Болестите на страстта и примирението ♥ Сюзан ЗОНТАГ и „Болестта като метафора”
„ Болестта е нощта на живота, тежко гражданство. Всички имаме по рождение двойно поданство: в царството на здравите и в царството на болните. Темата ми не е същинската физическа болест, а нейното преносно потребление като метафора. Искам да кажа, че заболяването сама по себе си не е метафора и най-правилният метод да се гледа на нея – и най-здравословният метод на боледуване – е най-чистият, най-неподатливият на метафорично мислене. И въпреки всичко надали е допустимо човек да заживее в царството на болните, безпристрастен от злокобните метафори, населили тамошния пейзаж. Това проучване цели осветляването на въпросните метафори и освобождението от тях. ”
Сюзан ЗОНТАГ, „ Болестта като метафора ”
Най-поразителното подобие сред митовете за туберкулозата и за рака е, че и двете заболявания са възприемани като заболявания на пристрастеността. Температурата при туберкулозата е знак за вътрешно изгаряне: туберкулозният „ пламти “ и този жар стопява тялото. Употребата на свързани с туберкулозата метафори, с които се рисува любовта – обликът на „ болния от обич “, на „ поглъщащата “ пристрастеност, – надалеч предхожда роматизма*. При романтиците метафората се обръща и туберкулозата към този момент се показва като вид на любовната болест. В едно сърцераздирателно писмо от Неапол, ноември 1820 г., Кийтс, вечно разграничен с Фани Брон, написа: „ Ако имаше някакъв метод да оздравея [от туберкулозата], тази пристрастеност щеше да ме убие. “ Или както изяснява един от героите във „ Вълшебната планина “: „ Болестният признак бил прикрита демонстрация на любовта, а всяка болест – видоизменена обич. “
Както в миналото се смяташе, че туберкулозата идва от мощна пристрастеност, поразявайки безразсъдните и чувствените, по този начин през днешния ден се шири вярването, че ракът е болест на незадоволителната пристрастеност, че поразява полово потиснатите, комплексираните, неестествените, неумеещите да се разкрият. Тези на пръв взор противоположни диагнози в действителност са недотам разнообразни разновидности на едно и също (и заслужават, коства ми се, еднообразно да им се вярва), защото и в двата случая психическата равносметка на заболяването акцентира непълнота или блокиране на виталната сила. Колкото и да е била възхвалявана като болест на пристрастеността, туберкулозата се е считала и за болест на въздържанието. Възвишеният воин на Жид от „ Аморалистът “ хваща туберкулоза (което е и авторовият случай, както Жид го възприема), тъй като е потискал същинската си полова природа; когато Мишел приема Живота, той оздравява. За същия сюжет през днешния ден Мишел би трябвало да е болен от рак. Както ракът в този момент се възприема като отмъщение за потискането, по този начин и туберкулозата се обясняваше като отмъщение за неудовлетворението. Днес някои имат вяра, че така нареченият свободен полов живот предотвратява рака. По-рано сексът се предписваше като терапия на туберкулозноболните. В „ Крилете на гълъбицата “ (Хенри Джеймс, 1902 г.) докторът предлага на Мили Тийл любовно преживяване като лек против туберкулозата и когато тя открива, че нейният лицемерен почитател Мъртън Деншър скрито е привързан с приятелката ѝ Кейт Крой, тя умира. А Кийтс възкликва в едно свое писмо от ноември 1820 г.: „ Скъпи ми Браун, трябваше да я имам, когато бях здрав, и щях да съм добре.
Според митологията на туберкулозата нормално има някакво буйно възприятие, което предизвика заболяването и довежда до рецесия. Но пристрастеността би трябвало да бъде осуетена, вярата – попарена. Макар нормално любовна, пристрастеността може да бъде също политическа или морална. В края на „ В навечерието “ на Тургенев (1860) героят на романа, младият български бунтовник заточеник Инсаров, схваща, че не може да се върне в България, и от блян и несбъднати стремежи заболява в един хотел във Венеция, развива туберкулоза и умира. Според митологията на рака нормално заболяването се предизвиква от непрекъснато въздържане на възприятията. В ранните по-оптимистични форми на тази визия обузданите усеща бяха сексуални; в този момент нещата очевидно са изменени и ракът се изяснява с потисната податливост към принуждение. Непреодолимата пристрастеност, която убива Инсаров, е идеализмът. Гневът е пристрастеност, която заплашва да докара рак, в случай че не откри отдушник. Днес липсват инсаровци. Вместо тях има канцерофоби като Норман Мейлър, който съобщи, че в случай че не бил намушкал с нож жена си (и отреагирал по подобен метод една „ загнездена пристрастеност към ликвидиране “), щял да хване рак да почине „ до години “. Същата визия като в миналото за туберкулозата, само че в доста по-гнусен тип. Един от източниците на днешните показа, свързващи рака с потиснати пристрастености, значително е Вилхелм Райх*, който дефинира рака като „ болест на прочувственото смирение – биоенергично спаружване, отвод от очакванията “. Райх илюстрира своята известна доктрина с рака на Фройд, който съгласно него се развива, когато Фройд, по природа буен и „ доста трагичен в брака “, се поддава на примирението:
Той водеше доста спокоен, спокоен, честен фамилен живот, само че надали има подозрение, че полово е бил напълно незадоволен. И примирението му, и ракът го потвърждават. Фройд трябваше да жертва личността си. Трябваше да жертва персоналните си удоволствия, персоналните си наслаждения в зрелите години... Ако моето схващане за рака е правилно, задоволително е човек да жертва себе си, да се помири – и се стопява.
„ Смъртта на Иван Илич “ на Толстой постоянно се цитира като илюстрация на връзката сред рака и укротяването на характера. Но същата доктрина беше приложена от Гродек към туберкулозата, която той дефинира като „ блян да угаснеш. Желанието би трябвало да угасне, желанието за вътрешното и външното, горното и долното на еротичната обич, обозначена с дишането. И с това предпочитание угасват дробовете... угасва тялото. Понеже по време на заболяването желанието се усилва, тъй като непрекъснато повтарящото се алегорично изхвърляне на семето в храчките внушава възприятие за виновност, която непрекъснато пораства... тъй като То разрешава на белодробната болест да разхубавява очите и страните с чара на отровите! ”
Подобно на днешните пояснения на рака типичните пояснения на туберкулозата от XIX в. акцентират като причина за заболяването примирението.
* Както във второ деяние, втора сцена от пиесата на сър Джордж Етъредж „ Роб на модата “ (1676): „ Когато любовта заболее, най-хубавото, което можем да създадем, е да я погубим насилствено; не мога да понеса мъчението на трескавата, корозивна пристрастеност. “ – Б.а.
* Вилхелм Райх (1897–1957) е австрийско-американски психиатър, бранител на половата гражданска война и спонтанните влечения, последовател на фройдомарксизма, идеолог на тъй наречените нови леви от 60-те години. – Б.р.
От „ Болестта като метафора. Спин и неговите метафори ”, Сюзан Зонтаг, изд. „ Изток-Запад “, 2014
Изображение: redditmedia.com
