Как училището убива талантите на децата и произвежда неудачници
Болно е да сме очевидци на това по какъв начин актуалното обучение погубва гениите на децата и осакатява душите им. 90% от учениците няма да се трансфорат в съумели хора, а по-скоро в неудачници. Нашето общество се намира под дълбоката внушаемост на матрицата и не може да разбере явни истини. Системата на обучение е безнадеждно остаряла и създава нещастни хора, които ще живеят неосъществени, изолирани и небогати. Защо се случва това? Отговорите можем да потърсим в предишното.
Съвременната учебна форма е основана преди 200 години. Тогава тази институция е отговаряла на потребностите на индустриалния век. По това време в Англия стремглаво се развива производството, появяват се нови заводи, банки, заводи; За тяхното обслужване били нужни милиони безмълвни, послушни реализатори. Тогава била основана и системата, противоречаща на всеки здрав разсъдък, работеща срещу природата на децата и еволюцията.
Идеална стратегия за набиране на роботи, които да се трансфорат в зъбчатите колелца на крупния бизнес.
Всички знаем, какъв брой доста децата обичат да си играят. Така образованието се случва десетки пъти по-бързо и пълноценно, в сравнение с зад чиновете.
Децата имат толкоз доста сила – те обичат да се смеят, да тичат и скачат. Училището ги санкционира за всяка демонстрация на страст, жизненост и любознание. За никакво развиване на личността – както физическо, по този начин и духовно-интелектуално не може да става дума. Съвременната педагогика е издигната по този начин, че да унищожи характерността и личността като лиши децата от лично мнение.
" Не позволявай учебното заведение да попречи на образованието ти. " ~ Марк Твен
Защо актуалното обучение носи повече вреди, в сравнение с изгоди:
- Съвременната просвета е потвърдила, че детето се учи дейно, единствено когато прави неточности. Училището прави всичко по този начин, че да сътвори у децата боязън от грешките. За погрешните отговори се санкционира и се написа 2. В бъдеще тези пречупени деца ще се боят да пробват нови неща, да опитват, да вършат неточности. Ще се боят да живеят.
- В дилемите има единствено два отговора – правилен и погрешен. По този метод, децата се научават да виждат света плосък и стеснен. А на доста задания, в последна сметка, могат да бъдат дадени стотици верни решения.
- Децата нямат време за мислене. Съвременният развой на образование е издигнат по този начин, че децата непрекъснато да са ангажирани с ненужни и безсмислени действия. А е имало времена /в разцвета на философията/, когато учителят водил ученика на брега на реката и го карал да мисли върху поставената задача. После двамата умерено разговаряли, спорели и разсъждавали върху решението й. Само, когато размишляваме можем да развиваме своя разум. Знанието е артикул на мисленето и най-много на неговото развиване, а не на образованието.
- Съвременното учебно заведение убива един от вродените инстинкти на човек– стремежът към знание. Леонардо да Винчи, Томас Едисон, Блез Паскал, Марк Твен, Чарлз Дикенс, са надарените гении, които реализират своите триумфи без да посещават учебно заведение, само че учейки се цялостен живот. Списъкът с известни бизнесмени, напуснали учебно заведение, с цел да осъществен фантазиите си, можем да осъвременим с имената на Стив Джобс, Бил Гейтс и Ричард Брансън. Повечето студенти стопират да учат след дипломирането си, тъй като ненавиждат този развой. Остават духовни инвалиди за цялостен живот.
- Повечето познания, които децата получават в учебно заведение са остарели и безполезни. Светът се развива необикновено бързо, а най-ценните качества, които могат да усвоят децата, е умеенето да се самообучават и запазят своята ученолюбивост.
" Най-важната задача на цивилизацията е да научи индивида да мисли. " ~ Томас Едисон
На актуалното учебно заведение му липсва еластичност, адаптивност и логичност. В подобен капан, даже най-хубавите и всеотдайни учители се усещат безпомощни. Има ли вяра и воля нещо да се промени? Хората против матрицата, съзнанието против бездушието, разсъдъкът против зъбчатите колела на един прогнил механизъм. Когато приказваме за бъдещето на децата ни всичко си заслужава напъните. Но дано не остава единствено написаното, а и направеното.
Автор: Мария Тонева
Снимка (заглавна): The Independent
