Болката може да възникне в резултат на травмиращо въздействие върху

Болката може да възникне вследствие на травматично влияние върху организма, както на външни, по този начин и на вътрешни фактори (натъртвания, порязвания, пострадвания, температурни и химически въздействия, прекъсване на естествената циркулация на кръвта и др.)

Древните споделят, че болката това е „ кучето-пазач ” на здравето. Тя е безконечният, правилният, нужният и в това време постоянно нежеланият сателит на човек. Болката предизвестява индивида за заплашващата го заплаха, подбужда организма към деяние. Тя алармира за това, че е належащо да се направи нещо, с цел да се прекъсне контактът с рисковия обект, да се вземат нужните ограничения, в случай че към този момент е станало някакво увреждане на част от тялото.

В същото време, откакто осведоми индивида за неподходящите въздействия, болката става ненужна и нездравословна. Тя отвлича вниманието, съсредоточавайки го върху източника на болката, нарушава усещането, паметта, мисленето, координацията на придвижванията, трансформира мотивацията за активност.

От позиция на прочувственото прекарване болковите чувства имат угнетяващ, мъчителен темперамент, а от време на време темперамент на страдалчество. Болката подкопава прочувственото равновесие на човек, прави го раздразним, нападателен, неконтактен, а неговото държание – конфликтогенно.

Толерантността към болежка се дефинира от количеството болежка, която човек може да издържи преди да се пречупи прочувствено или физически. Толерантността към болежка е друго от предел на болежка или сензитивност, който е минимума тласъци, необходим, с цел да се сътвори чувство на болежка.

Способността да се устоя на болежка е била проучвана от доста откриватели в техните лаборатории и са оповестени забавни заключения и резултати от проучванията. Например, пробни проучвания показват по какъв начин толерантността към болежка понижава с възрастта, че мъжете имат по-висок предел на сензитивност и толеранс и по-нисък рейтинг на болката спрямо дамите и, че белите устоят на повече болежка спрямо азиатците.

Други изследвания демонстрират, че наличието на разположение, което обезпечава пасивна или дейна поддържа редуцира пробната болежка , без значение прочут или чужд, просто наличието на различен оказва помощ на изследваните лица да понасят по-високи равнища на болежка, в сравнение с, в случай че са сами.

Доколко резултатите от такива пробни изследвания на болката са от практическо значение за клиничната процедура е противоречив въпрос. Изследваните лица в опитите знаят по какъв начин и за какво ще им бъде породена болежка и, че тя няма да продължи дълго и няма да ги нарани трайно. Но това не е по този начин за хората с хронична болежка, които постоянно се усещат по този начин, като че страданието им в никакъв случай няма да има край.

Има поверие, че постоянното излагане на мъчителни тласъци ще усили толерантността към болежка, като оказва помощ на тялото да построи „ имунитет ” към болката. Всъщност, истината се оказва тъкмо противоположното – многократните мъчителни прекарвания могат да научат човек какъв брой мощна може да стане болката и какъв брой мъчно може да се реализира облекчение. Резултатът от повече излагане на болежка е още по-голяма болежка в бъдеще заради синаптичната сенсибилизация.

В болката могат условно да се отделят, сякаш три страни: сензорна, прочувствена и установъчна.

Говорейки за сензорната страна на болката, би трябвало да се обърне внимание, че на всеки квадратен сантиметър от повърхността на човешката кожа има 100-200 рецептори (ноцицептори), съобщаващи за болковото влияние. Съдържат се в съединителната тъкан на мускулите, във вътрешните органи, в надкостната ципа, в роговицата на очите. Ноцицепторите имат избран предел на сензитивност, който варира в необятен диапазон у другите хора и у еднакъв човек в друго време. Емоционалната страна на болката се състои от нейното прекарване от индивида. От една страна се срещат хора, които в никакъв случай не усещат болежка, а от друга – хора, чувстващи болежка дори от слаб удар или драскотина. Тук се демонстрира навикът, стандартът на реагиране на човек на болковите тласъци и други неподходящи въздействия. Немаловажна роля в този случай играе и общото прочувствено положение на човек. Болката се претърпява по-леко, когато човек се намира под влияние на приятни прекарвания.

Това по какъв начин човек претърпява болката, в доста огромна степен зависи от образуваната установка (нагласа) към нейното разбиране. Това се дефинира на първо място от културните обичаи, признати от членовете на фамилията и общественото обграждане, от това какво значение придава човек на въздействието, причиняващо му болежка, до каква степен той е съсредоточен върху болковото чувство.

Доказано е, че болковите чувства могат да се контролират. За това са знаели още от древността. Цели системи от способи за намаление на чувствителността към болежка са създадени в Китай, Япония, антична Спарта, в племената на североамериканските индианци.

Както са посочили проучванията, бойци, ранени в багра, доста по-рядко са имали потребност от обезболяващи, в сравнение с гражданските лица, оздравяващи след интервенция. Първите са признателни на ориста, че са съумели да оцелеят на бойното поле. Затова раняванията постоянно се възприемат от тях като избавление и в последна сметка като опция да си отдъхнат от ужасите на предната линия. На основата на този психически феномен е издигнат един от способите за битка с болката – обезценяване на смисъла на телесната контузия и централизация върху задачата, способите, средствата на активността. Изменението на усещането за болежка може да бъде реализирано благодарение на обикновено подстрекателство и самовнушение. Опитите демонстрират, че доста хора изпитват доста облекчение, когато им се ползват плацебо – таблетки. Очевидно, настройката, упованието, прочувствени положения от този жанр могат да провокират секреция на ендорфини, обезвреждащи болковите чувства. Човек е кадърен да отделя сензорното чувство за болежка от прочувствената реакция на това чувство. Такъв резултат може да се реализира чрез преместване на вниманието върху обекти, които не са свързани с болката. Това  става от единствено себе си, когато човек напълно е концентриран върху нещо (например спортистът, пристрастен в играта, не усеща получените удари) или при мощен стрес ( по този начин, както боецът в разгара на багра може да не усети незабавно, че е ранен).

Четири фактора, поддържащи болката

1.     Физическата причина за болката. Това евентуално ще е първоизточникът на болката и може би ще е в следствие от пострадване, инфектиране или заболяване. Повечето медицински лекувания се концентрират върху това.

2.     Мускулно напрежение

Вторият детайл, поддържащ чувството за болежка е мускулното напрежение. Налице е едно завладяващо взаимоотношение сред болката и напрежението в мускулите. Почти инстинктивно хората реагират на болежка като се стягат. Мускулите се стягат и обездвижват зоните към болката. На първо време, тази реакция лимитира болката и придвижванията, които биха я засилили. За страдание, в дълготраен проект, това стягане усилва болката и я популяризира в прилежащи области.

Лечението на този проблем постоянно включва лекарства, само че има и доста нефармакологични способи да отпуснем мускулите – масаж, разпъване, физикална терапия – а също и благодарение на мозъка. Менталните техники за релаксация са наричани „ аспирина на психосоматичната медицина ”, тъй като имат необятен обсег от физически и психологични изгоди. Не е мъчно човек да се научи да отпуска мускулното напрежение и да „ влезе ” в една по-спокойна своя версия. Техниките включват диафрагмено дишане, прогресивна мускулна релаксация, автогенен тренинг, медитация и ориентирана визуализация.
Веднъж усвоено умеенето за обща релаксация, е допустимо, то да бъде ориентирано към мускулите към болката. Тази техника освен, че е противоположното на автоматизираната реакция на стягане, само че тя е против естествения подтик да се избегне болката. Когато има болежка, последното нещо, което човек желае да направи е да остане в нея. За това упражнение, пациентът се учи да концентрира цялото си внимание върху болката, до момента в който се въздържа да напряга мястото към нея. Временното предаване на чувството на болежка е нужно, с цел да се реализира ясна визия за болката и с цел да може да приложи техники за релаксация като дишане в болката и чувство за тежест.

Недостатък на този способ е повишение на осъзнаването на болката, което значи повече болежка. Превключването от отбягване на болката към фокусиране върху нея води до цялостно осъзнаване. В допълнение, когато пациентът съумява да освободи напрежението към болката той постоянно открива, че болката се усилва по мощ и активност. Това е по този начин, тъй като хроничното напрежение обхванало болката оказва помощ тя да се задържи. Когато пациентът е наясно с цялостната мощ на болката, релаксирайки върху нея, той има по-пълна визия за чувствата – от време на време за първи път.  Много пациенти споделят, че правейки това упражнение, това им оказва помощ да видят болката такава, каквато е, че могат да видят къде е същинският център на болката и че той не е, където те са си мислили.

3. Внимание

Третият опорен детайл на болката е вниманието. Болката има осведомителна функционалност, позволявайки на тялото да знае, че нещо не е наред и че е належащо деяние, с цел да се спре вредата или да се направи нещо за пострадването. За страдание, когато болката стане хронична, непрекъснатото внимание, което тя притегля пречи да се получава потребна информация, а носи единствено неспокойствие.

Има остаряла сентенция – „ това, на което дадеш вниманието си, то пораства ” , дали ще е градината, децата, паниките, страховете или чувствата за болежка. Тъй като през по-голямата част от времето, пациентите се тревожат за болката си, нейният облик получава доста внимание. В резултат на това той става все по-голям и скоро става главен фокус в живота на пациента.

Не е допустимо да се обръща внимание на доста неща по едно и също време и даже болката „ се изцежда ” от съзнанието. Това, което се назовава умишлен разум, не може да задържа прекалено много едновременно. Той задържа единствено тези малко неща,  на които човек обръща вниманието си във всеки даден миг. Интересното е, че това, на което се обръща внимание, става прекарването на човек в този миг. Много хора с хронична болежка знаят, че в случай че са погълнати в нещо друго, болката ще отстъпи най-малко краткотрайно.

Ако се научим, с лимитирано внимание да направляваме фокуса, това може да е мощно средство за смяна на болката. Има ефикасни техники, които развиват задоволително добър надзор върху осъзнаването за понижаване или унищожаване на чувството за болежка. Медитацията е една от тези техники, несъмнено, нужно е да се упражняваме. Други потребни техники са хипнозата и ориентираната визуализация. Те ни оказват помощ да бъдем въвлечени в облици и показа, които ни разрешават да създадем чувство без болежка. Тези облици ни оказват помощ също да редефинираме нашето отношение към болката и по този начин да я създадем по-поносима.

4. Интерпретация

Интепретация на мислите, страстите и отношението ни към болката. Има огромна разлика сред болежка и страдалчество. Болката в действителност е единствено чувство. Страданието е интерпретацията, която даваме на болката – оценки, упования, страсти, които нормално съпътстват чувството. Мисли като „ Това ме убива ”, „ Не устоявам към този момент ”, „ Това унищожава живота ми (деня, момента) или „ Защо това се случва на мен? ” са съждения, които усилват съставния елемент на страдалчество и оказват помощ да се усили интензитета на болката.

Страданието като съставен елемент на болката е значим фактор за други сходни прочувствени проблеми, които съпътстват хроничната болежка – меланхолия, тревога. Лесно е да си представим по какъв начин тези мисли могат да доведат човек до възприятие за беззащитност и безизходност, две усеща, които доста елементарно могат да прерастнат в меланхолия.

Насочено въображение и лекуване:

Менталните облици – формирали се доста преди да се научим да разбираме и да използваме думи – са в основата на това кои си мислим, че сме, какво имаме вяра, че светът е, какво усещаме, че заслужаваме какъв брой сме обосноваване да се грижим за себе си. Те мощно въздействат върху нашите вярвания и настройки за това по какъв начин се разболяваме, какво може да ни помогне да се почувстваме по-добре и дали здравната или психическа намеса ще бъде ефикасна. Затова ориентираното въображение е мощен инструмент за актуалните терапевти на болката.

Мисловният облик може да се дефинира като мисъл със сензорни качества. Това е нещо, което мисловно виждаме, чуваме, вкусваме, допираме или усещаме. Понятието „ ориентирано въображение/визуализация ” се отнася до необятен кръг разнообразни техники за мозъка и тялото, които включват елементарна визуализация, потребление на метафори, описване на истории, проучване на мечти, игри, пояснение на сънища, изобразяване и „ интензивно въображение ”. При тези техники несъзнаваното излиза като облици, които могат да се свържат със съзнателния разум.

При липса на конкурентни сензорни сигнали, всички системи на тялото реагират на облиците, както биха реагирали на същински външен опит. Например, за миг си представете, че в ръката си имате огромен, пресен и апетитен жълт лимон, откъснат сутринта. Позволете на облика на този лимон да се появи във вътрешното ви око, по този начин, че да можете да усетите неговата тежест и да помиришете неговата свежа лимонена тръпчивост. Представете си по какъв начин отрязвате комат от този лимон.  Представете си, че отхапвате огромна хапка от резена лимон и когато го извършите усещате по какъв начин киселият стипчив лимонен сок цялостни устата ви и насища всеки вкусов рецептор по този начин, че езикът ви изтръпва, а устните ви се свиват.

Това е същността на въпроса: Ако обликът на лимона ви цялостни устата със слюнка, какво се случва, когато си представяте, че сте безнадеждна, безпомощна жертва на безкрайна болежка? Не казвате ли с това на присъщите за тялото лечебни системи да спрат и да се откажат?

Някои хора си мислят, че не са способни да основават мисловни облици, само че всеки може да реализира това. Истината е, че най-често хората употребяват въображението си, когато се тревожат. Това, за което се тревожим в никакъв случай не се случва в действителния свят, а единствено в нашето въображение. Ние съжаляваме за предишното, което към този момент се е случило или се опасяваме за бъдещето, което е напълно фикция, защото към момента не се е случило.

Хората, които имат болежка се тревожат от самото начало. Те се тревожат, че болката в никакъв случай няма да изчезна и че те ще останат безпомощни, обездвижени от нещо, което не могат да управляват и не могат да понесат. В резултат на това те се затрудняват да опишат облика на своята болежка. Често се чуват изречения като „ рой от огнени мравки дъвчат нервите ми ” или „ великански слон е стъпил на гърдите ми ”. Това са познати и мощни облици, които ни идват незабавно мислено при първите признаци на болката.

Тези отрицателни облици могат да се трансфорат самосбъдващо се знамение, тъй като те имат силата да основават своя лична действителност в тялото, тъкмо както ни се цялостни устата, когато си мислим за лимон. Ако пациентът има чувство за болежка като „ парещ прът, който непрекъснато се забива в крайници ми ” или като „ лъв, който раздира гърба ми и къса нервите ми с всяко ухапване ”, тези облици могат да имат сериозен физиологичен резултат, който може да ускори страданието и да попречи на естествените качества на тялото да се оправи с болката.

Техники за справяне с болката:

В медицината, в логиката на психиката, в практиката на бойните изкуства на Изтока е насъбран опит, допускащ да се дадат на практика препоръки за саморегулация на болковите чувства. Препоръчаните по-долу способи са учредени на психическите механизми на похищение на вниманието от неподходящия дразнител, самовнушение, изменение смисъла на болковия тласък за човек чрез смяна на облика на болката.

• Издишване на болката.

Изходно състояние – седейки, стоешком и лежешком. Отпуснете се и започнете да дишате умерено и отмерено. Вдишвайте и задръжте дъха, като  концентрирате вниманието върху болния сектор. При това, колкото се може по-ярко си представете, че по време на вдишването в гърдите ви се образува облаче от живителни сили, а по време на задържане на дишането то се насочва към болния сектор и потиска чувството за болежка. С всяко издишване, болката на части напуща тялото. Повторете няколко пъти. Представи си, че въздухът, който вдишваш, придвижва светлина и топлота на това място, а издишването отнася от него частици напрежение във тип на сив или черен пушек, мъгла.

• Глас

Уединете се, заемете комфортно изходно състояние, дишайте умерено и отмерено. При издишване издавайте тон, който най-ярко можете да асоциирате с облика на съответната болки. Това може да е вопъл, плач, зов, вик или шептене. Важното е да си представяте, че дружно с този тон болката на дребни порции напуща тялото ви.

• Дисоциация

При пораждане на болежка е належащо да се видите все едно в профил. Например, легнал на дивана. Отначало погледайте на себе си от едната страна на стаята, по-късно от другия край, от горната страна, от ъгъла и прочие Оценете в профил това, по какъв начин болката ви бъчи. Представете си болката в съответен облик. Това може да е пламтяща пещ, кръвоспиращ главата (гърдите, краката и пр.) железен обръч, стоманен прът, разширяващо се вътре в тялото кълбо и прочие Вижте по какъв начин елементарно се справяте с болката във вашето въображение – постепенно разгъвате стягащия обръч, издърпвате и изхвърляте острия прът, пускате на открито кълбото….Почувствайте какъв брой по-леко ви става в личните показа. Сега се върнете към действителността и почувствайте какъв брой е отслабнала болката.

• Субмодалности

Опитайте се блестящо и отчетливо да си визиите облика на болката. Например, във тип на железен шиш, забит в тялото. След това постепенно, поетапно трансформирайте във въображението този железен шиш в пластмасов, дървен, мукавен, хартиен, въздушен. Ще почувствате доста облекчение. След това се пробвайте да си визиите температурата на болката. И да я измените от гореща – неприятно в прохладна – приятна. На третия стадий манипулирайте цвета на болката. Това е най-важният миг от упражнението. Постарайте се да измените изходно неприятния цвят на чувството за болежка в прелестен и болката доста ще се понижи. Ако желаете да усилите обезболяващия резултат, то по подобен метод поработете и с усета на болката.

• Главоболие

Това упражнение се основава на потребление на японската система на точков масаж – шиацу. Удобството в потребление на тази система е в това, че за въздействието не е нужно да се търси съответна точка по тялото, а е задоволително да се дефинира повърхност, на която е нужно да се направи напън с пръсти или с длан. Натискът се прави в продължение на 3-5 секунди на всяка точка с изпитание 3-5кг. При това деликатно следите, натискът да не провокира болкови чувства. Упражнението се извършва в продължение на 2-3 минути и се състои от 5 стъпки. Първа стъпка. Слага се междинен пръст над показалец  и се натиска по средата на черепа. Първият напън се прави на това място, където стартира косата. След това, отстъпвайки примерно по 2,5см, направете още 9 натискания. Последната точка е ситуирана в основата на черепа. Стъпка Втора. Напипайте връхната точка на черепа, отстъпете от нея на 2,5см. В двете страни по посока на слепоочията и направете 4 натискания. Стъпка Трета. С двете ръце направете по 2 натискания по направление от „ хълмчетата на ушите ” към вдлъбнатината под основата на черепа. След това натискайте точката под основата на черепа. Стъпка Четвърта. Направете 4 натискания на задната част на шията по двете страни на гръбначния дирек. Стъпка пета. Изчакайте 1-2 минути и в случай че болката не е утихнала направете цялата процедура още веднъж. Постоянно помнете, че натисканията би трябвало да бъдат свързани с приятни чувства.

Необходимо е доста блестящо да си представиш своя спомен, другояче болката ще нахлуе в него. Ще го унищожи с отвличащи мисли.

Но ти имаш още един правилен асистент – твоят организъм. Когато болката го заплашва, заплашва неговата сигурност, той самичък търси пътища и начини да избяга от болката. Сам се пробва съответно да се отбрани от опасността. Ти му предлагаш добра отбрана, добър излаз. И той ще ти бъде благонадежден съдружник.

Болката има свойството сама да се продуцира, да фиксира върху себе си вниманието. Не й се поддавай.

Този развой (на продуциране болежка от болката) е в основата на такова събитие като болковия потрес. Случва се контузиите да не са рискови за живота, само че заради липса на противошоково средство, човек умира.

При приемане на контузията, пострадването, ние имаме няколко секунди преди да се появи мощната болежка, която стартира да концентрира вниманието върху себе си, да  продуцира сама себе си.  Тогава ще е началото на болковия потрес, защото болковите чувства ще порастват в геометрична градация. При неявяване на протовошокови препарати единственото избавление ще е да се отвлече от болката. Болката – това е активизация на работата на дясното полукълбо, страшни и мъчителни облици, нова болежка. Значи би трябвало умишлено да се засилва лявото полукълбо, чиято интензивност ще погаси интензивността на дясното полукълбо (такива са физиологичните закони). Лявото полукълбо дава отговор за логиката, смятането. Смятайте мислено, решавайте математически задания, мислете за каквото желаете, само че не и за себе си, не и за печалната си орис. Не позволявайте да се сринете в пропастта на самосъжалението.

„ БОЛКАТА Е НЕИЗБЕЖНА, СТРАДАНИЕТО Е Пожарна охрана ИЗБОР ”

Автор: Светлана Сотирова

Инфо: https://sovapsychologist.com

Използвани източници:

https://www.practicalpainmanagement.com/treatments/psychological/raising-pain-tolerance-using-guided-imagery?page=0,2

The Psychology of Pain  – George R. Hansen, Jon Streltzer

Психологическая подготовка к действиям в условиях повышенного риска ( „ Стресс- менеджменет ”) – К.Э. Комаров – учебно-методическое помагало для специалистов, занмиющихся подготовкой подразделений МО, ЖСБу МВД, МЧС, Минюста России