Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече

Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, тъй като има повече време за това. На другия ден след гибелта на майка си или на жена си бедният е заставен да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.

Благоденствието разкрива нашите пороци, а бедствията – нашите добродетели.

Човекът е находчив. Когато не може да се освободи от някой минус, стартира да го култивира умишлено. И със самия факт, че е към този момент желан, минусът му добива и за него, и за другите тип на качество.

Ако хората бяха съвършени, нямаше да се разграничават между тях. Индивидуалността, наподобява, произлиза от несъвършенството.

Мнозина желаят да минат за хора с усет, като отхвърлят непрекъснато. Но същинският усет се позвнава единствено по това, което той утвърждава.

Всяко мощно възприятие е суеверно.

Човек счита, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едвам след това, когато поразмисли, схваща, че огънят и пристрастеностите на лятото са създали това.

Делото на създателя би трябвало да бъде безкористно. Затова и всяка същинска популярност е посмъртна.

Струва ми се напълно неправилно да се опълчва хубостта на истината. Те може да се разграничават, само че не си опонират.

Вечно и свето е единствено мъртвото, живото живее в грях.

Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената и в живота.

Един публицист проличава и по това, което той не си разрешава да написа.

Всички писатели желаят да бъдат харесвани, единствено че за някои е значимо и това – кой ги харесва.

Между писателите има общо, колкото сред пасажерите в един трамвай.

Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това, което може да каже.

Критикът не трябва да има очите на влюбения: той би трябвало да е кадърен да се възхищава, без да престава да вижда и разграничава минусите.

Малокултурният е податлив към всякакви теории и теоретизация. Истинският академик цени повече от всичко обстоятелството.

Мисълта и изкуството подяждат волята. Философите не са били в никакъв случай огромни характери. Нито пък поетите.

Никой не реализира себе си изцяло. Животът на всеки човек е в края на краищата един крах.

Поезията не е другарство, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата сред едно писмо и една поема.

Поезията, както някои целебни минерални води,трябва да се пие на самия извор. Далеч от извора на родния си език тя губи доста от чудодейните си свойства.

Приятно е да бъдеш засегнат: по едно и също време чувстваш другите отговорни и съзнаваш личното си предимство.

Приятелството се мери с искреността, която то може да понесе.

Човек, властващ над другите, губи своята лична независимост.

Резултатът интересува хората повече от повода. Навярно по тази причина мнозина не вършат разлика сред комичен и проницателен.

Чувството за непълноценност е минус. Но този минус прави чест на оня, който го има. Един тъпанар не страда в никакъв случай от възприятие за непълноценност.

Частта е по-малка от цялото, само че може да бъде по-хубава от него.

Нищо не наподобява по-остаряло от това, което е било ново през вчерашния ден.

Човек е най-самотен в триумфа си. Тогава всичките му другари го напущат. Едни от злоба, други от боязън да не намерения, че му се докарват.

Най-страшната самотност е да нямаш същински другари.

Когато се изкачва по планината, пътят захваща да клати, отбивайки се един път в едната, след това в срещуположната посока. Нашите несъгласия са едно увещание, че ние се издигаме нагоре.

Най-хубавият миг от пътуването е завръщането.

Забравяй! Забравяй! Забравяй! Иначе не можеш да съществуваш…

КНИГИТЕ

Пред мен е книгата разтворена
и през деня, и нощя;
все самичък, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като странùците
препрочитам изтощен.

Години да четеш за непознатия
живот на някой непознат,
а твоят, никому непотребен,
да мине ням и запустял.

До мене ти не стигна в никакъв случай,
о, вик на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.

Атанас Далчев /1904-1978/ е измежду най-видните български поети и преводачи на XX век.

Автор е на лирика с блестящо философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и съветски писатели. Носител е на Хердеровата премия на Виенския университет през 1972.

Въпреки че е „ премълчаван “ от литературната рецензия в България преди 1989 година, Далчев има необятно въздействие в българската лирика. Сред считаните за повлияни от него са Валери Петров , Богомил Райнов , Александър Геров .

Сред забележителните достижения на Далчев като преводач са произведения на Гьоте , Блез Паскал , Мишел дьо Монтен , Стендал , Емили Дикинсън , Антон Чехов , Исак Бабел , Федерико Гарсия Лорка , Габриела Мистрал и други

Снимка: Тодор Славчев