Съединението на България
Борбата за цялостно национално избавление и обединяване става главен блян на българския народ след разпокъсването на българските земи, наложено от Берлинския контракт 1878 година Общонароден блян е цялостно национално обединяване, като се съединят Северна и Южна България и се освободят и причислят Македония и Одринско, които съгласно Берлинския контракт остават под османска власт.
Първият опит за съединяване е изработен през 1880 година по отношение на изострянето на гранични разногласия сред Турция, Гърция и Черна Гора. През май 1880 година в Сливен е учреден Централен национален комитет (К. Величков, Иван Гешов, Г. Тилев, Г. Странски и Г. Хаканов) за да провежда битката за обединяване на България.
По самодейност на княз Александър I в Лондон е изпратен Ст. Панаретов с задача да ревизира отношението на британското държавно управление към замисляното съединяване на Северна и Южна България. Великите сили, в това число и Русия, заемат негативна позиция по този въпрос. Против съединяване, несъгласувано с Русия, сe афишира и либералското държавно управление на Др. Цанков.
В началото на 1884 година още веднъж се разгаря придвижване за съединяване, обвързвано с битките сред южнобългарски буржоазни партии - Народна партия и Либерална партия. Народната партия в битката си за власт води необятна пропаганда за съединяване и изпраща двама свои представители - Ив. Ст. Гешов и Хр. Христов, да защитят тази идея и пред Европа. Но след назначението на Г. Кръстевич за основен шеф на Източна Румелия, Народната партия, станала ръководеща, се отхвърля от придвижването, като се базира на неподходящото интернационално състояние.
В края на 1884 и началото на 1885 година обществеността в княжеството и в Източна Румелия се раздвижва във връзка със усилването на терора над християнското население в Европейска Турция. По самодейност на Захари Стоянов през февруари 1885 година в Пловдив е проведен Български скришен революционен централен комитет (БТРЦК), който си слага за цел " окончателното избавление на българския народ посредством гражданска война морална и с оръжие " т. е. oсвобождението на Македония и присъединението на Източна Румелия. В БТРЦК и в частните комитети, формирани по-късно в някои градове и села, членуват основно някогашни участници в национално - освободителното придвижване и опълченци. Успоредно с подготовката се конкретизира и задачата на битката.
Слабостта на българската страна и грабителската политика на Великите сили обаче, принуждават уредниците да лимитират задачата на придвижването. На 25 юли в с. Дермендере (дн. с. Първенец, Пловдивски окръг) на съвещание на БТРЦК, е взето решение да се води битка единствено за " съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър ".
Без да се отхвърлят от подготовката на всеобща национална акция, ръководителите на комитета обръщат внимание основно върху спечелването на войската в Източна Румелия. Комитетът открива връзки с представители на румелийската демократична буржоазия и с някои от командирите на войската в Източна Румелия - майор Р. Николов, майор Д. Николаев, майор Д. Филов и други Решено е акцията да стартира към средата на септември. Според проекта, одобрен на съвещание на БТРЦК на 23 август 1885 година, основен удар би трябвало да се нанесе в Пловдив против конака и представителните учреждения; локалните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в региона.
През втората половина на август в доста селища стартират безредици и демонстрации; най-масови са в с. Голямо Конаре (дн. Съединение), където работи Пр. Тишков (Чардафон Велики). На 2 септември в Панагюрище непринудено е извършена протестна проява, която послужва като сигнал за всеобщи демонстрации в редица селища на региона. В идващите дни се подвигат националните маси в доста селища, даже там където няма локални комитети на БТРЦК.
На 6 септември рано сутринта, войските ситуирани в покрайнините на Пловдив, отпред с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват Г. Кръстевич. Румелийското държавно управление е свалено. Провъзгласява се Съединението на Южна и Северна България. В Пловдив е формирано краткотрайно държавно управление отпред с Г. Странски, което приема ръководството на властта до идването на княз Александър I. Провъзгласяването на Съединението се посреща с възторг от българския народ. Навсякъде се устройват национални събрания и митинги в негова поддръжка.
След акта на 6 септември България изпада в мъчно интернационално състояние. Османската империя стартира да концентрира войски към българската граница. Сръбският крал Милан Обренович дава заповед за активизиране на сръбската войска. На 24 октомври е свикана конференция на представители на Великите сили в Цариград за споразумяване на Източнорумелийския въпрос.
Под претекст, че се нарушава равновесието на Балканите крал Милан Обренович, подкрепян от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 година заповядва на сръбските войски да атакуван България. В отбрана на съединението се разгаря всеобщо патриотично национално придвижване. Победата на българите във войната със Сърбия довежда до закрепване на Съединението.
След продължителна дипломатическа битка на Цариградската посланическа конференция (1885-86) Съединението получава интернационално самопризнание с подписването на Българо-Турската конвенция през 1886 година Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развиване на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общественост и се дава подтик на развиването на страната. България се трансформира в сериозен фактор на Балканите. Благодарение на самоотвержената и героична битка на българския народ е отстранена една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес 1878 година и се разчиства пътят за самостоятелното държавно битие на България.
Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално. Макар и съединена (отчасти), България продължава да бъде васална на Османската империя, а българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. Независимостта на България е идната цел, към която се насочват напъните на българския политически хайлайф (виж 22 септември - оповестяване на независимостта).
Съединението е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 година
Източник: Уикипедия
Първият опит за съединяване е изработен през 1880 година по отношение на изострянето на гранични разногласия сред Турция, Гърция и Черна Гора. През май 1880 година в Сливен е учреден Централен национален комитет (К. Величков, Иван Гешов, Г. Тилев, Г. Странски и Г. Хаканов) за да провежда битката за обединяване на България.
По самодейност на княз Александър I в Лондон е изпратен Ст. Панаретов с задача да ревизира отношението на британското държавно управление към замисляното съединяване на Северна и Южна България. Великите сили, в това число и Русия, заемат негативна позиция по този въпрос. Против съединяване, несъгласувано с Русия, сe афишира и либералското държавно управление на Др. Цанков.
В началото на 1884 година още веднъж се разгаря придвижване за съединяване, обвързвано с битките сред южнобългарски буржоазни партии - Народна партия и Либерална партия. Народната партия в битката си за власт води необятна пропаганда за съединяване и изпраща двама свои представители - Ив. Ст. Гешов и Хр. Христов, да защитят тази идея и пред Европа. Но след назначението на Г. Кръстевич за основен шеф на Източна Румелия, Народната партия, станала ръководеща, се отхвърля от придвижването, като се базира на неподходящото интернационално състояние.
В края на 1884 и началото на 1885 година обществеността в княжеството и в Източна Румелия се раздвижва във връзка със усилването на терора над християнското население в Европейска Турция. По самодейност на Захари Стоянов през февруари 1885 година в Пловдив е проведен Български скришен революционен централен комитет (БТРЦК), който си слага за цел " окончателното избавление на българския народ посредством гражданска война морална и с оръжие " т. е. oсвобождението на Македония и присъединението на Източна Румелия. В БТРЦК и в частните комитети, формирани по-късно в някои градове и села, членуват основно някогашни участници в национално - освободителното придвижване и опълченци. Успоредно с подготовката се конкретизира и задачата на битката.
Слабостта на българската страна и грабителската политика на Великите сили обаче, принуждават уредниците да лимитират задачата на придвижването. На 25 юли в с. Дермендере (дн. с. Първенец, Пловдивски окръг) на съвещание на БТРЦК, е взето решение да се води битка единствено за " съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър ".
Без да се отхвърлят от подготовката на всеобща национална акция, ръководителите на комитета обръщат внимание основно върху спечелването на войската в Източна Румелия. Комитетът открива връзки с представители на румелийската демократична буржоазия и с някои от командирите на войската в Източна Румелия - майор Р. Николов, майор Д. Николаев, майор Д. Филов и други Решено е акцията да стартира към средата на септември. Според проекта, одобрен на съвещание на БТРЦК на 23 август 1885 година, основен удар би трябвало да се нанесе в Пловдив против конака и представителните учреждения; локалните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в региона.
През втората половина на август в доста селища стартират безредици и демонстрации; най-масови са в с. Голямо Конаре (дн. Съединение), където работи Пр. Тишков (Чардафон Велики). На 2 септември в Панагюрище непринудено е извършена протестна проява, която послужва като сигнал за всеобщи демонстрации в редица селища на региона. В идващите дни се подвигат националните маси в доста селища, даже там където няма локални комитети на БТРЦК.
На 6 септември рано сутринта, войските ситуирани в покрайнините на Пловдив, отпред с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват Г. Кръстевич. Румелийското държавно управление е свалено. Провъзгласява се Съединението на Южна и Северна България. В Пловдив е формирано краткотрайно държавно управление отпред с Г. Странски, което приема ръководството на властта до идването на княз Александър I. Провъзгласяването на Съединението се посреща с възторг от българския народ. Навсякъде се устройват национални събрания и митинги в негова поддръжка.
След акта на 6 септември България изпада в мъчно интернационално състояние. Османската империя стартира да концентрира войски към българската граница. Сръбският крал Милан Обренович дава заповед за активизиране на сръбската войска. На 24 октомври е свикана конференция на представители на Великите сили в Цариград за споразумяване на Източнорумелийския въпрос.
Под претекст, че се нарушава равновесието на Балканите крал Милан Обренович, подкрепян от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 година заповядва на сръбските войски да атакуван България. В отбрана на съединението се разгаря всеобщо патриотично национално придвижване. Победата на българите във войната със Сърбия довежда до закрепване на Съединението.
След продължителна дипломатическа битка на Цариградската посланическа конференция (1885-86) Съединението получава интернационално самопризнание с подписването на Българо-Турската конвенция през 1886 година Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развиване на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общественост и се дава подтик на развиването на страната. България се трансформира в сериозен фактор на Балканите. Благодарение на самоотвержената и героична битка на българския народ е отстранена една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес 1878 година и се разчиства пътят за самостоятелното държавно битие на България.
Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално. Макар и съединена (отчасти), България продължава да бъде васална на Османската империя, а българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. Независимостта на България е идната цел, към която се насочват напъните на българския политически хайлайф (виж 22 септември - оповестяване на независимостта).
Съединението е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 година
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ