Стоенето изправен, но на един крак може да се окаже

Стоенето изправен, само че на един крайник може да се окаже изненадващо мъчно с напредването на възрастта. Тренирането му, от своя страна, носи редица изгоди – прави ни по-силни, усъвършенства паметта и поддържа мозъка по-здрав.

Освен в случай че не сте фламинго, евентуално не прекарвате доста време, стоешком на един крайник. И според от възрастта ви, това може да се окаже много по-трудно, в сравнение с очаквате, написа BBC.

Когато сме млади, салдото на един крайник нормално не изисква особени старания. Способността ни да задържаме тази поза се развива изцяло към 9–10-годишна възраст, доближава своя пик в края на 30-те години и по-късно последователно стартира да отслабва.

Ако сте над 50 години, способността ви да стоите на един крайник повече от няколко секунди може да разкрие изненадващо доста за общото ви здраве и метода, по който остарявате.

Има и основателни аргументи да отделяте повече време за това видимо просто упражнение – то може да понижи риска от рухвания, да построи мускулна мощ и да усъвършенства паметта. Макар и елементарно на пръв взор, стоенето на един крайник има доста въздействие върху здравето с напредването на възрастта.

„ Ако усещате, че това не ви е елементарно, значи е време да започнете да упражнявате салдото си “, споделя Трейси Еспириту Маккей, експерт по рехабилитационна медицина към Американската академия по физикална медицина и рехабилитация.

Една от главните аргументи лекарите да употребяват теста със стоене на един крайник като индикатор за здраве е връзката му със саркопенията – прогресивната загуба на мускулна маса с възрастта. След 30-годишна възраст губим до 8% от мускулната си маса на всяко десетилетие, а в 80-те години до половината от хората могат да развият клинична саркопения.

Това положение се свързва с влошен надзор на кръвната захар, отслабен имунитет и нараснал риск от рухвания, защото въздейства на силата и координацията на мускулите. Хората, които постоянно упражняват баланс на един крайник, са по-малко уязвими към тези проблеми, тъй като упражнението поддържа мускулите на краката и таза в добра форма.

Способността да стоим на един крайник е тясно обвързвана и с работата на мозъка. Тя изисква съгласуваност сред зрението, вестибуларната система във вътрешното ухо и комплицираната мрежа от нерви, които ни оказват помощ да усещаме ситуацията на тялото си.

С възрастта тези системи се утежняват с друга скорост, а салдото на един крайник може да даде информация за положението на мозъчните зони, виновни за реакциите, координацията и осъществяването на ежедневни действия.

Проучвания демонстрират, че хората, които не могат да задържат салдото си на един крайник за 10 секунди в по-късна възраст, имат доста по-висок риск от преждевременна гибел. В други проучвания точно този тест се оказва най-хубавият индикатор за бъдещи здравословни проблеми – по-добър даже от силата на хвата или способността за изправяне от стол.

Добрата вест е, че салдото може да се тренира. Редовните извършения на един крайник усъвършенстват освен мускулната мощ, само че и мозъчната функционалност. Те задействат префронталната кора и могат да подобрят работната памет даже при младежи.

Специалистите предлагат хората над 65 години да извършват сходни извършения най-малко три пъти седмично, а най-добре – всеки ден. Дори 10 минути на ден могат да доведат до обилни изгоди.

Упражнения като йога и тай чи, които постоянно включват стоене на един крайник, също са свързани със здравословно стареене и по-нисък риск от рухвания.

Изследователите са безапелационни, че с неизменност салдото може да се резервира даже в доста преклонна възраст. „ Можем да подобряваме работата на биологичните си системи до последните дни от живота си – даже и на 90 или 100 години “, споделят те.