той атакува Украйна, тъй като вярваше – освен това с обилие от доказателства – че не сме в действителност съществени в отбраната на Украйна. Той нападна, тъй като искаше да възвърне остарялата руска империя и тъй като неуместно вярваше, че ще завоюва.
Ако бяхме задоволително смели и поредни, с цел да приемем Украйна в НАТО – в случай че в действителност бяхме имали поради това, което казвахме – тогава тази днешна злополука щеше да бъде предотвратена.
Знам, че в някои европейски столици тези мои думи са мъчно за мелене. Но логиката е неизбежна.
В името на стабилността и мира
Украйна в този момент се нуждае от изясненост
относно позицията си в евроатлантическата архитектура на сигурността. Цялото ни избягване и преиначаване приключи с кръвопролитие.
На украинците би трябвало да се даде всичко належащо, с цел да завършат тази война допустимо най-бързо и ние би трябвало да стартираме процеса на приемане на Украйна в НАТО, освен това – да го стартираме през днешния ден и в този момент.
И няма значение, че Москва ще се оплаква. Веднъж те към този момент имаха опция и бяха изслушани с почитание. И тази опция беше стрита на прахуляк от бомбите и ракетите на Путин.
*Борис Джонсън е някогашен министър-председател на Англия.
(1)Похват в дипломатическия език за формулиране на текст, който с двусмислието си да бъде допустим и за двете спорещи страни.
Превод: Владимир Миленски
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ