Близо половината българи смятат, че държавата е виновна за проблемите

Близо половината българи считат, че страната е отговорна за проблемите им. Този метод на мислене е изразен по-силно при по-възрастните хора, до момента в който по-младите винят повече себе си за персоналните си неблагополучия. Данните са от проучване на „ Галъп Интернешънъл “, част от ежемесечната изследователска стратегия на социологическата организация.
Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени в България, 46% или близо половината от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че страната е отговорна за множеството проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова изказване, а 12% не могат да кажат. Така обществото ни на процедура е разграничено на две половини по въпроса отговорна ли е страната за множеството проблеми в живота ни. Възрастта (и обвързваният обществен статус) е от голяма важност за публичните настройки по отношение на ролята на страната за персоналното ни благоденствие. Най-младите респонденти сред 18 и 25 години (или тези, родени след преломната 1989 г.) наподобява в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкоз страната, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и мотивите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване. Закономерно, последователите на ръководещите са и по-малко сериозни.

68% от участвалите в изследването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон, 19% споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват. Това мнение се поддържа от разнообразни демографски групи. Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи.

Мнението на другите е обичаен регулатор на държанието на огромна част от хората, даже и неосъзнато. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, за 38% настояват, че то не е от голяма важност.

Оказва се, че мнението на близките е значим публичен регулатор за всички възрасти – дялове от над 50% дефинират публичното мнение като значимо и измежду най-младите и измежду най-възрастните.

На фона на останалите институции у нас Църквата се употребява със относително високи равнища на доверие. След къси съмнения и спешни моменти, подбудени от разнообразни кавги, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 година доверието в църквата се резервира на равнища сред 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.

Предишни проучвания на „ Галъп Интернешънъл “ демонстрират, че хората свързват Църквата и с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и първокласен живот на духовници, липса на задоволително близка до всекидневието на хората активност, понижаване на ролята на религията в актуалното общество, принадлежността на висши духовници към някогашната Държавна сигурност и други Вероятно, отрицателно въздействие върху облика на Църквата оказва и активността на секти, ролята на атеистичното ръководство в близкото минало, неналичието на добре готови духовници, неналичието на задоволително почитание към църквата от страна на дейни елементи на обществото и други

Естествено, постоянно когато става дума за доверието в Църквата, би трябвало да се има поради и фактът, че в страната ни живеят представители на разнообразни вероизповедания, както и че определящата роля на религията в редица европейски общества последователно понижава – в това число и в нашата страна. Все отново, към този миг Църквата се оказва, измежду публичните регулатори, в които (макар и с колебания) българите имат най-голямо доверие, най-малко спрямо държавните институции.