Трагичният бард на Русия
Борис ДАНКОВ
На 3 октомври 1895 година в сантименталното рязанско село Константиново е роден великият съветски стихотворец Сергей Есенин. Приживе другите литературни школи и течения в Русия се пробват да го привлекат на своя страна. Александър Блок го дефинира като „ надарен и саморасъл селски стихотворец ”. Тъй наречените „ имажинисти ” се гордеят с изяществото на неговия стих. След като приглася на „ болшевишката гражданска война ” със своите емблематични произведения - поемите „ Ана Снегина ” и „ Капитан земли ” - Маяковски афишира, че Есенин е претърпял „ еволюция ”. Докато той самият напълно непретенциозно ще опровергае всички с думите: „ Аз съм един елементарен стихотворец ”.
Колкото елементарен, толкоз невероятен. Няма да е пресилено, в случай че се каже, че Сергей Есенин е надълбоко обвързван с патриархална Русия, с нейното православно верую. Доказва го неговата ранна, „ мистична ” лирика, фанатичната му обич към отечеството и „ благословения народ ”, поклонението пред „ душата съветска необятна ”.
Едновременно с това след раздялата с „ горите златни ” и сантименталната съветска природа на родното място и конфликта със студените стъгди на огромния град, на „ желязна Америка ”, той безспорно е преживявал трагично раздвояване. Развръзката идва с съдбовното решение да постави завършек на това раздвояване, закодирано още в първите му носталгични стихове и безутешното обезсърчение от живота. Обикновен и невероятен бард на велика Русия.
На 3 октомври 1895 година в сантименталното рязанско село Константиново е роден великият съветски стихотворец Сергей Есенин. Приживе другите литературни школи и течения в Русия се пробват да го привлекат на своя страна. Александър Блок го дефинира като „ надарен и саморасъл селски стихотворец ”. Тъй наречените „ имажинисти ” се гордеят с изяществото на неговия стих. След като приглася на „ болшевишката гражданска война ” със своите емблематични произведения - поемите „ Ана Снегина ” и „ Капитан земли ” - Маяковски афишира, че Есенин е претърпял „ еволюция ”. Докато той самият напълно непретенциозно ще опровергае всички с думите: „ Аз съм един елементарен стихотворец ”.
Колкото елементарен, толкоз невероятен. Няма да е пресилено, в случай че се каже, че Сергей Есенин е надълбоко обвързван с патриархална Русия, с нейното православно верую. Доказва го неговата ранна, „ мистична ” лирика, фанатичната му обич към отечеството и „ благословения народ ”, поклонението пред „ душата съветска необятна ”.
Едновременно с това след раздялата с „ горите златни ” и сантименталната съветска природа на родното място и конфликта със студените стъгди на огромния град, на „ желязна Америка ”, той безспорно е преживявал трагично раздвояване. Развръзката идва с съдбовното решение да постави завършек на това раздвояване, закодирано още в първите му носталгични стихове и безутешното обезсърчение от живота. Обикновен и невероятен бард на велика Русия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ