Атомите изграждащи телата ни - формирани отвъд Млечния път
Близо половината от атомите, които построяват човешките тела най-вероятно са били образувани надалеч оттатък Млечния път и са пропътували целия път до слънчевата ни система чрез междугалактически ветрове от великански детонации на звезди, настояват астрономи./БГНЕС/
До това умозаключение те са стигнали след разбор на компютърни симулации, които демонстрират по какъв начин галактиките са нараствали с времето, поемайки огромни количества материал, изхвърлен при гърмежите на звезди в прилежащи галактики.
Мощните детонации на супернови изхвърлят в галактическото пространство трилиони тонове атоми с такава мощ, че те могат да се отскубнат от гравитацията на своите галактики и да се присламчат към други по-големи съседи, образувайки големи облаци, пътуващи в пространството със стотици километри в секунда.
Учените и до момента знаеха, че разнообразни детайли в звездите могат да пътуват от една вселена до друга, само че последното изследване за първи път разкри, че до половината от материала в Млечния път и сходни по мярка галактики може да е от по-малки космически съседи.
Голяма част от водорода и хелия, които попадат в галактиките, образуват нови звезди, а по-тежките детайли стават основа за комети и метеорити, планети и даже живот.
„ Науката е доста потребна за откриването на нашето място във вселената “, споделя Даниел Англес-Алказар от Северозападния университет в Еванстън, Илинойс. „ До някакъв смисъл ние сме извънгалактически гости или имигранти в това, което възприемаме като наша вселена “, добави той.
От симулациите е станало ясно, че всяка година Млечният път всмуква в себе си извънгалактически материал със съвкупен размер, еднакъв на този на едно слънце. В същото време детайлите, носени от ветровете могат да изминат милиони светлинни години преди да доближат до някоя вселена.
„ Изненадващото е, че галактическия вятър носи доста повече материал, в сравнение с смятахме “, споделя Англес-Алказар. По думите му това е един нов модел за разгръщане на галактики, който до момента не е бил обсъждан от откривателите.
До това умозаключение те са стигнали след разбор на компютърни симулации, които демонстрират по какъв начин галактиките са нараствали с времето, поемайки огромни количества материал, изхвърлен при гърмежите на звезди в прилежащи галактики.
Мощните детонации на супернови изхвърлят в галактическото пространство трилиони тонове атоми с такава мощ, че те могат да се отскубнат от гравитацията на своите галактики и да се присламчат към други по-големи съседи, образувайки големи облаци, пътуващи в пространството със стотици километри в секунда.
Учените и до момента знаеха, че разнообразни детайли в звездите могат да пътуват от една вселена до друга, само че последното изследване за първи път разкри, че до половината от материала в Млечния път и сходни по мярка галактики може да е от по-малки космически съседи.
Голяма част от водорода и хелия, които попадат в галактиките, образуват нови звезди, а по-тежките детайли стават основа за комети и метеорити, планети и даже живот.
„ Науката е доста потребна за откриването на нашето място във вселената “, споделя Даниел Англес-Алказар от Северозападния университет в Еванстън, Илинойс. „ До някакъв смисъл ние сме извънгалактически гости или имигранти в това, което възприемаме като наша вселена “, добави той.
От симулациите е станало ясно, че всяка година Млечният път всмуква в себе си извънгалактически материал със съвкупен размер, еднакъв на този на едно слънце. В същото време детайлите, носени от ветровете могат да изминат милиони светлинни години преди да доближат до някоя вселена.
„ Изненадващото е, че галактическия вятър носи доста повече материал, в сравнение с смятахме “, споделя Англес-Алказар. По думите му това е един нов модел за разгръщане на галактики, който до момента не е бил обсъждан от откривателите.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ