Работодатели виждат несъответствия между промените в НК и Конституцията
Божидар Данев изпълнителен ръководител на БСК и ръководител на АОБР за 2018 година, по предписание на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ осведоми медиите, Комисията по правни въпроси и Комисията за битка с корупцията, спор на ползи и парламентарна нравственос на 44-то Народно заседание, по отношение на позицията на работодателите за Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Работодателите изясняват, че Законопроектът планува основаването на наказателноправни разпореждания, които симетрично да регламентират отговорността на длъжностните лица в обществената сфера и на длъжностните лица в частния бранш за всеобхватно противопоставяне на корупцията.
Предлаганите промени не намират опора в Конституцията и прогласените в нея правила на разграничаване на собствеността на частна и обществена . Двете форми на благосъстоятелност са равнопоставени, доколкото за всяка от тях законът би трябвало да сътвори идентични правни условия за стопанска активност, считат те.
Допълват, че част от препоръчаните промени инкриминират дейности или бездействия на лица, които в частния бранш нерядко съчетават качеството на притежател на капитала или част от него с функционалности по ръководство на комерсиалното сдружение или са еднолични търговци. Това е в несъгласие с член 19 от Конституцията, според който стопанската система се основава на свободна стопанска самодейност.
Действията по ръководството на частната благосъстоятелност са свързани със независимост на договаряне, свободно установяване на цени и безконтролен избор на сътрудници, ориентирани към взаимноизгодни условия на договарящите страни, изясняват от АОБР. При разходването на обществени средства сключването на контракти се прави по характерни правила, целящи най-ефективно оползотворяване на обществения запас, в отбрана на публичния интерес, прибавят те.
Тези съществени конституционни разлики, предпоставят друга степен на социална заплаха при реализиране на корупционни практики в частния и публичния бранш и надлежно допускат диференциран законодателен метод, а не симетрично регламентиране на последствията от използването им, допълват работодателите
Конкретните бележки на АОБР към Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, са следните:
Параграф 1 от законопроекта уголемява наредбата на член 93, т. 1, б. " б " от Наказателен кодекс. Въвеждат се две понятия - " обществена функционалност " и " активност с публично значение " (т. 1а). Докато за първото разбиране е препоръчано легално определение, за второто такова липсва. Възниква въпросът коя активност е с публично значение за наказателното правосъдие. Възможността за разширително пояснение на второто разбиране би довело до наказателноправен произвол. Наложително е наредбата да се обмисли и да се изготви прецизна формулировка.
Параграф 4 от законопроекта основава нов член 221 Наказателен кодекс. Търсен е аналог на член 282, алинея 1 Наказателен кодекс, който да важи за частния бранш. Механичното преместване на признаците на състав на едно закононарушение, което пази един бранш от публичните връзки, в различен незаконен състав, който ще пази връзки, учредени на други правила (чл. 19, алинея 1 от КРБ), е рисково и неприемливо. Новата наредба дава опция да се търси наказателна отговорност за гражданскоправни връзки.
На второ място, употребяваното в новия член 221 разбиране " служебни отговорности " е неточно. То е директно обвързвано с понятието " работа ", което се използва най-вече за активността на държавни органи и институции - виж член 93, т.1 Наказателен кодекс.
Неяснота в замисъла и логиката на новия текст има и във връзка с предлаганите хипотези - забележителните нездравословни последствия да са настъпили за друго физическо лице или юридическо лице или обединяване, а не, както е в " огледалния " член 282, алинея 1 Наказателен кодекс (действащ).
Параграф 6 от законопроекта планува допълнения и промени на член 225б от Наказателен кодекс. Според оферти текст индивид на закононарушението е всяко наказателноотговорно лице. В същото време пасивният рушвет изисква изключително качество на дееца. Налице са явни несъгласия сред претекстовете и съответното законодателно предложение. Освен това и в в този момент настоящия Наказателен кодекс интензивният и пасивният рушвет в частния бранш са инкриминирани в член 225в Наказателен кодекс. Този текст е претърпял редица инспекции, разбори и оценки от европейски структури и оценката постоянно е била, че дава отговор изцяло на нужните ограничения за ефикасното противопоставяне на корупцията.
Параграф 7 от законопроекта предлага в член 225 понятието " комерсиална активност ". Липсва обаче формулировка на това разбиране за задачите на наказателното право, още повече, че сходно определение не се съдържа в нито един законодателен акт, който урежда търговскоправни връзки.
Параграф 10 от законопроекта трансформира член 282 с упоритостта, както се сочи в претекстовете да бъде използван за всички длъжностни лица, без значение от бранша в който служат. Обществените връзки, които са обект на отбрана от с член 282 и сл. са в глава VIII, раздел II " Престъпления по работа ". Съдържанието и мястото на наредбата, озаглавена " Престъпления срещу активността на държавни органи, публични организации и лица, изпълняващи обществени функционалности ", не се трансформира със законопроекта, затова контролира единствено публичните връзки, които не са свързани с частния бранш.
Включването на нова алинея 2 на член 282 от законопроекта планува търсене на наказателна отговорност при дисциплинарни нарушавания на всички учредения. Текстът не съдържа ясни критерии, които да разграничават нарушаванията по метод, който изрично да дефинира типа отговорност, която би трябвало да бъде понесена - дисциплинарна, административна или наказателна. Това би основало тълкувателен безпорядък и произвол при правоприлагането.
АОБР смятат, че като цяло предлаганите промени в посочените текстове от законопроекта не почиват на социална нужда и могат да основат условия за неустановеност в правната сфера и в гражданския оборот.
Работодателите изясняват, че Законопроектът планува основаването на наказателноправни разпореждания, които симетрично да регламентират отговорността на длъжностните лица в обществената сфера и на длъжностните лица в частния бранш за всеобхватно противопоставяне на корупцията.
Предлаганите промени не намират опора в Конституцията и прогласените в нея правила на разграничаване на собствеността на частна и обществена . Двете форми на благосъстоятелност са равнопоставени, доколкото за всяка от тях законът би трябвало да сътвори идентични правни условия за стопанска активност, считат те.
Допълват, че част от препоръчаните промени инкриминират дейности или бездействия на лица, които в частния бранш нерядко съчетават качеството на притежател на капитала или част от него с функционалности по ръководство на комерсиалното сдружение или са еднолични търговци. Това е в несъгласие с член 19 от Конституцията, според който стопанската система се основава на свободна стопанска самодейност.
Действията по ръководството на частната благосъстоятелност са свързани със независимост на договаряне, свободно установяване на цени и безконтролен избор на сътрудници, ориентирани към взаимноизгодни условия на договарящите страни, изясняват от АОБР. При разходването на обществени средства сключването на контракти се прави по характерни правила, целящи най-ефективно оползотворяване на обществения запас, в отбрана на публичния интерес, прибавят те.
Тези съществени конституционни разлики, предпоставят друга степен на социална заплаха при реализиране на корупционни практики в частния и публичния бранш и надлежно допускат диференциран законодателен метод, а не симетрично регламентиране на последствията от използването им, допълват работодателите
Конкретните бележки на АОБР към Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, са следните:
Параграф 1 от законопроекта уголемява наредбата на член 93, т. 1, б. " б " от Наказателен кодекс. Въвеждат се две понятия - " обществена функционалност " и " активност с публично значение " (т. 1а). Докато за първото разбиране е препоръчано легално определение, за второто такова липсва. Възниква въпросът коя активност е с публично значение за наказателното правосъдие. Възможността за разширително пояснение на второто разбиране би довело до наказателноправен произвол. Наложително е наредбата да се обмисли и да се изготви прецизна формулировка.
Параграф 4 от законопроекта основава нов член 221 Наказателен кодекс. Търсен е аналог на член 282, алинея 1 Наказателен кодекс, който да важи за частния бранш. Механичното преместване на признаците на състав на едно закононарушение, което пази един бранш от публичните връзки, в различен незаконен състав, който ще пази връзки, учредени на други правила (чл. 19, алинея 1 от КРБ), е рисково и неприемливо. Новата наредба дава опция да се търси наказателна отговорност за гражданскоправни връзки.
На второ място, употребяваното в новия член 221 разбиране " служебни отговорности " е неточно. То е директно обвързвано с понятието " работа ", което се използва най-вече за активността на държавни органи и институции - виж член 93, т.1 Наказателен кодекс.
Неяснота в замисъла и логиката на новия текст има и във връзка с предлаганите хипотези - забележителните нездравословни последствия да са настъпили за друго физическо лице или юридическо лице или обединяване, а не, както е в " огледалния " член 282, алинея 1 Наказателен кодекс (действащ).
Параграф 6 от законопроекта планува допълнения и промени на член 225б от Наказателен кодекс. Според оферти текст индивид на закононарушението е всяко наказателноотговорно лице. В същото време пасивният рушвет изисква изключително качество на дееца. Налице са явни несъгласия сред претекстовете и съответното законодателно предложение. Освен това и в в този момент настоящия Наказателен кодекс интензивният и пасивният рушвет в частния бранш са инкриминирани в член 225в Наказателен кодекс. Този текст е претърпял редица инспекции, разбори и оценки от европейски структури и оценката постоянно е била, че дава отговор изцяло на нужните ограничения за ефикасното противопоставяне на корупцията.
Параграф 7 от законопроекта предлага в член 225 понятието " комерсиална активност ". Липсва обаче формулировка на това разбиране за задачите на наказателното право, още повече, че сходно определение не се съдържа в нито един законодателен акт, който урежда търговскоправни връзки.
Параграф 10 от законопроекта трансформира член 282 с упоритостта, както се сочи в претекстовете да бъде използван за всички длъжностни лица, без значение от бранша в който служат. Обществените връзки, които са обект на отбрана от с член 282 и сл. са в глава VIII, раздел II " Престъпления по работа ". Съдържанието и мястото на наредбата, озаглавена " Престъпления срещу активността на държавни органи, публични организации и лица, изпълняващи обществени функционалности ", не се трансформира със законопроекта, затова контролира единствено публичните връзки, които не са свързани с частния бранш.
Включването на нова алинея 2 на член 282 от законопроекта планува търсене на наказателна отговорност при дисциплинарни нарушавания на всички учредения. Текстът не съдържа ясни критерии, които да разграничават нарушаванията по метод, който изрично да дефинира типа отговорност, която би трябвало да бъде понесена - дисциплинарна, административна или наказателна. Това би основало тълкувателен безпорядък и произвол при правоприлагането.
АОБР смятат, че като цяло предлаганите промени в посочените текстове от законопроекта не почиват на социална нужда и могат да основат условия за неустановеност в правната сфера и в гражданския оборот.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ