БЛС е против директното финансиране на амбулатории за здравни грижи на медицински сестри или акушерки
БЛС е срещу директното финансиране на амбулатории за здравни грижи на медицински сестри или акушерки. Това излиза наяве от позицията на Лекарския съюз във връзка опцията за директно договаряне сред амбулаторните практики на медицински сестри и акушерки с НЗОК. Според съсловната организация здравната подчиненост е гаранция за качеството и сигурността на медицинските услуги, а лекарят е началник на лечебния развой и отговорността се носи от него.
Ето целия текст на позицията на БЛС:
Във връзка с извършена среща на 09.04.2025г. сред Министерство на здравеопазването и Български лекарски съюз по отношение на директното обществено финансиране на активността на лечебните заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения от медицински сестри и акушерки, и Ваше писмо с № 62-08-17/23.04.2025г., апелирам да имате поради актуалното мнение на Български лекарски съюз, а точно:
Настоящото мнение има за цел да изложи правни, здравно-организационни и стопански съображения против въведеното предложение медицинските сестри и акушерките да бъдат независими реализатори на здравна помощ с право на директно договаряне с НЗОК. Изложените по-долу претекстове се базират както на настоящата нормативна уредба и здравна логичност, по този начин и на разбор на вероятните отрицателни последствия от реализирането на сходна промяна.
1. Субординация в системата на опазването на здравето
Организацията на здравната система в Република България се основава на ясна подчиненост на отговорности и компетентности сред другите медицински експерти, като водещо място заема лекарят. Медицинските сестри и акушерките играят основна роля в грижата за пациента, само че тя е изпълнителска и подчинена на медицинските наставления, дадени от доктор, който носи правната и здравна отговорност за процеса на лекуване.
Медицинската помощ е строго регламентирана система, учредена на медицински логаритми, клинични пътеки, процедури, правила за добра здравна процедура, медицински стандарти, вътрешни правила на лечебните заведения, прочие Основен принцип е така наречен „ здравна подчиненост ” – идея, съгласно която лекарят е началник на лечебния развой, а медицинските сестри и акушерки извършват действия, предоставени им от него, в границите на своите пълномощия.
Тази подчиненост не е единствено официална или организационна. Тя има своите функционални и правни учредения. Лекарят поема правната отговорност за крайния резултат от лекуването - лекарят прави диагностичната преценка, взема решение за потребността от медицински интервенции, лекарства, хоспитализация, следене, съвещания и други Медицинската сестра не има пълномощия да взема независими медицински решения, в това число, само че освен във връзка с диагнозата, избора на терапия и нейното следене.
В страните в Европейския съюз и в страните с развити здравни системи медицинските сестри не са независими реализатори на здравна помощ директно финансирани с обществени средства.
Системата на здравна помощ в България и по света се базира на юридически, медицински и организационни правила, които ясно разграничават ролята на лекаря като началник на диагностично-лечебния развой и ролята на здравната сестра/акушерка като изпълнителски медицински кадър.
2. Отрицателни последствия върху кадровия недостиг и системата на здравната помощ
Предложението за въвеждане на опция медицинските сестри и акушерки да бъдат независими реализатори на здравна помощ с правото на пряк контракт и финансиране от НЗОК съставлява не просто организационна смяна, а значително преразпределение на човешкия запас в здравната система, което ще има дълготрайни и трайно отрицателни последствия върху кадровия потенциал, изключително в болничната помощ.
По този метод освен не се взема решение насъбраният кадрови недостиг в здравната система, само че и се основава спомагателен систематичен дисбаланс, като фрагментира ресурсите, унищожава логиката на екипната работа и заплашва цялостната съгласуваност на медицинските грижи.
България страда от тежък и систематичен дефицит на медицински сестри и акушерки. Причините за това са сложни: ниско възнаграждение, пренатоварване, липса на кариерно развиване и обезкуражаваща работна среда.
Създаването на опция за независима процедура директно финансирана от НЗОК не е структурно решение – то не води до появяването на нови фрагменти, а преразпределя така и така ограничавания човешки запас. Така съществуващият недостиг ще бъде просто трансфериран от едно звено в системата към друго – от лечебни заведения към самостоятелни практики, от държавния към частния бранш, от дребните към огромните обитаеми места.
Предложението ще има мощно влияние освен върху лечебните заведения за болнична помощ, само че и върху структурата и качеството на първичната и профилираната извънболнична здравна помощ (ПИМП и СИМП).
В момента в доболничната помощ съществува релативно уравновесена система, в която общопрактикуващите лекари и експертите работят взаимно с медицинските сестри в условия на ясно разграничени функции и отговорности. Създаването на паралелна мрежа от „ сестрински практики “, финансирани от НЗОК, ще докара до разпокъсване на грижата за пациента, до конкуренция сред лекари и сестри за пациенти и запаси, и до комплициране на пациентите по отношение на към кого следва да се извърнат при разнообразни здравословни проблеми.
Особено притеснителна е опцията някои пациенти – изключително уязвими групи като възрастни, хронично заболели и едва образовани – да стартират да се насочват към сестрински практики не заради здравна целенасоченост, а заради елементарен достъп или стопански аргументи, което крие съществени опасности за тяхното здраве и сигурност.
Вместо да предизвиква екипната здравна работа, предлаганата мярка за директно финансирани с обществени средства ще изолира медицинските сестри и ще сложи бариери сред другите експерти, влошавайки връзката, взаимната работа и общата успеваемост на системата.
Създаването на независими практики директно финансирани с обществени средства изисква организационна, счетоводна и управническа инфраструктура – лицензи, контракти, отчетност пред НЗОК, вътрешен надзор, съблюдаване на медицински стандарти. Въпреки това, медицинските сестри не получават обучение или подготовка в областта на здравното ръководство, а системата не разполага с механизми за надзор и стандартизация на този нов вид структури.
Това поражда сериозен риск от фиктивни или неефективни практики, работещи единствено по документи, непрозрачно консумиране на обществен запас от НЗОК, липса на резистентност и опция доста от новите практики да бъдат закрити след къс интервал заради неспособност за действително действие.
Самостоятелната процедура, финансирана от НЗОК, ще бъде привлекателна най-вече в стопански дейните райони и градове с висока централизация на население. Това ще докара до асиметрично систематизиране на сестринския запас, концентрирайки го в обитаемоте центрове и още повече ограничавайки достъпа до квалифицирана здравна грижа в дребните обитаеми места и периферни региони.
Болниците в по-слабо развитите райони ще бъдат принудени да лимитират или преустановят обособени действия заради липса на личен състав, като най-засегнати ще бъдат отделенията по вътрешни заболявания, хирургия, педиатрия и гинекология, където акушерките и медицинските сестри играят основна роля в дневното действие. Това ще усили натоварването на по-големите лечебни заведения, ще увеличи междуобластния поток от пациенти и ще утежни общата успеваемост на системата.
Нещо повече — младежи, които обмислят кариера в сестринството, ще бъдат подвеждани от хипотетичната автономия и опция за частна процедура, която в практическите условия няма да бъде устойчива за множеството от тях. Това ще докара до в допълнение отчаяние и отлив от специалността в средносрочен проект.
Истинското решение на кадровата рецесия не се крие в механичното основаване на повече обществено финансирани структури, а в възстановяване на изискванията на труд, възнаграждението, образованието и престижността на специалността, както и в построяването на уравновесена, ефикасна и интегрирана здравна система.
3. Промяна на здравната система без разбор и оценка на въздействието
Всяка основна смяна в структурата на една социална система с висока степен на регулация и социална значителност, каквато е опазването на здравето, следва да бъде учредена на справедлив, транспарантен и многопластов разбор – стопански, юридически, кадрови, учредителен и най-много – медицински и етичен.
Предложението медицинските сестри и акушерки да се трансфорат в независими реализатори на здравна помощ, с право на директен контракт и финансиране от НЗОК, не е подкрепено с нито един формален стратегически документ, нормативна идея, предварителна оценка на въздействието или пилотен модел.
В опазването на здравето всяка смяна в структурата има резултат на домино – трансформира се освен директно засегнатото звено, само че и взаимоотношението с останалите елементи на системата: лечебни заведения, персонални лекари, незабавна помощ, аптеки, НЗОК, РЗИ и други
Въвеждането на нов вид обществено финансирани реализатори, без ясно място в съществуващата конструкция, ще докара до както до размиване на отговорностите сред лекари и сестри, изключително в незабавни положения, хронични заболявания, взаимоотношение с медикаменти и други, по този начин и усложнение в отчетността пред НЗОК — по какъв начин ще се управляват тези практики, по какви индикатори ще прави оценка успеваемостта на тяхната активност и по какъв начин ще се подсигурява устойчивостта на общественото финансиране, без да се лишават средства от други браншове на здравната помощ.
4. Заключение
Предложението медицинските сестри и акушерките да станат независими реализатори на здравна помощ с право на директно финансиране на активността си от НЗОК съставлява нецелесъобразна, рискова и едва обоснована интервенция в системата на опазването на здравето, която ще докара до задълбочаване на кадровия недостиг, нарушение на здравната подчиненост, риск за качеството и сигурността на здравната помощ, фрагментиране и намаляване на здравната система, заплаха от неефективно разходване на обществен запас.
5. Устойчив метод за интегрирано присъединяване на медицинските сестри и акушерки в системата на обществено финансиране на здравната помощ
За да се отговори съответно на публичната нужда от по-широко присъединяване на медицинските сестри и акушерки в системата на опазването на здравето, без да се нарушават здравната логичност, йерархията на отговорностите и правните правила, е належащо да се приложи редовно и стабилно решение посредством нормативна смяна. Това решение следва да бъде в цялостно сходство с основополагащия принцип на подчиненост в здравната процедура и да не позволява непосредствено финансиране на самостоятелните или групови практики на медицински сестри и акушерки от НЗОК.
Съществуващото предложение за непосредствено финансиране на амбулатории за здравни грижи на медицински сестри или акушерки, опонира на одобрената организационна логичност на здравната система и основава съществени опасности за фрагментиране на грижата, повтаряне на действия и загуба на отговорност при медицински интервенции. Вместо това, най-целенасоченият и професионално изискан метод е да се сътвори нормативна опция лечебните заведения за първична извънболнична здравна помощ, профилирана извънболнична здравна помощ, както и болнична здравна помощ, да обезпечават дейностите на медицинските сестри и акушерки посредством два съществени механизма: първо, посредством подписване на трудови контракти с тях, и второ – посредством подписване на контракти с амбулатории за здравни грижи, регистрирани от тези експерти по реда на Закона за лечебните заведения.
Така, без да се основава нова и несъвместима категория на независими реализатори на здравна помощ, директно финансирани с обществени средства, медицинските сестри и акушерки ще могат да бъдат действително ангажирани в даването на здравни грижи по транспарантен, контролиран и виновен метод. В този модел се резервира субординационната конструкция на медицинския развой – лекарят остава този, който управлява диагностично-лечебната активност и носи пълномощието да разпорежда задания, а сестрата или акушерката – извършва предоставените ѝ действия в границите на своята подготвеност и под лекарско наблюдаване. Това подсигурява както сигурността на пациента, по този начин и ясната отчетност пред институциите и НЗОК.
Съгласно тази идея, общественото финансиране следва да продължи да се дава не на независими сестрински или акушерски практики, а на съществуващите лечебни заведения – тези, които обезпечават първичната, профилираната и болничната здравна помощ. Те, от своя страна, следва да имат нормативно приета опция да разпореждат здравните грижи, предоставяни от медицински сестри и акушерки, било посредством трудово правно отношение, било посредством подписване на контракт с записана лечебница за здравни грижи.
Такъв метод ще разреши постигането на баланс сред нуждата от по-широко включване на сестринския и акушерския запас и условията на здравната отговорност, правната логичност и бюджетната дисциплинираност. Ще се сътвори опция за по-гъвкави форми на работа за медицинските сестри и акушерки, в това число и за развиване на амбулаториите за здравни грижи като организационна форма, без това да заплашва цялостната конструкция и координацията в системата на опазването на здравето.
Освен това, посредством този модел се обезпечава устойчива отчетност пред НЗОК и обществото. Финансирането ще минава през субекти, които носят цялостна отговорност за качеството на здравната помощ – лечебните заведения, а не през нови, самостоятелни структури без ясно дефинирани механизми за надзор и наказания. Това ще отбрани обществения запас и ще подсигурява еднакъв достъп до качествени здравни грижи за всички пациенти, без значение от тяхното местоживеене.
В умозаключение, препоръчаното решение дава отговор както на актуалните потребности от развиване на сестринската и акушерската специалност, по този начин и на условията за методичност, правна резистентност и здравна отговорност. То не отхвърля потребността от развиване на ролята на медицинските сестри и акушерки, а предлага реален, контролиран и работещ модел, при който техният труд се интегрира и заплаща в здравната система без риск за нейната целокупност и успеваемост.
С оглед на горното, предлагането на Български лекарски съюз е Вие, в качеството Ви на министър на опазването на здравето на Република България да предложите на Народното събрание на Република България да промени т. 3 от Решение на Народно събрание от 07.08.2024г. за предприемане на ограничения и дейности за възстановяване осигуреността на системата на опазването на здравето на Република България с медицински сестри и акушерки, както следва:
„ 3. В период до три месеца от приемането на това решение министърът на опазването на здравето да предприеме нужните дейности за изменение на настоящото законодателство за основаване на правна опция Националната здравноосигурителна каса да финансира активността на лечебни заведения, регистрирани по реда на Закона за лечебните заведения от медицински сестри и акушерки. “
Ето целия текст на позицията на БЛС:
Във връзка с извършена среща на 09.04.2025г. сред Министерство на здравеопазването и Български лекарски съюз по отношение на директното обществено финансиране на активността на лечебните заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения от медицински сестри и акушерки, и Ваше писмо с № 62-08-17/23.04.2025г., апелирам да имате поради актуалното мнение на Български лекарски съюз, а точно:
Настоящото мнение има за цел да изложи правни, здравно-организационни и стопански съображения против въведеното предложение медицинските сестри и акушерките да бъдат независими реализатори на здравна помощ с право на директно договаряне с НЗОК. Изложените по-долу претекстове се базират както на настоящата нормативна уредба и здравна логичност, по този начин и на разбор на вероятните отрицателни последствия от реализирането на сходна промяна.
1. Субординация в системата на опазването на здравето
Организацията на здравната система в Република България се основава на ясна подчиненост на отговорности и компетентности сред другите медицински експерти, като водещо място заема лекарят. Медицинските сестри и акушерките играят основна роля в грижата за пациента, само че тя е изпълнителска и подчинена на медицинските наставления, дадени от доктор, който носи правната и здравна отговорност за процеса на лекуване.
Медицинската помощ е строго регламентирана система, учредена на медицински логаритми, клинични пътеки, процедури, правила за добра здравна процедура, медицински стандарти, вътрешни правила на лечебните заведения, прочие Основен принцип е така наречен „ здравна подчиненост ” – идея, съгласно която лекарят е началник на лечебния развой, а медицинските сестри и акушерки извършват действия, предоставени им от него, в границите на своите пълномощия.
Тази подчиненост не е единствено официална или организационна. Тя има своите функционални и правни учредения. Лекарят поема правната отговорност за крайния резултат от лекуването - лекарят прави диагностичната преценка, взема решение за потребността от медицински интервенции, лекарства, хоспитализация, следене, съвещания и други Медицинската сестра не има пълномощия да взема независими медицински решения, в това число, само че освен във връзка с диагнозата, избора на терапия и нейното следене.
В страните в Европейския съюз и в страните с развити здравни системи медицинските сестри не са независими реализатори на здравна помощ директно финансирани с обществени средства.
Системата на здравна помощ в България и по света се базира на юридически, медицински и организационни правила, които ясно разграничават ролята на лекаря като началник на диагностично-лечебния развой и ролята на здравната сестра/акушерка като изпълнителски медицински кадър.
2. Отрицателни последствия върху кадровия недостиг и системата на здравната помощ
Предложението за въвеждане на опция медицинските сестри и акушерки да бъдат независими реализатори на здравна помощ с правото на пряк контракт и финансиране от НЗОК съставлява не просто организационна смяна, а значително преразпределение на човешкия запас в здравната система, което ще има дълготрайни и трайно отрицателни последствия върху кадровия потенциал, изключително в болничната помощ.
По този метод освен не се взема решение насъбраният кадрови недостиг в здравната система, само че и се основава спомагателен систематичен дисбаланс, като фрагментира ресурсите, унищожава логиката на екипната работа и заплашва цялостната съгласуваност на медицинските грижи.
България страда от тежък и систематичен дефицит на медицински сестри и акушерки. Причините за това са сложни: ниско възнаграждение, пренатоварване, липса на кариерно развиване и обезкуражаваща работна среда.
Създаването на опция за независима процедура директно финансирана от НЗОК не е структурно решение – то не води до появяването на нови фрагменти, а преразпределя така и така ограничавания човешки запас. Така съществуващият недостиг ще бъде просто трансфериран от едно звено в системата към друго – от лечебни заведения към самостоятелни практики, от държавния към частния бранш, от дребните към огромните обитаеми места.
Предложението ще има мощно влияние освен върху лечебните заведения за болнична помощ, само че и върху структурата и качеството на първичната и профилираната извънболнична здравна помощ (ПИМП и СИМП).
В момента в доболничната помощ съществува релативно уравновесена система, в която общопрактикуващите лекари и експертите работят взаимно с медицинските сестри в условия на ясно разграничени функции и отговорности. Създаването на паралелна мрежа от „ сестрински практики “, финансирани от НЗОК, ще докара до разпокъсване на грижата за пациента, до конкуренция сред лекари и сестри за пациенти и запаси, и до комплициране на пациентите по отношение на към кого следва да се извърнат при разнообразни здравословни проблеми.
Особено притеснителна е опцията някои пациенти – изключително уязвими групи като възрастни, хронично заболели и едва образовани – да стартират да се насочват към сестрински практики не заради здравна целенасоченост, а заради елементарен достъп или стопански аргументи, което крие съществени опасности за тяхното здраве и сигурност.
Вместо да предизвиква екипната здравна работа, предлаганата мярка за директно финансирани с обществени средства ще изолира медицинските сестри и ще сложи бариери сред другите експерти, влошавайки връзката, взаимната работа и общата успеваемост на системата.
Създаването на независими практики директно финансирани с обществени средства изисква организационна, счетоводна и управническа инфраструктура – лицензи, контракти, отчетност пред НЗОК, вътрешен надзор, съблюдаване на медицински стандарти. Въпреки това, медицинските сестри не получават обучение или подготовка в областта на здравното ръководство, а системата не разполага с механизми за надзор и стандартизация на този нов вид структури.
Това поражда сериозен риск от фиктивни или неефективни практики, работещи единствено по документи, непрозрачно консумиране на обществен запас от НЗОК, липса на резистентност и опция доста от новите практики да бъдат закрити след къс интервал заради неспособност за действително действие.
Самостоятелната процедура, финансирана от НЗОК, ще бъде привлекателна най-вече в стопански дейните райони и градове с висока централизация на население. Това ще докара до асиметрично систематизиране на сестринския запас, концентрирайки го в обитаемоте центрове и още повече ограничавайки достъпа до квалифицирана здравна грижа в дребните обитаеми места и периферни региони.
Болниците в по-слабо развитите райони ще бъдат принудени да лимитират или преустановят обособени действия заради липса на личен състав, като най-засегнати ще бъдат отделенията по вътрешни заболявания, хирургия, педиатрия и гинекология, където акушерките и медицинските сестри играят основна роля в дневното действие. Това ще усили натоварването на по-големите лечебни заведения, ще увеличи междуобластния поток от пациенти и ще утежни общата успеваемост на системата.
Нещо повече — младежи, които обмислят кариера в сестринството, ще бъдат подвеждани от хипотетичната автономия и опция за частна процедура, която в практическите условия няма да бъде устойчива за множеството от тях. Това ще докара до в допълнение отчаяние и отлив от специалността в средносрочен проект.
Истинското решение на кадровата рецесия не се крие в механичното основаване на повече обществено финансирани структури, а в възстановяване на изискванията на труд, възнаграждението, образованието и престижността на специалността, както и в построяването на уравновесена, ефикасна и интегрирана здравна система.
3. Промяна на здравната система без разбор и оценка на въздействието
Всяка основна смяна в структурата на една социална система с висока степен на регулация и социална значителност, каквато е опазването на здравето, следва да бъде учредена на справедлив, транспарантен и многопластов разбор – стопански, юридически, кадрови, учредителен и най-много – медицински и етичен.
Предложението медицинските сестри и акушерки да се трансфорат в независими реализатори на здравна помощ, с право на директен контракт и финансиране от НЗОК, не е подкрепено с нито един формален стратегически документ, нормативна идея, предварителна оценка на въздействието или пилотен модел.
В опазването на здравето всяка смяна в структурата има резултат на домино – трансформира се освен директно засегнатото звено, само че и взаимоотношението с останалите елементи на системата: лечебни заведения, персонални лекари, незабавна помощ, аптеки, НЗОК, РЗИ и други
Въвеждането на нов вид обществено финансирани реализатори, без ясно място в съществуващата конструкция, ще докара до както до размиване на отговорностите сред лекари и сестри, изключително в незабавни положения, хронични заболявания, взаимоотношение с медикаменти и други, по този начин и усложнение в отчетността пред НЗОК — по какъв начин ще се управляват тези практики, по какви индикатори ще прави оценка успеваемостта на тяхната активност и по какъв начин ще се подсигурява устойчивостта на общественото финансиране, без да се лишават средства от други браншове на здравната помощ.
4. Заключение
Предложението медицинските сестри и акушерките да станат независими реализатори на здравна помощ с право на директно финансиране на активността си от НЗОК съставлява нецелесъобразна, рискова и едва обоснована интервенция в системата на опазването на здравето, която ще докара до задълбочаване на кадровия недостиг, нарушение на здравната подчиненост, риск за качеството и сигурността на здравната помощ, фрагментиране и намаляване на здравната система, заплаха от неефективно разходване на обществен запас.
5. Устойчив метод за интегрирано присъединяване на медицинските сестри и акушерки в системата на обществено финансиране на здравната помощ
За да се отговори съответно на публичната нужда от по-широко присъединяване на медицинските сестри и акушерки в системата на опазването на здравето, без да се нарушават здравната логичност, йерархията на отговорностите и правните правила, е належащо да се приложи редовно и стабилно решение посредством нормативна смяна. Това решение следва да бъде в цялостно сходство с основополагащия принцип на подчиненост в здравната процедура и да не позволява непосредствено финансиране на самостоятелните или групови практики на медицински сестри и акушерки от НЗОК.
Съществуващото предложение за непосредствено финансиране на амбулатории за здравни грижи на медицински сестри или акушерки, опонира на одобрената организационна логичност на здравната система и основава съществени опасности за фрагментиране на грижата, повтаряне на действия и загуба на отговорност при медицински интервенции. Вместо това, най-целенасоченият и професионално изискан метод е да се сътвори нормативна опция лечебните заведения за първична извънболнична здравна помощ, профилирана извънболнична здравна помощ, както и болнична здравна помощ, да обезпечават дейностите на медицинските сестри и акушерки посредством два съществени механизма: първо, посредством подписване на трудови контракти с тях, и второ – посредством подписване на контракти с амбулатории за здравни грижи, регистрирани от тези експерти по реда на Закона за лечебните заведения.
Така, без да се основава нова и несъвместима категория на независими реализатори на здравна помощ, директно финансирани с обществени средства, медицинските сестри и акушерки ще могат да бъдат действително ангажирани в даването на здравни грижи по транспарантен, контролиран и виновен метод. В този модел се резервира субординационната конструкция на медицинския развой – лекарят остава този, който управлява диагностично-лечебната активност и носи пълномощието да разпорежда задания, а сестрата или акушерката – извършва предоставените ѝ действия в границите на своята подготвеност и под лекарско наблюдаване. Това подсигурява както сигурността на пациента, по този начин и ясната отчетност пред институциите и НЗОК.
Съгласно тази идея, общественото финансиране следва да продължи да се дава не на независими сестрински или акушерски практики, а на съществуващите лечебни заведения – тези, които обезпечават първичната, профилираната и болничната здравна помощ. Те, от своя страна, следва да имат нормативно приета опция да разпореждат здравните грижи, предоставяни от медицински сестри и акушерки, било посредством трудово правно отношение, било посредством подписване на контракт с записана лечебница за здравни грижи.
Такъв метод ще разреши постигането на баланс сред нуждата от по-широко включване на сестринския и акушерския запас и условията на здравната отговорност, правната логичност и бюджетната дисциплинираност. Ще се сътвори опция за по-гъвкави форми на работа за медицинските сестри и акушерки, в това число и за развиване на амбулаториите за здравни грижи като организационна форма, без това да заплашва цялостната конструкция и координацията в системата на опазването на здравето.
Освен това, посредством този модел се обезпечава устойчива отчетност пред НЗОК и обществото. Финансирането ще минава през субекти, които носят цялостна отговорност за качеството на здравната помощ – лечебните заведения, а не през нови, самостоятелни структури без ясно дефинирани механизми за надзор и наказания. Това ще отбрани обществения запас и ще подсигурява еднакъв достъп до качествени здравни грижи за всички пациенти, без значение от тяхното местоживеене.
В умозаключение, препоръчаното решение дава отговор както на актуалните потребности от развиване на сестринската и акушерската специалност, по този начин и на условията за методичност, правна резистентност и здравна отговорност. То не отхвърля потребността от развиване на ролята на медицинските сестри и акушерки, а предлага реален, контролиран и работещ модел, при който техният труд се интегрира и заплаща в здравната система без риск за нейната целокупност и успеваемост.
С оглед на горното, предлагането на Български лекарски съюз е Вие, в качеството Ви на министър на опазването на здравето на Република България да предложите на Народното събрание на Република България да промени т. 3 от Решение на Народно събрание от 07.08.2024г. за предприемане на ограничения и дейности за възстановяване осигуреността на системата на опазването на здравето на Република България с медицински сестри и акушерки, както следва:
„ 3. В период до три месеца от приемането на това решение министърът на опазването на здравето да предприеме нужните дейности за изменение на настоящото законодателство за основаване на правна опция Националната здравноосигурителна каса да финансира активността на лечебни заведения, регистрирани по реда на Закона за лечебните заведения от медицински сестри и акушерки. “
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ