БНР, „Културни войни“ с Владислав Апостолов в предаването „Политически НЕкоректно“Представете

БНР, „ Културни войни “ с Владислав Апостолов в предаването „ Политически НЕкоректно “

Представете си проектант, който проектира грандиозни кули, катедрали и мостове, които се срутват под тежестта на личното си неспособно, несъответстващо обмисляне, и падат в праха с пагубни последствия. Ще може ли подобен проектант да си откри работа, откакто последните му планове още се намират измежду купчина унизителни и рискови руини?

Нито една естествена компания или страна не би наела персона, маринована в репутацията на зрелищни и демонстративни провали. Но какво се случва, в случай че архитектът е интелектуалец, който вместо комплицирани уреди прави прогнози и тактики за „ интернационалното състояние “? Те също са зрелищно неправилни и се сгромолясват като фундаментално сбъркани здания, само че все пак техният създател продължава да получава поръчки. Коя от коя по-престижни, по-добре платени и нападателно рекламирани. В един миг срутилата се сграда даже се показва за шедьовър на архитектурата. Представете си сходно безумство.

Всъщност, няма потребност. Архитектите на провалените прогнози и хрумвания още веднъж са тук. Готови с обстоен и упорит строителен проект. Всички знаем, че новият дизайн е като остарелия, единствено че нов, в случай че би трябвало да перифразираме други завладяващи класици на актуалния парадокс.

Тези самобитни „ мандарини “ на модерното мислене не се отхвърлят. Ето го Франсис Фукуяма – мислителят, който ни достави с най-масово популяризираната илюзия на нашето време. Авторитетът на системата, интелектуалецът на режима, политическият гуру на демократичната екосистема не е сменил специалността и попрището, не се занимава с търговия на плодове или корекция на обувки. Не, той още веднъж ни споделя какво се случва, а което е по-важно – какво ще се случи. С всичко. И на всички места.

Нека си напомним за Франсис Фукуяма. През 90-те той опраши демократичния ред с фундаменталната си книга за края на историята, в която ни сподели, че социокултурната еволюция е завършила и сме се срещнали с универсалната и крайна форма на човешко ръководство – демократичната народна власт. Малко хрумвания в човешкия опит са били по-погрешни и в това време по-масово налагани. Няколко години след прогнозата за „ края на историята “ беше мъчително ясно, че Фукуяма е приказвал нелепости. Представял е мечтаното за действително, пласирал е идеологията като сурогат на действителността. Слагал е плюшени страсти там, където би трябвало да има гранитни обстоятелства. Той самичък призна, че се е объркал и даже опита самоирония с фразата за „ края на края на историята “, само че по-късно незабавно продължи с новите прогресивни пророчества.

В един по-логичен свят никой нямаше да взима Фукуяма насериозно след сходен неуспех. Той щеше да написа книги, да дава изявленията, да изнася лекции, може би да печели добре, само че в никакъв случай повече посланията му нямаше да се трансформират в основа на международен дискурс. Образно казано, от метрополия, Фукуяма щеше да стане външна страна, дълбока мисловна провинция. Но не и в нашия свят. Ето го още веднъж в сърцето на световния диалог - господства осведомителния пейзаж с цитатите си.

От Ню Йорк до София „ умните и образовани “ люде споделят и се прекланят пред новите изявленията и публикации на демократичния мъдрец с огромната неверна прогноза. Какви са възможностите Фукуяма още веднъж да приказва нелепости? Явно няма значение. Днес той ни оповестява по какъв начин „ войната в Украйна ще избави либерализма “. Ах, този демократизъм. Сега Фукуяма приказва срещу Путин, както се чака от него, само че поставя там още имена като Орбан и Тръмп. Те били опасност за демокрациите, споделя още индивидът, който постави завършек на историята. Нищо сериозно за Байдън, а и за Обама, подсилен горещо от самия Фукуяма. Някой ще си намерения, че тези международни мислители са в действителност посредствени партийни пропагандисти. Този някой да не разчита на ласкави мнения от медиите, обаче.

Защо се случва това? Защо западната осведомителна система ни сервира шарлатани и тяхното „ змийско масло “ като единствена и последна истина? Колко ниско мнение имат медийните властелини за нас?

Не е единствено Фукуяма. При всяка международна рецесия като по логаритъм се споделят особено написаните по мотива публикации на интелектуалеца Ювал Ноа Харари, уважаван като провидение измежду техно бароните и демократичните елити. В първите седмици на пандемията Харари написа по какъв начин представители на тъкмо тези елити би трябвало да са единствените със независимост на напредване и привилегии по време на карантина. Чудно за какво го харесват толкоз. Проблемът е, че го споделяха и хора отвън дефиницията му за „ определени “. Тогава Харари хвалеше Китай и удряше по Тръмп. Днес пък написа по какъв начин „ Путин към този момент загуби тази война “, само че също и по какъв начин „ в Украйна е заложена на карта посоката на човешката история “. Същата история, която трябваше към този момент да е свършила, нали?

Фетишистите на тематика дипломи и експертиза непрекъснато се смеят на простолюдието, което се хващало на агитация и езотерични измислици. А след това същите споделят Фукуяма и Харари като безпогрешни тотеми на истината. Тях и всички останали, публично утвърдени „ световни мислители “, обединени от минало на свирепо сбъркани прогнози. В България също има такива „ шамани “. И още ги споделят. Някои пишат за „ Ню Йорк Таймс “. Там неверните прогнози и неприятните хрумвания са в добра компания.

Икономистът Томас Соуел има страхотна книга за „ вулгарната горделивост на интелектуалците “, които в никакъв случай не носят отговорност за неуспеха на концепциите си. След години това, което Фукуяма и компания пишат през днешния ден, евентуално ще наподобява неуместно. Но те отново ще пишат, отново ще ги постановат и отново ще им имат вяра. Наречете го проклятието на „ демократичните Касандри “. Те ще са с нас до края на историята, че и по-късно.